Определение № 133 от 03.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600159 по описа за 2024 година

Производство по реда на Глава 22 НПК – чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.

Постъпила е жалба от адв.П. Н. като защитник на подс.В. Г. В. против протоколно определение № 502 от 25.03.2024г. от разпоредително заседание по НОХД № 265/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е било оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, както и за отмяна на мярката за процесуална принуда на подс.В. В. “ Забрана за напускане пределите на Република България“. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановеното определение, като се твърди, че начинът, по който е изготвен обвинителният акт и неговото съдържание ограничава и нарушава правото на защита на подс.В., а въпросната мярка за процесуална принуда е необоснована и рестриктна спрямо правата на подсъдимия, поради което моли да се отмени и делото се върне на ОП- Сливен за отстраняване нередовностите на обвинителния акт, респ. да се отмени мярката за процесуална принуда“ Забрана за напускане пределите на Република България“.

Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима– подадена е в срок от защитника на подсъдимия, а разгледана по същество е неоснователна.

Легална дефиниция за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения на досъдебното производство на правата на обвиняемия, и в частност да научи за какво престъпление е привлечен да отговаря, се съдържа 1 в разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 НПК. Подсъдимият и защитата твърдят, че именно това право е нарушено, тъй като от изготвения и внесен за разглеждане в съда обвинителен акт не ставало ясно какво е деянието, механизма на извършване и липсвало описание на съставомерните за престъплението по чл.255 ал.3 от НК фактически обстоятелства както от обективна, така и от субективна страна. Прочитът на обвинителния инструмент обаче дава основание за обратния извод- прокурорът е описал в съдържателната част на акта всички обстоятелства, свързани с времето, начина и мястото на деянието, включително и обосноваване на твърдението, че данъчното престъпление е реализирано при условията на посредствено извършителство. Фактическата и правна рамка на обвинителната теза е поднесена конкретно, ясно, разбираемо и непротиворечиво и съдържа всички изискуеми от състава елементи на изпълнителното деяние от обективна и субективна страна, така че подсъдимият да научи и разбере какво обвинение и за какво престъпление му е предявено с обвинителния акт. Всички останали обстоятелства и твърдения в жалбата, включително за неправилност и необоснованост на изготвените съдебно-счетоводни експертизи, както и за неуважаване на доказателствени искания при предявяване на разследването, са предмет на разглеждане и решаване на делото по същество и въпрос на доказване, а не недостатъци при написването на обвивителния акт. Същият като съдържание и реквизити и в описателната и в диспозитивната му част, както правилно е приел и първоинстанционният съд, отговаря на изискванията на чл.246 НПК и е съобразен с принципните указания в ТР № 2/2002г. на ОСНК. Ето защо този процесуален документ може да бъде годна фактическа и правна рамка на обвинението и подсъдимият има възможност да научи и да разбере по ясен, достатъчно обоснован и конкретен начин всички съставомерни обстоятелства по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.255 ал.3 НК, съответно да упражни ефективно, качествено и в пълен обем правото си на защита против обвинението - както по фактите, така и по предявената правна квалификация на деянието.

Неоснователно е и искането за отмяна на мярката за процесуална принуда“ Забрана за напускане пределите на Република България“. Предстои разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса, подс.В. В. е с най-леката мярка за неотклонение “подписка“, като за нуждите на наказателното производство и приключване на делото в разумен срок, предвид и на изминалия период от датата на деянието, нуждата от прилагане на въпросната мярка не е отпаднала. При това при обосноваване на необходимост от страна на подсъдимия или неговия защитник, по реда на чл.68 ал.6 НПК, решаващият съд може да отмени тази мярка.

Предвид на изложените съображения постановеното първоинстанционно определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 502 от 25.03.2024г. по НОХД № 265/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е било оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, както и за отмяна на мярката за процесуална принуда на подс.В. В. “ Забрана за напускане пределите на Република България“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3