Определение № 1955 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1955 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002104061 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Й. Г. срещу решение № 406 от 02.07.2024 г. по в. гр. д. № 335/2024 г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решение № 38 от 07.03.2024 г. на Оряховски районен съд по гр. д. № 671/2023 г. в частта му, в която на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, ответникът Козлодуйски районен съд (КРС) е осъден да заплати на ищеца Д. Й. Г. сумата 950 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.11.2023 г. до окончателното изплащане, като вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Й. Г. срещу КРС иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата 950 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на гр. дело № 907/2022 г. на КРС. В частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди над 950 лв. до пълния предявен размер от 5 001 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради 1 нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл.

281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че няма забавено правосъдие по процесния случай, излагайки предимно мотиви от административен характер – ангажираност на съдията – докладчик, съдебната ваканция и ползването на отпуск и др., които са в противоречие с утвърдената съдебна практика по исковете по чл. 2б ЗОДОВ. Посочва, че се касае за множество дела пред КРС с един и същи съдия – докладчик, по които единствено е осъществена хипотезата на бавно правосъдие по смисъла на чл.

2б ЗОДОВ, при което моли ВКС да разреши правния спор по тези дела по идентичен начин. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да бъде уважен за сумата 950 лв., ведно със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК към касационната си жалба касаторът поставя следните въпроси: 1.“ Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?“, 2. „Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?“ и 3. „Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целия период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?“. Ищецът не е навел изрично допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на горепосочените въпроси, макар в касационната си жалба да е посочил, че счита атакуваното въззивно решение за противоречащо на практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 48/06.04.2020 г. по гр.д. № 1610/2019 г. на ІV г.о.. Релевира също основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

2

Ответникът по касационната жалба - КРС подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Прокуратурата на Република България, конституирана на основание чл. 10, ал.

1 ЗОДОВ, не подава отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна и като насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от бавно правосъдие по висящо гражданско дело.

Като е обсъдил доводите и възраженията на страните и е анализирал приетите доказателства, въззивният съд е намерил за установено, че на 21.07.2022 г. е образувано гр.д. № 907/2022 г. пред КРС по искова молба на Д. Й. Г. срещу ОД МВР-Враца, разпределено на случаен принцип на съдия Жаклин Георгиева Димитрова – Алексиева (докладчик). От приетата справка от деловодната система ЕИСС е приел за установено, че с разпореждане в закрито заседание от 22.07.2022 г. съдията - докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, като на 12.08.2022 г. е постъпил отговор от ОД МВРВраца, в който ответникът е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач и е предявил обратен иск. Намерил е, че с определение от з.з. от 30.09.2022 г., съдията-докладчик е оставил без движение предявения обратен иск, давайки указание на ответника да отстрани констатирана нередовност чрез внасяне на дължимата държавна такса, което указание е изпълнено на 13.10.2022 г.. С определение от з.з. на 25.11.2022 г., съдът е конституирал "АЕЦ Козлодуй" ЕАД като трето лице - помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл.131 ГПК. На 27.01.2023 г. са подадени отговори от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба. С определение по реда на чл. 140 ГПК от 11.09.2023 г., КРС се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта 3 си за доклад и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

20.10.2023 г., което е проведено, в него са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. КРС се е произнесъл с решение № 502 от 20.11.2023 г., като след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението. Въззивният съд е счел за установено от приетите в процеса 5 броя болнични листове, че за периода до насрочване на делото, съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни, т.е общо 76 дни. От показанията на разпитания свидетел на ищеца, негов колега - М. П. З., е приел за установено, че свидетелят познава ищеца повече от 10 години, работят заедно; че изходът от делото бил важен за ищеца, тъй като съпругата му не работела, ищецът е баща на три деца, едно от които в периода на делото е абитуриент; че ищецът бил мълчалив, напрегнат нямал настроение, не знаел какво да очаква докато съдът обяви решенето, въпреки, че аналогичните искове на другите му колеги били отхвърлени; че ищецът се поуспокоил след постановяването на решението от първоинстанционния КРС.

Приемайки, че ищецът разполага с правен интерес да предяви иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Врачански окръжен съд е посочил, че по този иск държавата отговаря за причинените вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 КЗПЧОС, като съдът съобразява общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. От друга страна е счел, че се защитава право, предвидено в чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, поради което са приложими и стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), която практика националните съдилища са длъжни да съобразяват. Посочил е, че в тази практика (напр. Finger vs Bulgaria и др.) последователно се приема, че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на 4 изискванията на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Разумността на срока, в който е продължило едно дело се оценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага следните критерий: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно броят на страните по делото, броят на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.

Съобразно горепосочените принципни критерии, въззивният съд е посочил, че на първо място следва да бъде изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му. Съобразявайки, че съдебното производство пред КРС (от депозиране на исковата молба до постановяване на първоинстанционното решение) е продължило 1 година и 3 месеца, решаващият съд е заключил, че този период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики (КРС първоначално е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени иска; привлечено е трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, е приет за съвместно разглеждане обратен иск; правните въпроси в предмета на делото са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно- счетоводна експертиза). Горепосочените специфики на конкретното дело според въззивния съд обосновават по - дълъг срок за разглеждането и справедливото му решаване пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. В тази връзка е подчертал, че макар спорът да е 5 трудов, той не подлежи на разглеждане по реда на Глава XXV "Бързо производство", Част III "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета - неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове. Отбелязвайки, че практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове, въззивният съд е посочил, че в случая спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможност да реализира трудов доход, а се касае за заплащане на допълнително възнаграждение. Поради това е заключил, че бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Посочил е, че действително е налице един период, в който има бездействие на съдията-докладчик, а именно – от 27.01.2023 г., когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговори от третото лице-помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба, до 11.09.2023 г., когато районният съд е постановил определението си по реда на чл.140 ГПК за насрочване на делото. Подчертал е, че този период на забава, обаче, не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство. Това е така, тъй като според трайната практиката на ВКС по чл.2б ЗОДОВ, от значение е общата продължителност на съдебното производство - от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Възможно е общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна продължителност, и обратното - при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. В случая е счел, че е налице именно втората хипотеза на допуснато забавяне при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава XV и Глава XVI ГПК. Освен това е отбелязал, че към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното 6 процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. За неоснователни е приел наведените от ищеца доводи, че в същия районен съд са били образувани значителен брой идентични дела, като разпределените дела на останалите съдебни състави са приключили значително по-бързо, което налага извод за приключване на конкретното дело в неразумен срок. Врачански окръжен съд е съобразил в тази връзка, че касателно съдията-докладчик по гр. д. № 907/2022 г. на КРС са били налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по насрочване на делото, а именно - отсъствие от работа поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, в размер на общо 76 дни. Относно наведените доводи, че ответникът КРС следва да носи отговорност, тъй като не е предприел всички необходими мерки за побързото приключване на делото чрез контрол върху работата на съдията, възлагане на работата по делото на други съдии, командироване на съдии от други съдилища, е отбелязал, че макар отсъствието на съдията-докладчик да е било продължително, същото не е било в рамките на последователни 76 дни, а е било периодично, при която хипотеза не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура за преразпределение на делото на друг съдия от КРС или за командироване на съдии от други съдилища, каквато организация на работа обичайно се предприема при отсъствие на съдия от няколко последователни месеца (непрекъснато продължително отсъствие). Като относими към критерия "поведение на компетентните органи" е посочил и обстоятелствата, че в периода на разглеждане на делото, КРС е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до значително повишаване на действителната натовареност на работещите в този съд. В обобщение, решаващият съд по иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е приел, че не е осъществено нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът като неоснователен е отхвърлил.