Решение № 321 от 15.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Перник, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251700100226 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 и сл. от КЗ.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от М. Б. К.

ЕГН ********** срещу ЗАД „Армеец“ АД ЕИК 121076907, с която, по изложените в исковата молба обстоятелства, че ищцата е пострадала при ПТП, станало на 10.07.2023 г. около 12:25 ч. в ***, при пресичане на ул. „***“ на кръстовището с ул. „***“ на пешеходна пътека, когато е била ударена от лек автомобил „Фиат Брава“ с рег.№ ***, управляван от Л.С.Й., която се движи по ул. „***“ от ул.“ ***“ към пътен възел „***“ и при извършване на маневра "завиване на дясно" към ул. „***“ удря ищцата, е предявен иск за осъждане на ЗАД „Армеец“ АД ЕИК 121076907, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати сума в размер на 500 000,00 лв./петстотин хиляди/ лева- обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, представляващи ексцес вследствие на счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката, довело до осакатяване на левия й долен крайник; левият й долен крайник е видимо скъсен с 4 см. и ротиран външно на 45 градуса; постравматичен лимфоден на ЛДК с обемна разлика над 3 см.; налице е лимфостазен оток на бедрото над 3 см. и на подбедрица -2 см.

Придвижването на ищцата е невъзможно, същата е прикована на легло и с експертно решение на ТЕЛК й е била определена 89% трайна нетрудоспособност в резултат на ПТП. Ищцата претендира и заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ответникът ЗАД „Армеец“ АД е депозирал писмен отговор, с който по подробни доводи и съображения оспорва предявения иск изцяло, както по основание, така и по размер, като счита същия за недопустим и неоснователен.

Оспорва, че е налице трайно усложняване на състоянието на ищцата /ексцес/, намиращо се в пряка причинно- следствена връзка с действия или бездействия на 1 застрахованото при ответника лице. Поддържа, че между страните било сключено извънсъдебно споразумение от 05.12.2023 г., по силата на което на ищцата било заплатено обезщетение в размер на 37 000 лева, като компенсация на всички настъпили вследствие на ПТП вреди, в т.ч. и бъдещите такива, поради което и исковата претенция е изцяло неоснователна.

Не оспорва, че е налице договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“ с рег. № ***, валиден към датата на настъпване на процесното събитие - 10.07.2023 г.

В условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради отказ от лечение, довел до настъпване на вредоносните последици. Оспорва претендирания размер на обезщетението като прекомерен и несъответен на чл.52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд – Перник е сезиран с предявен осъдителен иск, намиращ правното си основание в чл.432 ал.1 КЗ.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното.

В приложение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване настъпването на твърдените неимуществени вреди, представляващи ексцес на първоначално обезщетените, както и размера на същите, причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и твърдения вредоносен резултат, представляващ ексцес, а ответникът от своя страна следва да докаже правопогасяващите, правоизключващите и правопрекратяващите си възражения, в това число и релевираното възражение за съпричиняване.

Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, 2 предвидени в чл. 380 КЗ. По настоящото дело не е спорно, че М. Б. К., в качеството й на пострадал вследствие настъпилото ПТП на 10.07.2023 г.,в ***, е предявила чрез пълномощника си адв. В. А. пред ответното дружество молба на основание чл.380 ал.1 КЗ - извънсъдебна претенция вх. № *** изплащане на застрахователно обезщетение в размер 200 000 лева за неимуществени вреди, причинени й вследствие настъпил ексцес от ПТП. Въз основа на посочените писмени доказателства следва да се приеме, че с извънсъдебното искане до застрахователя пострадалата М. Б. К. е заявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това настоящият състав намира, че предявеният иск по чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на поисканото от нея обезщетение за неимуществени вреди е допустим.

Не се спори и по делото изрично се признава от ответника в отговора на исковата молба, че е налице договор за задължителна “Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“ с рег. № ***, валиден към датата на настъпване на процесното събитие - 10.07.2023 г.

От приобщения протокол по НОХД № 1772/2024 г. по описа на РС-Перник се установява, че е влязло в сила споразумение от 04.02.2025 г. по чл. 381, ал. 1 НПК, с което виновният водач Л.С.Й. ЕГН ********** е призната за виновна за това, че на 10.07.2023 г., около 12,25 часа, в ***, при управляване на МПС-лек автомобил марка „Фиат-Брава“ peг. № *** /по ул.„***“ с посока на движение от ул.„***“ към пътен възел „***“(път 1-6) и извършване на маневра завиване надясно към ул.„***“/, нарушила правилата за движение, а именно: чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП-„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, чл.25 ал.1 от ЗДвП - “Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно ти наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, чл.116 от ЗДвП-„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“, чл.119 ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, чл.119 ал.4 от ЗДвП-„Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ и чл.102 от ППЗДвП-„При приближаване към кръстовище водачът на пътно превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване“ и по непредпазливост причинила на пресичащата платното за движение на ул.„***“ отдясно наляво, спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходка М. Б. К. тежка телесна повреда, изразяваща се в „счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката, довело до осакатяване на левия й долен крайник (крак)“, като деянието е 3 извършено на пешеходна пътека– поради което на основание чл.343 ал.3 пр.последно б.„а" пр.I-во вр. ал.1 б.„б“ пр. I-во вр. чл.342 ал.1 пр.трето вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК й е било наложено наказание “ лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. Актът е влязъл в законна сила и на основание чл. 300 ГПК се явява със задължителна сила за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от престъплението относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. В този смисъл, настоящият съдебен състав не може да преразглежда изводите на наказателният съд относно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, поради което намира за установен деликтния фактически състав.

Безспорно е по делото и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е било сключено споразумение от 05.12.2023 г., по силата на което ответното дружество е заплатило на ищцата обезщетение в размер на 37 000 лв. за неимуществени вреди- преживени телесни наранявания, вследствие на което е изпитала болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 10.07.2023 г. в *** от водач, застрахован по силата на валидна застрахователна полица № *** по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при застрахователя, което е определено като справедлив и окончателен размер на застрахователното обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, включително и бъдещите такива.

Спорът пред настоящата инстанция е дали в този случай е налице влошаване на здравословното състояние на ищцата и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя и в какъв размер.

Вещото лице – съдебен лекар по приетата без възражения СМЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, посочва в своето заключение, че в медицинската документация по делото на името на М. Б. К. са налични данни от клинични прегледи и от образни изследвания за счупване на лявата бедрена кост в областта на бедрената шийка, получено при пътен инцидент от 10.07.2023 г.

Непосредствено след претърпяната транспортна травма на 10.07.2023г. ищцата е насочена за оперативно лечение - ендопротезиране в специализирана болница, което в случая се явява и единствена възможност за възстановяване на основните функции на долния крайник. Наличието на контраиндикации за осъществяване на оперативна намеса, а именно -придружаващи /съпътстващи/ болестни увреждания от страна на сърдечно-съдовата система, каквито са: предсърдно мъждене и трептене и стеноза на митрална клапа на сърцето, според вещото лице предполага осъществяване първоначално на оперативно лечение по отношение на болестните увреждания на сърцето, след което евентуално осъществяване на ендопротезиране. Вещото лице поддържа, че пълно възстановяване на двигателните функциите на увредения долен крайник е възможно само и единствено след осъществяване на оперативна намеса ендопротезиране, което на този етап е противопоказно поради наличие на болестни увреждания от страна на сърдечно-съдовата система. Вещото лице поддържа, че в резултат от претърпяната травма ищцата е търпяла и търпи физически болки и страдания, по-значителни по интензитет в дните след инцидента и в по-малка степен към настоящия момент. С оглед вида и характера на травмата ищцата ще търпи такива болки и страдания и за в бъдеще до момента на евентуално оперативно лечение чрез ендопротезиране. При положение, че такова лечение не се осъществи, то следва да се приеме, че болките и страданията ще бъдат налице за цял живот. Вещото лице е категорично, че в резултат от травмата основните функции на долния крайник, а 4 именно -опорната и ходенето, са отнети и самостоятелното придвижване при ищцата е невъзможно без помощни средства. След инцидента са осъществени в пълен обем консултации и изследвания, въз основа на които е преценено, че са налице данни за съпътстващи болестни увреждания от страна на сърдечно-съдовата система, които се явяват противопоказания за осъществяване на оперативна намеса и същата е препоръчано да се осъществи в условията на отложена спешност. Според вещото лице травматичното увреждане - счупване на лявата бедрена кост в областта на бедрената шийка, е получено в резултат от действието на твърд тъп предмет със значителна по интензитет травмираща сила, по механизма на удар и по своя вид, локализация и характеристики е възможно и отговаря да е получено по начин и по време, за които се съобщава в материалите по делото, същите цитирани в обстоятелствената част на експертизата, а именно резултат от претърпяно ПТП - като пешеходец блъсната от лек автомобил с последващо падане и контакт с терена в областта на лява тазобедрена става. Между претърпяното ПТП на 10.07.2023 г. и полученото травматично увреждане е налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка. Травма в този й вид, с тази локализация и с тези характеристики е често срещана и характерна за пътни инциденти, каквито са блъскане на пешеходец, с последващо падане върху терен.