Решение № 2068 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2068 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110143058 по описа за 2024 година

Предявени са от „Т СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ...................., седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от ИБ, срещу Н. Х. П. с ЕГН: ********** и С. Х. П. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, ЖК М 3, бл....., вх.1, ет.6, ап.17, действащи чрез процесуален представител адвокат К. К., със съдебен адрес: гр. София, ул. ИД № 30, ет. мецанин, кантора 1, иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за установяване, че всеки от ответниците дължи на ищеца на сумите, както следва: за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на по 1505,52 лв. (хиляда петстотин и пет лева и 52 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 28.08.2023 г. в размер на по 289,02 лв. (двеста осемдесет и девет лева и 02 стотинки), за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на по 4,02 лв.

(четири лева и 02 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.08.2023 г. в размер на по 1,17 лв.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, ж.к. М 3 бл. ...., вх. А, ет. 6, ап. 17, аб.№ 232842 за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., включително, като същите са собственици на имота, но не са изпълнили задължението си да заплатят доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период.

Сочи, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, е получил разпореждане за предявяване на иск за установяване на вземането си по реда на чл. 415 от ГПК. Моли съда да уважи исковете и да му присъди разноски.

Ответниците са подали в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез 1 процесуален представител, назначен от съда. Оспорва исковете като неоснователни по основание и размер. Считат исковете за завишени. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва твърденията, че ответниците дължат претендираните суми, като несъстоятелни. Счита, че счетоводните книги на ищеца не са водени редовно и същите не отразяват реално дължимите суми, тъй като липсват данни как е формирана претендираната сума. Сочи, че направените и претендираните от ищеца начисления по отношение на размера им, са извършени въз основа на нищожни и незаконосъобразни актове, отменени с влезли в сила решения на разпоредби от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на решения на КЕВР. Позовава се на решения на ВАС по адм. Д.

№ 14350/2019 г. и по адм.дс. № 172/2019 г. Моли съда да се произнесе инцидентно по реда на чл. 17 от ГПК относно валидността и законосъобразността на относимите за процесния период решения на КЕВР относно определяне цената на топлофикационните услуги, като твърди, че същите са нищожни. Счита, че отчитането и начисляването на доставената топлоенергия е извършено в нарушение на нормативната уредба и на общите условия на дружеството-ищец. Счита, че нито ищеца, нито топлинния счетоводител, са извършвали реално отчитане на средствата за техническо измерване. Прави възражение за неизпълнен договор по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД и моли, в случай на основателност на ищцовата претенция, съда да постанови условен диспозитив и заплащане на суми от ответниците, едва след изпълнение на задължението на ищеца за реално отчитане. Счита, че поради липса на дати върху представените фактури и извлечения, като частни свидетелстващи документи, не могат да се ползват с достоверна дата за трети лица, тъй като не е ясен деня на издаване на тези фактури, поради което моли съда да приеме, че същите са съставени в деня на подаване на исковата молба. Оспорва твърденията, на които се основава иса, като неотговарящи на обективната истина. Моли съда да отхвърли исковите претенции.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 50599/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като длъжниците са получили заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, не са установени месторабота и място на упражняване на търговска дейност за никой от тях, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред.

Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 174, том 2, рег. № 28381, дело № 313 от 09.11.2016 г.

Софка Н. П. е придобила собствеността върху 5/6 идеални части от процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к. М 3, блок ...., вх. А, на 6 етаж, представляващ Апартамент 17. Софка Н. П. е починала на 03.07.2019 г. и е оставила за свои наследници двамата ответници, което се установява от представеното Удостоверение за наследници на ОДМ (л. 21 от делото). Ответниците не оспорват тези доказателства, нито 2 качеството си на потребители на топлинна енергия в процесния топлоснабдяем имот, поради което съдът приема, че това се установява по безспорен начин по делото.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България“ ООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период ответниците не са осигурили достъп по време на годишния отчет, поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела. По данни на фирмата за дялово разпределение в процесното жилище е имало 2 монтирани отоплителни тела, но не е имало монтирани топлоразпределители, както и щранг-лира за отопление на банята. За последната се е изчислявала служебна топлинна енергия, отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода, която е начислявана за един потребител при норма 140 л. на потребител за денонощие. Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 2152.06 лв., в това число и сума, а за подгряване на топла вода – 852.87 лв., или общата сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 3004.93 лв. за процесния имот.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 2962.75 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 36.33 лв.

Съответно лихвите за периода възлизат общо на 470.69 лв., а лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 8.26 лв. за периода от изпадане на ответниците в забава до 28.08.2023 г. Вещото лице е установило, че ищцовото дружество води редовно счетоводството си, съгласно нормативните изисквания.

Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи, представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответниците да са подали възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което те са приели същите и са задължени да заплащат суми за топлинна енергия, отдавана от щранг-лирата в банята на жилището им, както и тази, отдадена от 3 сградната инсталация.

Следва да се вземе предвид, че главницата за доставената топлинна енергия в имота е начислена „на база“, но този начин на изчисление на дължимите суми се е наложил след неосигуряване на достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение на топлинната енергия, доставяна в имота, както и поради липса на монтиран водомер за отчет на топла вода в същия, което се установява от заключението по техническата експертиза, приета като неоспорена от страните. Като не са осигурили достъп до имота си за отчет на уредите в него и не е монтирали водомер за отчет на разхода на топлата вода, ответниците сами са се поставили в това положение, поради което начисленото по посочения от наредбата методи следва да се приеме за реално потребеното. Никой не може да черпи права от собственото си неизправно поведение в конкретния случай по договор за доставка на топлинна енергия. Служебното начисляване на суми за топлинна енергия, доставяна в имота на ответниците е извършено, съгласно нормативната уредба, действаща към процесния период. Ответниците не са оспорили начислените му суми при извършване на годишните отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение. Ето защо, съдът счита, че са доказани претендираните от ищцовото дружество главници за топлинна енергия в размерите, установени от двете експертизи, изслушани и приети по делото като неоспорени, а именно – за доставена топлинна енергия в размер на 3004.93 лв., която сума е установена от вещото лице по техническата експертиза, и за услугата дялово разпределение за периода 36.33 лв., установена от вещото лице по счетоводната експертиза, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени и неоспорени от страните.

По отношение на заявеното в отговора на исковата молба искане по реда на чл. 17 от ГПК съдът да се произнесе относно валидността и законосъобразността на относимите за процесния период решения на КЕВР относно определяне на топлофикационните услуги, съдът счита, че искането в частта за законосъобразност е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр.2-ро от ГПК. От друга страна, същото не е конкретно, посочени са решения, взети през процесния период, но същите не са представени по делото, нито са посочени евентуални пороци, които съдът да изследва. Решението, на което се позовава в отговора на исковата молба процесуалният представител на ответниците, касае взето решение за повишаване на цените на електрическата енергия и няма отношение към формирането на цената на топлинната енергия. При липса на представени решения, които да са действали през процесния период, съдът не може да извърши проверката по чл. 17 от ГПК, която ответната страна претендира да бъде извършена. На следващо място, в тежест на ответника е да докаже чрез пълно и главно доказване възраженията, от които черпи изгода за себе си. Настоящото възражение е недоказано в това производство.

По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).