Определение № 136 от 07.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. К., 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500092 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 279 и чл. 262, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. М. Х. и М. М. Х., чрез представител по пълномощие – адв.М. А., срещу определение N 57 от 21.02.2023г. по гр.д. N 253/2022г. на Районен съд – М., с което се връща подадената от тях жалба/въззивна жалба вх. N 114/18.01.2023г., п.кл.17.01.2023г./, срещу решение N 333/29.12.2022г. по гр. д. N 253/2022г. на Районен съд – М., като нередовна.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 279 от ГПК, отговор на частната жалба е постъпил от ответниците С. Х. Ю. и Г. С. Ю., чрез представител по пълномощие- адв.В. Б., с който частната жалба се оспорва.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лица, имащи право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Срещу постановеното по гр. д. N 253/2022 г. по описа на Районен съд – М. решение N 333 от 29.12.2022 г. е подадена въззивна жалба вх. N 114/18.01.2023г., п.кл.17.01.2023г. от С. М. Х. и М. М. Х., и двамата от с.З., общ.К., обл.К., чрез представител по пълномощие – адв.М. А.. С разпореждане от 18.01.2023 г. на Районен съд – М. е указано на жалбоподателите в едноседмичен срок да представят документ за внесена по сметката на КОС държавна такса в размер на 1/2 от първоначално внесената, а именно 25 лв. Съобщението е изпратено на жалбоподателите чрез адв. М.

А. на посочения от него адрес и е получено от него на 30.01.2023г., като в същото се съдържа предупреждение, че при неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.

1

В указания 1-седмичен срок от полученото съобщение не е представен документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване, поради което с обжалваното определение Районен съд – М. е върнал въззивната жалба.

Видно от приложените пред първоинстанционния съд документи е, че на 31.01.2023г. в 08.58 ч. е изпратен до Районен съд – М. на електронен адрес * @link.bg имейл от В. И., с електронен адрес vladimir *@abv.bg, с прикачен файл от онлайн банкиране с дата 31.01.2023г. в 08.53 ч. за сумата 25 лв., по сметка на ОС - К., с основание за плащане: по ГД 20225150100253, въззивна жалба с вх. N 114, като посоченото в документа задължено лице е С. М. Х.. Така посоченият документ е отпечатан и входиран в РС – М. на 27.02.2023г., с вх. N 495, и същият е приложен към подлежащата на разглеждане частна жалба.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение N 57 от 21.02.2023г. по гр.д. N 253/2022г. на Районен съд – М., е върната подадената от С. М. Х. и М. М. Х., чрез представител по пълномощие – адв.М. А., жалба срещу решение N 333/29.12.2022г. по гр. д. N 253/2022г. на Районен съд – М., поради нередовност на същата. Съдът е приел, че в указания срок жалбоподатели т е н е са представили доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване.

Определението е неправилно.

От описания по-горе платежен документ се установява, че указанията на съда за внасяне на държавна такса от 25 лв. са изпълнени надлежно от жалбоподателите в срок, като вносният документ е изпратен на електронната поща на РС – М., с оглед на което нередовността на въззивната жалба е отстранена.

Предвид гореизложеното, следва определението за връщане на въззивната жалба да се отмени като неправилно, като делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на подадената въззивна жалба.

В тази връзка, първоинстанционният съд следва да съобрази обстоятелството, че дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение н е е 25 лв., а е 100 лв., по 50 лв. за всеки един от жалбоподателите, претендиращ самостоятелно право на собственост върху два отделни обекта на собственост, както и че дължимата в първоинстанционното производство държавна такса е 200 лв.. С оглед цената на предявените от всеки един от ищците два обективно съединени установителни искове за собственост/общо четири иска по делото/, с които всеки от тях претендира да бъде признат по отношение на ответниците, че е собственик на по 1/2 идеална част от неурегулиран поземлен имот с площ 1 936 кв.м. и на по 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 119 кв.м., представляващи два отделни обекта на собственост, дължимата държавна такса по всеки от тях съгласно чл.71, ал.2, вр. чл.69, ал.1 т.2 предл.1-во от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК, по представената данъчна оценка за всеки един от имотите, възлиза на 50 лв., 2 общо 100 лв. за всеки един от ищците или общо по делото 200 лв., от която е внесена държавна такса от 25 лв..

При тези мотиви и на основание чл. 278, вр. с чл. 279 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение N 57 от 21.02.2023г. по гр.д. N 253/2022г. на Районен съд – М., с което се връща жалба/въззивна жалба вх. N 114/18.01.2023г., п.кл.17.01.2023г./, срещу решение N 333/29.12.2022г. по гр. д. N 253/2022г. на Районен съд – М., и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за администриране на подадената въззивна жалба, като съобрази указанията, дадени в мотивировъчната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3