Решение № 36 от 12.01.2015, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3410/2013
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 12.01.2015
- В сила
- 15.09.2015
- Състав
- АТАНАС ВАСИЛЕВ СЛАВОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.137 ал.1 т.5 · Закон за устройство на територията
- чл.168 ал.2 · Закон за устройство на територията
- §5 т.45 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.01.2015 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРЕТИ ДЕКЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 3410 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по искова молба от И.П.В. ЕГН ********** и Д.К.В. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.В. кв."А.", ул."Р." № **, чрез процесуалния си представител адвокат П.С., сл. адрес и адрес за призоваване: гр.В. ул."А. Д." № ** ет. * против Х.Л.Г. ЕГН ********** и Р.Х.Г.
ЕГН ********** *** с цена на иска: 30000лв. като частичен иск от иск за сумата от 120 000 лева с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата, чрез процесуалния си представител по пълномощие е изложил твърдение, относно искът с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на неосъществено основание.
В конкретика в исковата молба се твърди, че със Заповед № 6306/29.10.1991г. на Кмета на Община Варна и Договор № 672/ 19.11.1991г. на И.П.В. е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел XI кв.8 по регулационния план на 27-ми м.р. на гр.Варна, с площ от 380 кв.метра, за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.метра и гараж със застроена площ от 25 кв. метра, заедно с правото на ползване върху 1/3 идеални части от дворното място.
Със заповед № 2118/24.09.1990 год. на Кмета на Община Варна и Договор № 672/01.10.1990г. на Х.Л.Г. е отстъпено право на строеж върху същото държавно дворно място за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.метра, заедно с правото на ползване на 1/3 от мястото.
Със заповед № 1194/01.08.1990г. на
Кмета на Община Варна и договор № 672/08.08.1990г. на А.Г. Г. и И.Р.Г. е отстъпено право на строеж върху държавното дворно място за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.метра, заедно с правото на ползване на 1/3 от мястото.
Съгласно издаденото разрешение за строеж № 127/02.11.1990 год. от Главния архитект на кметство „Аспарухово" и одобрените на 07.09.1990 год. от ОбНС проекти, сградата се състои от приземен етаж с гаражи и складови помещения, три жилищни етажа с по едно жилище с еднаква площ и разпределение и мансарден етаж с тавански помещения.
С договор за групов строеж от
14.01.1992г. с нотариална заверка на подписите № 1140/1992г. на Варн. нотариус, притежателите на право на строеж върху държавното дворно място с адм.адрес гр.Варна *** са се задължили да изградят в него една жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект и са уговорили следното разпределение на жилищата в сградата: И.П.В. ще получи в дял и собственост жилище, заемащо първи етаж от сградата с обща застроена площ от 170 кв.м., състоящо се от входно антре, коридор, тоалетна, перално помещение, кухня, трапезария, хол, спалня, две детски стаи, коридор, баня, дрешник и тераси, при посочени граници, заедно с принадлежащите избено помещение № 3 с площ от 7,01 кв.м. и таванско помещение с вход №1 с площ от 28,20 кв.метра при посочени граници и 28,20% ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,както гараж № 3 с площ от 16,25 кв.м. с припадащите към него 3,50 % ид.части от общите части на сградата. Х.Л.Г. ще получи в дял и собственост жилище, заемащо втория етаж от сградата със застроена площ от 170 кв.метра, състоящо се от идентични по вид и брой помещения, избено помещение № 2 с площ от 10,52 кв. метра, тавански помещения с вход №2 с обща площ от 36,51 кв.метра, заедно с 31,28 % ид.части от общите части на сградата, както и гараж № 2 с площ от 13,34 кв.метра с припадащите към него 2,81 % идеални части от общите части. И.Р.Г. и А.Г. Г. ще получат в общ дял и собственост жилището, заемащо третия етаж на жилищната сграда със застроена площ от 170 кв.метра, състоящо се от описани помещения, заедно с избено помещение №1 с площ от 10,52 кв.м., тавански помещения с вход №3 с площ от 34,24 кв.метра, както и гараж №1 с площ от 14,79 кв.метра, както и принадлежащите към жилището 31% и към гаража 3,21% ид.части от общите части на сградата.
Твърди, че съгласно чл.192 ал.2
ЗТСУ/отм./ и при липса на различна уговорка, участието в груповия строеж с пари, труд и материали е следвало да бъде съответно на действителната стойност на обектите, които страните по него придобиват. Към момента на отстъпване на правото на строеж, сключването на договора за групов строеж и понастоящем И.П.В. е в брак с Д.К.В., а Х.Л.Г. е в брак с Р.Х.Г.. Задълженията по договора за групов строеж са поети от участниците в него за задоволяване нуждите на техните семейства.
Строителството на сградата е започнато през лятото на 1992 год., като страните по договора са участвали в поставянето на стъпките за основите. Веднага след това А. и И.Г. са се отказали от участие в строежа и по тяхно искане са получили обратно първоначално предоставената сума.
До следващата година ищеца И.П.В. е изградил непредвиден по първоначалния проект избен етаж и плочата над него, а заедно с Х.Л.Г. са изградили стените на първия надземен партерен етаж. На този етап от строителството Х.Л.Г. е отказал да участва в строителството и финансирането му, като се е мотивирал с липсата на средства и нежеланието си да заплаща и дела на вече оттеглилите се от груповия строеж И. и А.Г..
Строителството е било преустановено до следващата година, когато е продължено само от ищците. До началото на 2001 год. те са изградили в съответствие с одобрения проект партерния и първия жилищен етаж в груб строеж. Тъй като въпреки многократните писмени и устни покани до Х.Л.Г., той не е заплатил каквато и да е част от стойността на изпълненото от ищците строителство, вкл. тази на изградените общи части и е отказал да участва в по-нататъшното строителство с изграждането на останалите два жилищни етажа и тавански етажи, ищците са поставили временен скатен покрив над плочата на първия жилищен етаж, над която понастоящем е обособено неизползваемо подпокривно пространство.
Описаното състояние на сградата е констатирано с акт № 84/31.10.2001 год. и протокол от 14.12.2009г. на район „Аспарухово". По действащата КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/ 23.
06. 2008г. на АГКК построените партерен и първи жилищен етажи са заснети като обект с идентификатор ***. със застроена площ от 136 кв. метра.
На основание заповед №
РД-04-8500-78/05.11.2004г. на областния управител на област Варна е сключен договор за продажба № 71/30.12.2004г., с който И.П.В. е придобил 1/3 идеална част от дворно място с площ от 380 кв. метра, представляващо УПИ XI в кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна ***, а по КККР ПИ ***.
Ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 171 т.LVI вх.рег.№ 18231/28.06.2007г. на СВ, с който са признати за собственици на втори жилищен етаж от сградата на ул." Ростов" №17 с площ от 100 кв.м. и гараж № 3 с площ от 25 кв.метра, при посочени граници на обектите, построени в общинско дворно място, представляващо парцел XI кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна. Видно от посочените в акта документи, собствеността на молителите е била установена с договор № 672/01.10.1990г. за отстъпване на право на строеж и договор за групов строеж от 19.10.1990г. Такъв договор е бил сключен между Х.Л.Г., И.Р.Г., А.Г. Г., К.Н.Т. и А.В.Т., но последните двама са се отказали от участие в строителството и право на строеж не им е учредявано, а то е учредено на И.П.В., с когото е сключен договора за групов строеж от 14.01.1992 год.
С нотариален акт № 132 т.L вх.рег.№ 17690/08.09.2009г. на СВ е допусната поправка на цитирания констативен нот.акт от 28.06.2007г., според която площта на жилищния етаж е променена от 100 кв. м. на 170 кв.метра.
С решение № 2997/31.10.2008г. по гр.д.№ 6997/2007г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 02.12.2008г., е признато за установено по отношение на ищците И.П.В. и Д.К.В.,че ответниците Х.Л.Г. и Р.Х.Г. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на втори жилищен етаж от сграда в гр.Варна кв."Аспарухово" ул." Ростов" №17 с площ от 100 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, хол, трапезария, три спални, две бани, два тоалета и тераси, изградена в УПИ XI кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна, по силата на реализирано право на строеж, учредено им в режим на СИО с договор № 672/01.10.1990г. на ОНС Варна, като ответниците по иска са осъдени да предадат владението върху този имот, на осн. чл.108 ЗС, както заплатят обезщетение за ползването на този имот за период от 29.08.2007 год. до 29.10.2007 год. Производството е прекратено по отношение на процесния гараж № 3 с площ от 25 кв.метра поради това, че на партерния етаж такъв обект не е изграден и не съществува. Решението е влязло в сила на 02.12.2008 год.
На 17.02.2009 год. ответниците са въведени във владение на изградения жилищен етаж с протокол на частен съдебен изпълнител Н.Г. по изп.д.№ 10097160400018.
В исковата молба се твърди, че ищците са извършили и заплатили изцяло строителството на жилищния етаж в изпълнение на сключения договор за групов строеж от 14.01.1992 год. Основанието за тяхната престация е било очакваното придобиване на обекта, който е следвало получат в собственост съгласно договора за групов строеж, представляващ жилището на първия жилищен етаж на изгражданата сграда, проектирана с партерен етаж с гаражи и складови помещения, три жилищни етажа и тавански етаж. Фактическият състав на придобиване на собствеността в конкретния случай включва реализацията на правото на строеж върху държавното дворно място от лицата, на които то е отстъпено, извършването на строителството на цялата сграда при условията на сключения между тези лица договор за групов строеж и прекратяване на съсобствеността между тях върху построената сграда чрез договор за доброволна делба, при което всеки участник в груповия строеж да получи в собственост конкретен обект.
Решението по гр.д.№ 6977/2007г. на ВРС е установило със сила на присъдено нещо изключителното право на собственост на настоящите ответници върху единствения изграден към датата на решението и понастоящем жилищен етаж, представляващ по одобрения проект първия жилищен етаж на сградата, като същевременно отрича каквито и да е права на ищците върху този обект като част от незавършеното строителство на проектираната сграда или върху идеална част от него. С влизане в сила на това решение е настъпила невъзможността да бъде осъществена правната цел, с оглед на която ищците са построили този обект, защото съдебно признатата собственост на ответниците върху него изключва реализацията на строителството при условията на групов строеж разпределението на собствеността според договора чрез придобиването на конкретните обекти от всеки от участниците в него. От този момент даденото от ищците за изграждането на жилищния етаж се явява безпричинно и е възникнало тяхно изискуемо вземане за заплащане на паричната равностойност на придобития от ответниците по силата на учредената им суперфиция жилищен етаж. В този случай подлежи на връщане всичко, чието получаване е лишено от основание, защото е дадено при неосъществено основание, а това е пазарната стойност на построения втори /първи жилищен/ етаж от сградата към датата на влизане в сила на решението на 02.12.2008г. възлизаща на 120 000лв., каквато е и стойността на обекта към момента на изграждането му към 2001 год.
Задължението е възникнало солидарно за двамата ответници поради придобиването на имота от тях в съпружеска имуществена общност. Стойността на така полученото се дължи общо на двамата ищци предвид семейния характер на вложените средства и съпружеската общност по отношение на отстъпеното право на строеж на единия съпруг, съставляваща наличната част от основанието на изграждането на обекта.
В съдебно заседание 21.05.2014 год. на основание чл.214 от ГПК съдът е приел изменение на иска като същия, да се счита предявен за сумата от 76 486 лева.
Разпечатката съдържа 35 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57a3147f-206c-4270-a35c-bb5233cea909