Решение № 1491 от 23.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1491 гр. С., 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110207601 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Л.В. В. с ЕГН ********** чрез адв. К.Б. срещу електронен фиш серия К № 4666624, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. На първо място се претендира допуснато нарушение при връчване на електронния фиш, като същият бил връчен от некомпетентен орган, без право на възражение и без да се представят доказателства за извършено нарушение. На второ място се твърди, че електронният фиш не съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, а именно данни за начина и сроковете за обжалването му, данни за лицето, което го е връчило и начина на връчване, данни за техническото средство, с което е установено извършеното нарушение. Оспорва се годността на техническото средство, с което е установено нарушението, както и че същото не е било поставено на място, което да е било надлежно обозначено със знак 1

„видеонаблюдение”. Посочва се, че техническото средство, послужило за установяване на административното нарушение е мобилно такова и вместо АУАН и НП незаконосъобразно е бил издаден електронен фиш – в подкрепа на твърдението жалбоподателят се позовава на ТР № 1/2014 г. на ОС на колегиите на ВАС.

В съдебно заседание жалбоподателят Л.В. В., редовно призован не се явява, не се явява и редовно призованият процесуален представител на жалбоподателя – адв. Б.. От същата е постъпила молба, с която изразява становище по съществото на делото и претендира разноски.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни преводни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 01.10.2020 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер 11743С7 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г.

На 28.03.2021 г. в 15:47 часа в гр. С., по бул. „П. Я.” с посока на движение от бул. „Д. Ц.” към бул. „Ч. в.” се движело моторно превозно средство марка „О.”, модел „А.” с ДК № *** собственост на жалбоподателя Л.В. В.. Непосредствено до № ** на бул. „П. Я.” горепосоченото техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни преводни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743С7 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 92 км/ч., при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. Системата за контрол на скоростта била позиционирана на пътното платно на бул. „П.

Я.” до № *, за което бил съставен протокол, като същата била в стационарен режим на измерване и заснемала отдалечаващи се МПС.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик – Л.В. В., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 4666624, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя Л.В. В. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на автомобила - 89 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 39 км/ч. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 21.04.2021 г.

2

Жалбоподателят Л.В. В. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а депозирал жалба срещу електронния фиш.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ведно с протокол за последваща проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.03.2021 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка „Картон на водача” за жалбоподателя, копие на наказателно постановление № 21-4332-009761/19.05.2021 г., както и веществените доказателства - два броя фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г. за проверка на средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни преводни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № 11743С7/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час.

Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, приложена на л. 10 от делото установява, че на процесната дата и място лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с ДК № *** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.03.2021 г. Следва да се отбележи, че на втората фотоснимка /л.16 от делото/ ясно се вижда, че техническото средство е било позиционирано на пътното платно, а не в движещ се автомобил. Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателят Л.В.

В..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице (наказаното физическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на жалбоподателя 21.04.2021 г., а жалбата е подадена на 05.05.2021 г. ) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата по отношение връчването на електронния фиш – действително в него не е отбелязано кой е връчителят, но това обстоятелство по никакъв начин не е накърнило правото 3 на защита на наказаното лице. Връчването на електронния фиш има за цел да уведоми лицето за издадения санкционен акт, както и да постави началото на течението на срока за обжалване. Видно от подадената жалба наказаното лице своевременно е упражнило правото си да обжалва електронния фиш. На следващо място, законът не предвижда подаване на възражения срещу връчения електронен фиш, като несъгласието с изложеното в него се изразява чрез жалба до съда.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различи от изложените в нея съображения.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Данните, които следва да се съдържат в електронния фиш са посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, сред които обаче не са начинът и сроковете за обжалването на електронния фиш, данни за лицето, което го е връчило и начина на връчване, данни за техническото средство, с което е установено извършеното нарушение, поради което невписването на тези обстоятелства не опорочават издадения електронен фиш, противно на застъпената в жалбата позиция.

Съгласно цитираната по- горе правна норма електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и точно посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй като това нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере защо е бил наказан именно с определения в електронния фиш размер на глобата.

На жалбоподателя Л. В. е наложена глоба в размер на 800 лева на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП. /Цитираният в електронния фиш чл. 189, ал. 4 ЗДВП урежда възможността за издаване на електронен фиш вместо наказателно постановление./ Посочената разпоредба предвижда налагане на по – тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено при условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца”. В електронния фиш обаче не е посочено кое 4 точно нарушение е извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер. Това нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е наложена тази глоба, а също така препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е наложен правилният размер на административното наказание тоест с колко е превишена максимално допустимата скорост, какво наказание се предвижда за това нарушение и едва ако то е извършено повторно по смисъла на параграф 6, т.

33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП дали наложената глоба от 800 лева представлява двойният размер на предвидената за съответното нарушение глоба.

Посоченият алгоритъм при проверка на законосъобразността на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в електронния фиш не е отразено дали извършеното нарушение попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП, а оттук – и дали законът допуска за повторното му извършване да се налага по – тежко административно наказание. Значението на посоченият процесуален порок на електронния фиш изпъква още повече и предвид обстоятелството, че не се установи процесното нарушение да е извършено при условията на повторност – не се доказа жалбоподателят да е бил наказван за същото по вид нарушение в едногодишен срок преди датата на настоящото такова 28.03.2021 г. В отговор на изискана от съда справка относно издавани на жалбоподателя електронни фишове и наказателни постановления с изискване да се представят копия от тях по делото е представено едно – единствено наказателно постановление - № 21-4332-009761/19.05.2021 г., с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 119, ал.4 ЗДвП. Същото НП, освен че е издадено след извършване на процесното нарушение е санкционирало жалбоподателя за друго по вид нарушение – такова, свързано с неосигуряване на предимство на пешеходец. Ето защо посоченото НП не може да обоснове извод, че процесното нарушение е повторно. Действително видно от представената справка „Картон на водач” се установява, че срещу жалбоподателя В. са издавани електронни фишове – К2734617, К 3238946, К 3241416, с които същият е бил санкциониран за нарушения на чл. 21, ал 1 и ал.2 ЗДвП. В справката е посочено, че електронните фишове са връчени на 18.10.2020 г. /преди инкриминираната дата/, както и че същите са влезли в сила, но без да е посочена датата на влизането им в сила. На първо място при тези данни е невъзможно да се установи, дали електронните фишове действително са влезли в сила тоест дали справката е коректна в тази й част, доколкото в същата е посочено, че обжалваният електронен фиш също е влязъл в сила – обстоятелство, което не отговаря на истината, а на следващо място дори и да се приеме, че електронните фишове са влезли в сила, то не може да се приеме със сигурност, че това е станало преди извършване на процесното нарушение, тъй като никъде в справката не е посочена датата на влизането им в сила. Изложените по – горе нарушения на процесуалните правила, изискващи ясно и конкретно посочване на нарушените разпоредби съществено са накърнили правото на защита на наказаното лице, поради което единственият обжалваният електронен фиш следва да се отмени като незаконосъобразен.