Решение № 155 от 18.08.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Първомай, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255340100259 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК, и с чл. 92, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Х.М.М. и П.В. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Б.Д.Т. и Д. Н. П., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Х. Д. Ц., ЕГН: **********, с посочен и постоянен адрес: ****, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. П.

К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:

***, му дължи по Договор № 784445/26.01.2022 г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, сключен между „Стик Кредит” АД, ЕИК: ***, от една страна като „Кредитор”, и ответника, от друга като „Потребител”, както следва: сумата от 400, 00 (четиристотин) лева – главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.01.2025 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното издължаване; сумата от 26, 07 лева (двадесет и шест лева и седем стотинки) – договорна лихва за периода от 26.01.2022 г. до 26.04.2022 г.; сумата от 173, 28 лева (сто седемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки) – 1 обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва за периода от 26.04.2022 г. до 21.01.2025 г.; сумата от 782, 75 лева (седемстотин осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) – неустойка за непредоставяне на обезпечение, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 55/18.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 120/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен по електронен път Договор № 784445/26.01.2022 г. за потребителски кредит и приложимите към него Общи условия „Стик Кредит” АД, ЕИК: ***, предоставило паричен заем от 400, 00 лева на ответника, който усвоил заемната сума и следвало да я възстанови на кредитодателя в срок до 26.04.2022 г. и да му заплати уговорената възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 36, 00% и годишен процент на разходите от 42, 58%, съгласно погасителен план – неразделна част от съглашението, чрез три месечни вноски от по 220, 25 лева всяка.

Заемателят не изпълнил задълженията си, поради което съобразно чл. 2 от Раздел Х от Общите условия дължал за забавата и обезщетение от 173, 28 лева, равняващо се на законната лихва върху главницата за периода от 26.04.2022 г. до 21.01.2025 г.

Въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. кредитодателят прехвърлил процесните притезания на ищеца, който пристъпил към принудителното им удовлетворяване по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 55/18.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 120/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, връчена на и своевременно оспорена от длъжника с възражение. В качеството си на пълномощник на цедента цесионерът съобщил на ответника за цесията със съобщение до електронната му поща, както и в хода на настоящото производство като приложение към исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал Отговор вх. № 2350/03.06.2025 г., с който оспорва иска за неустойка като неоснователен с доводи за неравноправния характер на клаузата за нейната дължимост.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Писмен отговор – становище вх. № 2517/13.06.2025 г., постъпило от пълномощника му, поддържа исковете, а ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на сключен между страните по електронен път Договор № 784445/26.01.2022 г. за потребителски кредит (л. 5 – л. 9), предоставен от разстояние, и приложимите към него Общи условия (л. 22 – л. 31), утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Стик-Кредит” АД от 29.05.2020 г. и в сила от 01.06.2020 г., „Стик Кредит” АД, ЕИК: ***, регистрирано под № *** 2 в Регистъра на Българска народна банка (БНБ) за финансовите институции с основен предмет на дейност предоставяне на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или възстановими такива, от една страна като „Кредитор”, се задължило в деня на договарянето да предостави на ответника, от друга като „Потребител”, паричен заем от 400, 00 лева по избран от последния в заявлението му за кредит начин измежду: банков превод по посочена от него банкова сметка или на каса на „Изипей”. Заемателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 10 – л. 17) и който по данни от Разписка № 2000000287657305/26.01.2022 г. за извършено плащане чрез системата на „Изипей“ (л. 43) усвоил заемната сума, се съгласил в срок до 26.04.2022 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 26, 08 лева при годишен лихвен процент от 36, 00%, начисляван ежедневно при продължителност на месеца от 30 дни и на годината от 360 дни, или да престира общо 426, 08 лева при годишен процент на разходите от 42, 58%, определен при отчитане на следните допускания: валидност на съглашението и неизменност на разходите по него за уговорения срок, изправност на договарящите и незабавно и пълно усвояване на кредита, както и други, изброени в чл. 28 от Общите условия. Издължаването следвало да се осъществява на три месечни анюитетни вноски с падеж на 26-о число на месеца в периода от 26.02.2022 г. до 26.04.2022 г., описани по падеж, величина и компоненти в неразделен към контракта под формата на Приложение № 2 погасителен план (л. 9).

Според договорния текст заемополучателят дължи на кредитора, както следва: 1. в случай на забава: 1.1. по чл. 26 – законната лихва за периода на закъснението върху всяка забавена погасителна вноска, и 1.2. по чл. 10 и чл. 11 – такси за покриване на разходите на финансовата институция за събиране на неиздължените вземания: за всеки отделен погасителен период с допуснато просрочие – 10, 00 лева, и за изпращане на текстово съобщение – 0, 30 лева, и 2. неустойка: 2.1. по чл. 28 – при неизпълнение на което и да е свое задължение, включително и при просрочие, в размер на 1% от просрочената сума на ден, и 2.2. по чл. 27, идентичен с чл. 45 от Общите условия – в размер на 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 17 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и др.) по изискванията на Раздел VІ от Общите условия във вид на банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от лицензирана българска банка или лицензирана да извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон чуждестранна банка с безусловно и неотменимо изявление за плащане в рамките на един работен ден от поискването и валидност 30 дни след крайния падеж, или поръчителство на едно навършило 21 години дееспособно физическо лице, което е с българско гражданство, постоянно местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през 12-те месеца преди подаване на заявката за кредит, минимален осигурителен брутен доход от 1 500, 00 лева, полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение с продължителност минимум 6 месеца при последния работодател, не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, 3 получавало е редовно възнаграждението си за 12-те месеца преди тази дата, не е записано в ЦКР с просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., не е поръчител по съществуващ заем в която и да е банка или небанкова финансова институция, не е настоящ потребител на заемодателя и представя служебна бележка за доход от работодателя си за 6 месеца назад. В хипотезата на чл. 27 неустойката възлиза на 234, 67 лева и е платима периодично ведно с погасителните вноски чрез съответна, показана в погасителния план, добавка към всяка от тях и увеличаваща я на 220, 25 лева.

В индивидуалните уговорки по чл. 19 и чл. 20 били регламентирани правата на потребителя да се откаже от сделката и да изиска извлечение по сметка за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. (л. 32 – л. 39) заемодателят, на когото на основание чл. 38 от Общите условия било позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, считано от 14.02.2024 г., своите такива, произтичащи от договори за кредит и подробно индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 от 22.03.2024 г.

(л. 40 – л. 41), ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права. Сред тях фигурирали и тези по Договор № 784445/26.01.2022 г., описани подробно по пера: „дължима главница”, „дължима договорна лихва”, „дължима неустойка”, „законна лихва върху главницата” и „общо дължима сума“.

В качеството на пълномощник на цедента, овластен от него, съгласно Пълномощно (л. 44 от ч. гр. дело № 120/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай), нотариално удостоверено с рег. № 1732/22.03.2024 г. по описа на Нотариус Й.С. с район на действие Районен съд – Шумен и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, и чл. 4.3. от договора за цесия да уведомява писмено за нея всички длъжници, приобретателят адресирал до ответника Уведомление от 28.03.2025 г. (л. 42), което на 03.05.2025 г. достигнало до него като приложение към разглежданата искова молба в процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК и което съдържа съобщение за извършената покупка на вземания – предмет на Договор за кредит № 784445/26.01.2022 г.

Сезиран от цесионера с постъпило на 28.01.2025 г. в Районен съд – Петрич Заявление вх. № 833/28.01.2025 г., изпратено за разглеждане по подсъдност на настоящия съд, последният издал в негова полза Заповед № 55/18.02.2025 г. за изпълнение на процесните парични задължения по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 120/2025 г. (л. 3 от ч. гр. дело № 120/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай) срещу длъжника, връчена му на 08.03.2025 г. и оспорена своевременно от него с Възражение вх. № 1236/20.03.2025 г. по чл. 414, ал. 1 от ГПК, депозирано от пълномощника му (л. 13 от ч. гр. дело № 120/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай). След като бил известен на 26.03.2025 г. за процесуалната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на 01.04.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК кредиторът предявил разглежданите искове с подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване Искова молба вх. № 1424/01.04.2025 г. (л. 2 – л. 4).

4

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.