Протокол № 325 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 262/2026
- Вид
- Протокол № 325
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
ПРОТОКОЛ
№ 325 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500262 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят З. А. И., чрез особен представител А. Г. Г., редовно призована, не се явява, не изпраща представител.
Ответникът А1 България ЕАД, редовно призован, не се явява. Не изпраща представител. От юрк. Е. Д. е постъпила молба с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебното заседание, моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие, поддържат депозирания отговор на въззивна жалба. В случай, че въззивникът направи нови доказателствени искания, молят да им бъде даден срок за вземане на становище. Взема становище по същество.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № Рег. № 67 / 20.01.2026 по Гражданско дело № 236 по описа за 2024 година на Районен съд – Пазарджик, се ПРИЗНАВА за установено, че ответницата З. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: с. Б., общ. С., БУЛ.БЪЛГАРИЯ 5, ет.02, ап.001, дължи на кредитора "А1 България" ЕАД с ЕИК: 131468980 и адрес: гр. София, УЛ.КУКУШ (КИРИЛ ПЧЕЛИНСКИ) 1, сумата 377,67 (триста седемдесет и седем евро 67 цента), съответстваща на 738,66 лева, представляваща неплатени суми за предоставени електронни 1 съобщителни услуги за период от 26.10.2020 г. до 17.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 270,98 евро (двеста и седемдесет евро 98 цента), съответстваща на 530 лева, представляваща цена на невърнати устройства с изтичането на срока на договора, и 1,02 евро (два лева), представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, последните две включени в претенцията "общ размер на неустойки", както и сумата 187,35 евро (сто осемдесет и седем евро 35 цента), съответстваща на 366,43 лв., представляваща мораторна лихва върху сбора от горните главници за период от 21.11.2020 г. до 20.11.2023 г., като отхвърля иска за главницата на "общ размер неустойки" за разликата над 272 евро (532 лв.) до пълния предявен размер от 496,66 евро (971,38 лв.). За задължението е издадена заповед за изпълнение № 2148 от 22.11.2023 г. по ч.гр.д. 4170/2023 г. на РС - Пазарджик.
ОСЪДЕНА Е З. А. И. да заплати на "А1 България" ЕАД разноски по заповедното производство в размер 38,01 евро (74,35 лв.).
ОСЪДЕНА Е З. А. И. да заплати на "А1 България" ЕАД разноски по исковото производство в размер 347,32 евро (679,30 лв.).
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от З. А. И., чрез особен представител А. Г. с която обжалвала изцяло Решение № 67/20.01.2026 г., като незаконосъобразно по следните съображения.
Счита се, че съдът неправилно е приел, че е налице подпис на клиента (въззивник), положен върху сензорен екран (таблет със чувствителен на допир екран) при търговеца и този подпис представлявал разновидност на саморъчния подпис, като отговарящ на дефиницията на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Това би било вярно, ако било доказано, че е положен подпис върху сензорен екран.
Твърдят, че такива твърдения за подпис върху таблет липсват в исковата молба. В нея било посочено, че се представят заверени копия от документи.
Едва с Молба вх. № 28864/23.10.2025 г., след оспорване на документите, ищецът признавал, че оригинал на такива документи липсвал и въвежда за първи път твърдение, че било налице подпис върху таблет. Към този момент били минали две открити съдебни заседания, следователно възможностите за допълване на исковата молба (чл. 143, ал. 2 ГПК), както и за изменение на основанието (чл. 214 ГПК), са били преклудирани.
На следващо място, за да се приеме изобщо, че клиентът бил подписал върху таблет, това следвало да бъде доказано. По смисъла на цитирания Регламент „електронен подпис“ означавало данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с 2 тях, и които титулярят на електронния подпис използвал, за да се подписва.
Нямало доказателства за добавените и добавящите се данни. Нямало доказателства, че този подпис бил използван от клиента. Възможни били всякакви доказателствени средства. Но липсвали свидетели, които да установят този факт, както и писмени доказателства, от които същият да може да бъде изведен, например разпечатки от информационната система за дата, час, съдържание на подписания документ, логове за извършени в информационната система действия. Не бил доказан фактът на използван таблет. Подписът, положен със стилус/пръст върху таблет, не бил „електронен подпис“ по смисъла на регламента, а се третирал, като саморъчен подпис, възпроизведен в електронна среда, ако се докажело, че такава среда е била ползвана. Съдът следвало да прецени действията в електронната среда, като доказателствено средство за подпис, а не автоматично, като валиден подпис.
Моли се съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение № 67/20.01.2026 г. на РС Пазарджик и да отхвърли исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „А1 България“ ЕАД, чрез юрисконсулт Е. Д., като считат подадената жалба за допустима, но по същество неоснователна.
Считат, че направените твърдения във въззивната жалба са напълно неоснователни. Нямало никакви наведени доводи от страна на въззивника за допуснати съдопроизводствени пропуски, както той твърдел. Считат, че в производството били спазени всички правила за законосъобразното му протичане. На следващо място, споделят изводите на съда, че при провеждане на пълно и главно доказване, ищецът бил успял да докаже, наличието на облигационно правоотношение между страните за процесните услуги, в това число предоставянето им в съответния обем, чиято цена е останала незаплатена, съгласно исковите претенции. По делото било извършено и прието заключение на съдебно - техническа експертиза, която потвърждавала, че ищецът е изправна страна по тях и с право претендирал процесните суми.
По направеното възражение, че не е доказано клиентът да се е подписвал върху таблет, считат същото за неоснователно. В чл. 4.3. от процесния Договор № 505630717 от 21.08.2019 г. страните били уговорили, че в случай, че договорът и/или приложенията към него били подписани с 3 дигитален подпис, страните се съгласявали значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени. По делото били представени оригинали на договора и на останалите доказателства на електронен носител. Назначеният по делото особен представител първоначално бил направил оспорване на автентичността на подписите в договора, като в хода на делото бил заявил, че не поддържал искането си за експертиза на автентичността им. Предвид, че назначеният особен представител сам бил заявил, че не поддържа искането си за допускане на експертиза за автентичността на подписите в първа инстанция, нямало как да основе въззивната си жалба на обстоятелство, което не било спорно и сам се бил отказал от доказване на същото. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че след полагане на подписа върху сензорния екран устройството съхранявало данни за формата на положеното изображение, вкл. удебеляване, изтъняване, прекъсване на линии, като в зависимост от устройството можело да се съхранява и електронен вид, дори данни за натиска, скоростта на изписване и т.н. Изображението представлявало копие на саморъчен подпис, при което оригиналът не било предвидено да се съхранява, но бил разновидност на електронния подпис, доколкото отговаря на дефиницията на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., който препращал към ЗЕДЕУУ. Електронният подпис съобразно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ имал правна сила, равностойна на този на саморъчен подпис, ако това е уговорено между страните. В случая, в подписания договор, както и в последващо подписаните приложения, това било уговорено от страните, поради което изложените възражения от страна на особения представител се явявали неоснователни.
Молят, настоящия съдебен състав да отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и недоказана. Считат, че първоинстанционното Решение рег. № 67/20.01.2026 г., постановено по гр. дело № 236/2024 г., по описа на Районен съд - Пазарджик, 16 състав, е обосновано и правилно издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок от днес.
4 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:35 Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5