Споразумение № 182 от 22.07.2026, Районен съд - Шумен

ПРОТОКОЛ

№ 182 гр. Шумен, 22.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В.С.С. и прокурора В. Цв. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Емилиян К. Ангелов Наказателно дело от общ характер № 20263630201482 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

Подсъдимият М. Х. /М.Н./, редовно призован, се явява лично и с адв. П.

А., служебно назначен в хода на БП.

В съдебно заседание се явява и преводачът М. А..

За

Районна прокуратура Шумен, редовно призовани, се явява прокурор К..

Съдът констатира, че подсъдимият не владее български език, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА М. А. за преводач от български език на разбираем за подсъдимия арабски език.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача в размер на 30 евро, платими от бюджетните средства на съда.

Съдът снема самоличността на преводача, както следва:

М. А. - ЕГН **********, българско и сирийски гражданство, неосъждан, б.р.

Съдът разяснява на преводача наказателната отговорност, която носи по чл. 290, ал. 2 от НК.

Преводачът обеща да даде верен превод.

Пр. К. – Да се даде ход на делото.

Адв. А. – Да се даде ход на делото.

1

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът снема самоличността на подсъдимия, както следва:

М. Х. /М.Н./ – р. на ********** г. в гр. Халяб, Сирийска арабска република, без постоянен адрес в Република България, безработен, неосъждан.

На основание чл. 395в, ал. 1 от НПК, съдът разяснява на подсъдимия правото да откаже писмен превод на протокол от днешно съдебно заседание.

Адв. А. – Подзащитният ми не желае писмен превод на споразумението. Достатъчен му е устния такъв.

Подсъдимият М. Х. /М.Н./ – Не желая писмен превод от протокола от днешно съдебно заседание. Устен превод ми е достатъчен.

Подсъдимият М. Х. /М.Н./ - Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен. Разбрах значението на споразумението и последиците от него, доброволно го подписах и го ПОДДЪРЖАМ в съдебната зала.

Пр. К. – Поддържам споразумението и моля да бъде одобрено.

Адв. А. – Поддържам споразумението и моля да бъде одобрено.

СПОРАЗУМЕНИЕ:

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирано е споразумение за прекратяване на наказателното производство, в което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че подсъдимият М. Х. /М.Н./ е виновен за това, че на неустановена дата от 16.07.2026 г. до 21.07.2026 г., е влязъл през неустановено място през границата на страна от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежния орган на властта. Деянието е извършено виновно с при пряк умисъл, поради което и на основание чл. 279, ал.1 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, му налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца.

На основание чл. 66, ал.1 от НК, отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ години.

На основание чл. 55, ал 3 от НК, не се налага предвиденото по-леко наказание „глоба“.

2

На основание чл. 59, ал.2 от НК, приспада се времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР със Заповед по ЗМВР и за срок до 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК.

С деянието не са причинени съставомерни вреди.

По делото не са направени разноски.

На основание чл. 381, ал. 6 от НПК подсъдимият М. Х. /М.Н./ ДЕКЛАРИРА, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.

СПОРАЗУМЕЛИ

ПРОКУРОР:

С Е:

ПОДСЪДИМ:

ЗАЩИТНИК:

ПРЕВОДАЧ:

/ М. А. /

Съдът, след като изслуша страните по така постигнатото споразумение и се увери, че същото не противоречи на закона и морала, намира, че споразумението следва да бъдат одобрено, а наказателното производство прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 3 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между страните, в което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че подсъдимият М. Х.

/М.Н./ е виновен за това, че на неустановена дата от 16.07.2026 г. до 21.07.2026 г., е влязъл през неустановено място през границата на страна от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежния орган на властта. Деянието е извършено виновно с при пряк умисъл, поради което и на основание чл. 279, ал.1 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, му налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца.

На основание чл. 66, ал.1 от НК, отлага изпълнението на така наложено наказание за срок от ТРИ години.

На основание чл. 55, ал 3 от НК, не се налага предвиденото по-леко наказание „глоба“.

На основание чл. 59, ал.2 от НК, приспада се времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР със Заповед по ЗМВР 3 и за срок до 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК.

С деянието не са причинени съставомерни вреди.

По делото не са направени разноски.

Разпечатката съдържа 60 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57a15034-10c9-4850-962d-8ceeb82138df