Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16729 от 11.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17675/2024
Вид
Решение № 16729
Подписан
11.09.2024
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139б · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
  • чл. 73 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 16729 гр. София, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110117675 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ... против А. Е. Б. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3151/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът ... твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от 1 топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ..... на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ...... на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ....... Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 230,21 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 25,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 11.01.2024 г., сумата от 0,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за услуга за дялово разпределение, начислено за периода от 15.04.2023 г. до 26.08.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока чл.131 ГПК писмен отговор се излагат твърдения, че претендираните суми са заплатени. Сочи се, че процесното жилище се отоплява с 1 радиатор, поради което и прогнозните суми за ежемесечна консумация са необосновано високи. Поддържа се, че с исковата молба по недопустим начин ищецът добавя суми за дялово разпределение и период, които не фигурира в издадената заповед по чл.410 ГПК. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 3151/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на ...... е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 230,21 лева, представляваща 2 главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 25,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 11.01.2024 г., сумата от 0,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за услуга за дялово разпределение, начислено за периода от 15.04.2023 г. до 26.08.2023 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 29.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 3151/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Видно от приложените по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот при запазено право на ползване ..........., том I, ........, ...... г. по описа на ....... з помощник-нотариус по заместване на ........., нотариус с район на действие СРС е, че ответникът и трето за спора лице ........, са прехвърлили правото на собственост върху процесния недвижим имот, като са запазили правото на ползване върху целия имот.

По делото е приложен препис-извлечение от акт за смърт, от който се установява, че ........ е починала на 19.05.2021 г.

По делото е приложен протокол от проведено на 25.07.2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с .........., както и договор от 23.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и действащите през процесния период Общи условия.

Към писмения отговор от ответника са представени доказателства за извършени плащания през исковия период, съобщения към фактури и индивидуална изравнителна сметка за топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че при изготвяне на заключението са му предоставени документи за извършен отчет от ищцовото дружество, а именно – отчетен талон с положен подпис на 10.05.2021 г., касаещ отчетен период 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., коригиран на 01.09.2021 г. поради допълнителен отчет и отчетен талон с подпис на клиент от 06.05.2023 г., касаещ периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., коригиран на 02.10.2023 г. поради допълнителен отчет. Вещото лице е посочило, че са претендираните в исковата молба два отчетни периода са издадени две изравнителни сметки за потребена ТЕ в имота по 3 отчет на един ИРРО, за една щранг-лира, от сградна инсталация и по отчета на един водомер за топла вода. Вещото лице е констатирало още, че срещу изготвената изравнителна сметка не са представени възражения /рекламации/. Според заключението разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие с нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Топломерът, монтиран в абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния исков период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че плащанията, за които към писмения отговор са приложени документи, са отразени в счетоводството на ищеца, но търсените от последния суми са само от изравнителните сметки. Така съгласно издадените изравнителни сметки по фактури посочени в табличен вид при отговор на задача № 4, вещото лице е посочило, че неплатените суми за ТЕ по издадени изравнителни фактури за периода от 31.08.2021 г. до 30.09.2023 г. по партидата на процесния недвижим имот, възлизат на сумата от общо 230,21 лева, а обезщетение за забава върху тази сума – на 25,74 лева.

Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца фигурира и лихва в размер на 0,08 лева за периода от 15.04.2023 г. до 11.01.2024 г., но няма данни за основанието и размера на главницата върху която се претендира процесната сума.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на 4 топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.

Видно от приложеното по делото писмо от ........., район ..... е, че процесния недвижим имот е продаден с договор за продажба на държавен имот от 13.03.1995 г. на А. Е. Б. и ........

В конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява, че на 09.07.2020 г. дарителят – настоящ ответник и ........ са дарили процесния недвижим имот на ....... /дъщеря на дарителя ......./, като са запазили вещно право на ползване върху процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия.