Решение № 830 от 16.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9616/2023
- Вид
- Решение № 830
- Подписан
- 16.02.2024
- В сила
- 16.02.2024
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 830 гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20231110209616 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-4332-029145/17.03.2023 год. на Началник група в СДВР-ОПП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и на осн. чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДП на Л. П. Г. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200/двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното необосновано и незаконосъобразно. Претендира разноски НП, като
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в придружително писмо прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , от активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл. 84 от 1
ЗАНН, вр. с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 21.11.2022 г. на Л. П. Г. управлявал с. Бусманци лек автомобил БМВ Шевролет с рег. **** . Същият бил спрян за проверка от служители на 08 РУ-СДВР, които, при извършената справка в масивите на ОПП-СДВР установили, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП , за което му бил съставен АУАН и материалите по преписката са изпратени на СРП-по компетентност. С прокурорско постановление е прекратено наказателно производство и преписката е изпратена на ОПП-СДВР, с оглед налагане на административнинаказателна санция спрямо жалбоподателя.
По делото липсват доказателства жалбоподателят да е бил уведомяван, че посочения автомобил е със служебно прекратена регистрация.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане , а разгледана по същество е основателна по следните съображения Съобразно диспозитива на ТП № 2/05.04.2022 г. по ТР № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
В мотивите на коментираното тълкувателно постановление изрично е подчертано, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при 2 непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането . Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Незнанието на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от органите на МВР, според възприетото в Постановлението становище изключва наличието на виновно поведение, било то под формата на умисъл или и на небрежност.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното НП за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор право на разноски има жалбоподателят, който своевременно е отправил изрично искане в тази насока. Ето защо, в полза на последния следва да се присъдят направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е уговорил предоставяне на безплатна правна помощ от адв. С. С.-САК като адвокатското възнаграждение следва да се заплати съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. С оглед на това, съдът счита, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати на адв. С. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лева, представляваща минималния размер на предвиденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 , вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № № 23-4332029145/17.03.2023 год. на Началник група в СДВР-ОПП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и на осн. чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП на Л. П. Г. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200/двеста/ лева и 3
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН СДВР да заплати на адв. С. Д.
С.-САК сумата от 400 лева
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4