Акт от 21.12.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Русе, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, в публично заседание на 15 декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря МАРИЯ

СТАНЧЕВА и с участието на прокурора

ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 332 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от В.С.П. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Я. П. ***, против Реше­ние № 458 от 01.10.2021 г., постановено по АНД № 1878/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш, Серия К № 2363883, издаден от ОД на МВР – Русе, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Претендира се отмяна на решението и се иска постановяване на друго, с което да се отмени електронният фиш. Претендират се и разноски.

Ответната страна в производството, чрез подадено писмено възражение на касационната жалба оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Становището на представителя на ОП - Русе е, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.

1, т. 5 от ЗДвП размер.

Административният съд напълно споделя изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно и напълно обосновано районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране на административ- нонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.

182, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. От текста на цитираната разпоредба следва изводът, че няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на извършване на нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ – 23.12.2017 г.

Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Нарушението е извършено на бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, гр. Русе, посока ГКПП – Дунав мост, в рамките на населеното място, при максимално допустима скорост - 50 км./ч. Към момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана дигитална стационарна радарна установка Sitraffic ERS 400, фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните доказателства по делото.

В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. От това писмено доказателство е видно също така, че измерената скорост на движение на процесното МПС е била 93 км./ч. (при приспаднат толеранс 3%), при ограничение 50 км./ч.

Установено е, че процесният автомобил е собственост на

В.С.П., на която в съответствие с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ, Серия К № 2363883, който впоследствие, на 26.08.2021 г. й е връчен. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от получаване на ЕФ собственикът на МПС не е подал писмена декларация за това друго лице да е управлявало на процесната дата собственото му МПС.

Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.

Настоящият съдебен състав не възприема доводите на касатора в жалбата, че в ЕФ липсвала дата на издаването му, което представлявало съществено процесуално нарушение и с оглед липсата на която и не можело да се извърши преценка за спазване сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а от друга страна била изтекла изпълнителката давност по чл. 82, ал.

1, т. 5 от НК, както и преследваческата давност по чл. 80 от НК.

Съображенията на съда са следните:

На първо място реализирането на административнонаказателна отговорност с издаване на ЕФ по реда на чл. 189 и сл. от ЗДвП е особен вид административно производство, което съчетава в себе си елементите на класическото административнонаказателно производство по ЗАНН и същевременно се развива по свой собствен и различен от общоприетия начин. В случая се издава един акт – ЕФ, който съчетава в себе си правната природа на АУАН и НП. По тази причина буквално неприложими са в тези случаи сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В този случай съдът намира, че следва да намерят приложение изводите от тълкувателната практика - Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.

Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус не е относима давността по чл. 82 от ЗАНН, тъй като не е налице влязъл в сила ел. фиш, респ. наложено наказание, а е относима обикновената 3-годишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, не е изтекла и абсолютната такава по чл. 81, ал. 3 от НК.

Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 23.12.2017 г. Оспореният пред РС – Русе ЕФ е издаден на 31.10.2018 г., а е връчен на П. на 26.08.2021 г.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.

81, ал. 3 от НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете, предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП.

Изрично в

Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 от ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

Освен това следва да се има предвид и текста на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, изр. първо от НК, съгласно който давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

Отново в същото

Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина (чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК).

Видно от датата на извършване на нарушението - 23.12.2017 г. и датата на връчване на ЕФ – 26.08.2021 г., нито един от двата срока не е изтекъл.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането на ответника по касационната жалба - ОД на МВР – Русе, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева.

Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА Реше­ние № 458 от 01.10.2021 г., постановено по АНД № 1878/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, сумата от 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: