Определение № 1587 от 17.09.2018, Районен съд - Велико Търново

О П Р Е ДЕ Л Е Н И Е

№

17.09.2018г., гр. В. Търново

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, осемнадесети състав, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димо Колев като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 742/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на П.С.П. против Висшия съдебен съвет /ВСС/ гр.

София, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Изложени са твърдения, че ищецът е завел дело в ОС В. Търново /26/2018г./ и че съдията, който го разглежда е проявил непрофесионализъм, некомпетентност, както и че ответната страна при назначаването на този съдия не е съблюдавала стандартите за нравствени и професионални качества на същия, задължение произтичащо пряко от чл. 160 ЗСВ. С допълнителна молба и във връзка с определение № 224/25.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 347/2018г. на ВТОС ищецът е уточнил, че на основание посочената разпоредба ответникът се явява работодател на назначените от него съдии, поради което отговаря за вредите причинени от тях, при или по повод изпълнението на тяхната работа.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се възразява срещу допустимостта на процеса и се моли за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност се заема становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след като взе предвид изложеното в исковата молба и в отговора на исковата молба, намира, че предявеният иск е недопустим, поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника. Вярно е, че последният по силата на Конституцията на РБ и ЗСВ осъществява дейност по назначаване и освобождаване на магистрати, в частност съдии, но въпреки това, същият не представлява орган, който да влияе пряко върху правораздавателния процес, в това число и като орган натоварен да следи за спазването на етичните правила и норми. Следователно ВСС нито е работодател, нито е възложител на работата на съдиите във връзка с правораздаването, поради което не е пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вреди настъпили от работата на тези магистрати. В този смисъл са не само цитираните от ответника актове, но и Определение № 38/16.11.2016г. по гр.д. № 30/2016г. и Определение № 25/21.03.2018г. по гр.д. № 16/2018г. на Петчленни състави на ВКС и ВАС. Легитимиран да отговаря като възложител на работата на съдия по чл. 49 ЗЗД, чиито действия ищецът възприема като некомпетентни и непрофесионални, е съответния съд като юридическо лице, в чиято структура магистратът правораздава. Процесуалната легитимация на ответника е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която, съдът следи служебно. Доколкото същата липсва по отношение на ответника в процеса, производството по делото следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

О П

Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА подадената от П.С.П. с пост. адрес *** против Висшия съдебен съвет гр. София искова молба по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., поради недопустимост на иска и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 742/2018г. на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВТОС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: