Разпореждане № 186898 от 18.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 186898 гр. София, 18.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110174313 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 405507/12.12.2024 г. , от А. Н. И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София. Ул. *, притежаваща л.к. № *, валидна до 19.08.2025г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейно стта: гр. Co фия, бул. „А*, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „Ф*" ЕООД, с ЕИК:

*, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М*, представлявано от И* и Д*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 1257476, сключен между А. Н. И. с ЕГН: ********** и „Ф*" ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М*, представлявано от И* и Д*, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия

2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК, действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР 1.

1.

2. евентуален, да се провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1257476, 1 сключен между А. Н. И. с ЕГН: ********** и „Ф*" ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М*, представлявано от И* и Д*, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" p.l.c в полза на ответника „Ф*" ЕООД, с ЕИК: *, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.Юа, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 5 лева от 72.57 лева, с който да се осъди ответника Ф*" ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М*, представлявано от И* и Д*, да заплати на А. Н. И. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 72.57 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № 1257476, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (12.12.2024 г.) до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 1257476/17.12.2020 г. при следните параметри: главница – 350 лева, срок за връщане на заема – 30 дни, с падежна дата 28.05.2023 г., ГЛП – 3.38 %, договорна лихва в размер на 11.83 лева, ГПР – 49.85 %. Общата сума, което ищецът е следвало ва върне е 350 лева главница и 11.83 лева лихва, което се равнявало на 361.83 лева. Твърди, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.5 от договора, страните се договорили, че договорът за поръчителство се сключва не покъсно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант бил „Multitude Bank p.l.c“, базиран в Малта, заемодател „Ф*“ ЕООД, а клиентът бил заемополучателят А. Н. И.. Срещу този договор за поръчителство, клиентът е заплатил такса в размер на 72.57 лева, която се изплаща към договора за заем. Сочи, че е изплатила напълно сумата от 434.40 лева към ответника.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова сметка на ищеца: *, BIC: CECVVGSF

2

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем №1257476;2. Договор за гаранция;3. Платежни нареждания.

Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1257476, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на лицето А. Н.

И. с ЕГН: ********** по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1257476 включително да предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, от където ще се установят всички компоненти, които следва да се включат в ГПР.

Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е усвоената сума от доверителя ми по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1257476, каква сума е заплатена от доверителя ми по процесния договор, на коя дата и как са осчетоводени сумите, и вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл.5 от договора, използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, какъв е действителният размер на ГПР и как следва да бъдат разпределени направените плащания от страна на ищеца?.

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред Българска народна банка с код по Булстат * със седалище и адрес на управление: гр. С*, на базата на което да се снабди с информация относно сключените сделки между „Ф*" ЕООД, с ЕИК * и А. Н. И. с ЕГН: **********.

Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред „Изипей" АД с ЕИК * със седалище в гр. София и адрес на управление гр. София, ***, на база на което да се снабди с информация:

1. Какъв е размерът на извършените посредством „Изипей" АД парични преводи от А. Н.

И. с ЕГН: ********** /без значение дали е на каса, микро сметка или др. начин/ към „Ф*" ЕООД, с ЕИК *? 2. Какъв е размерът на извършените плащания извършените посредством „Изипей" АД парични преводи от „Ф*" ЕООД, с ЕИК * към А. Н. И. с ЕГН: **********?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, на основание чл.71 ЗА, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.5 от делото).

Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска, чиято стойност е под 1250.00 лева, поради което дължимата държавна такса, на основание чл.72, ал.2 ГПК се събира една минимална такса, в размер на 50.00 лева.

3

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на исковата молба

Исковата молба е нередовна, на основание чл.128, т.2 ГПК и следва да бъде оставена без движение.

Предварителни въпроси

С оглед характера на предявените искове, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и относими, поради което искането следва да бъде уважено. Експертизата следва да бъде допусната и по отношение на въпросите на ответника. Ето защо исканата експертиза следва да бъде допусната.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 405507/12.12.2024 г., 4 като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, следва да представи доказателства за отстраняването на нередовностите, като 1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 50.00 лева. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

К АТ О ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.