Решение № 1259 от 08.11.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 3220/2021
- Вид
- Решение № 1259
- Подписан
- 08.11.2021
- В сила
- 30.11.2021
- Състав
- Милена Светлозарова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл.52 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
- чл. 61, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 63 · Закон за устройство на територията
- чл.63, ал.2 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 1259 гр. Плевен, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20214430103220 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл. 109 от ЗС .
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. В. М. с ЕГН **********, чрез адв.И.Н. от *** против К. Г. Ц. с ЕГН **********, М. ИЛ. С. с ЕГН **********, В. П. Г. с ЕГН ********** и ЕМ.
П. Г. с ЕГН **********, в която се твърди, че ищеца е собственик на 1 / 2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с административен адрес: ******, целият с площ от 344 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана” и начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м., заедно с всички подобрения и приращения в имота. Твърди се, че ответниците са съсобственици на съседен поземлен имот с идентификатор *** като ответника К.Ц., притежава ½ ид.ч., а останалите ответници, като наследници на П. ***, също притежават ½ ид.ч. от правото на собственост върху дворното място.
Излага се, че в близост до границата между двата имота, които били отделени и с ограда, имало посадени две високи дървета - бреза и джанка. Сочи се, че при засаждането им не били спазени задължителните отстояния между 1 дърветата и границата на имота, посочени в чл.52 ЗС. Понастоящем дърветата били израснали високо и клоните им прониквали в имота на ищеца.
Това му причинявало неудобства при ползването на своя имот; клоните на двете дървета подпирали оградата между двата имота, която била построена на общата граница, но разположена в имота на ищеца и застрашавали да я разрушат. В същото време падналите листа причинявали на ищеца неудобства всяка есен. По този начин създаденото състояние било пречка за упражняване на правото на ищеца на собственост върху неговия имот.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да премахнат двете дървета бреза и джанка, разположени до северната граница на имота на ищеца, като ги отсекат и по този начин възстановят първоначалното състояние на имота, като не пречат на упражняването на правото на собственост на ищеца върху неговия имот. При условия на евентуалност се претендира постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да отсекат клоните на двете дървета - бреза и джанка, които преминават над имота на ищеца и застрашават оградата между двата имота. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответниците К.Ц., М.С. и В.Г. са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковите претенции. Не се оспорва, че ответниците са съсобственици на поземлен имот идентификатор ***, но се твърди, че между тях била налице постигната през 1964г. спогодба, с която било разпределено реалното ползване на имота, при което разделяне отв.К.Ц. владеел и ползвал южната част на поземления имот, която граничела с недвижимия имот на ищеца, а останалите трима владеели и ползвали северната част на поземления имот, която не била на границата с ищеца. Разпределянето на реалното ползване било извършено от експерт, който извършил съответното трасиране, след което била поставена телена ограда, разделяща ползването на имота Останалите ответници владеели и ползвали северната част на имота, която не била на границата с поземления имот на ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че било нарушено законовото изискване за отстояние на оградата по отношение на двете дръвчета, които били саморасляци – джанката била на около 15 години, а брезата на повече от 30 години и в продължение на дълги години не били повод за спорове. Твърди се, че при измерване било видно, че по отношение на джанката не била нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗС, а 2 по отношение на брезата нарушаването било незначително. Навеждат се доводи, че местоположението на дърветата, спрямо оградата, която съществувала повече от 40 години, както и листата, които падали през есента в двора не можело да обоснове като основателно претендирането от ищеца право пряко да иска премахването чрез отсичане на дърветата. Следвало да се отчете и, че ищеца живеел в ***. Сочи се, че ищеца трябвало да се обърне към *** за издаване на разрешение за цялостно отсичане на дърветата или на техни клони или корени по реда на чл.52, изр.2 от ЗС, ако смущавали упражняване на правото му на собственост върху неговия имот.
С влязло в сила определение от 29.07.2021г. е прекратено производството по делото по отношение на предявеният при условия на евентуалност иск с искане да бъдат осъдени ответниците да отсекат клоните на двете дървета – бреза и джанка, които преминават над имота на ищеца и застрашават оградата между двата имота, поради недопустимост на този иск.
Съдът, като взе предвид ангажираните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните и е видно от приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** на нотариус с рег.№*** на НК, че ищеца М. В. М. е собственик на 1 / 2 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с площ от 344 кв.м., ведно със същата ид.ч. от всички приращения и подобрения в имота.
Не се спори също така и се установява от приложените преписи на нот.акт за покупко-продажба №***, нот.акт за покупко-продажба *** , нот.акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка №***, нот.акт за дарение №***, нот.акт за покупко продажба ***, нот.акт за покупко-продажба №***, удостоверения за наследници на *** Г. *** с изх.№142577/02.06.2021г. и на *** Ц. с изх.№14-2578/02.06.2021г., издадени от ***, че ответниците са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***. Ответникът К.Ц. е съсобственик при права 1 / 2 ид.ч., придобити по наследство от наследодателя му *** Ц., б.ж. на ***, починал на ***., като правата на последния произтичат от тези на праводателя му ***, която на свой ред е придобила преди това 3 правата си от *** Г. ***, черпещ права от договора, обективиран в нот.акт за покупко-продажба №***. Ответниците М.С., В.Г. и Е.Г., като наследници на *** Г. ***, б.ж. на ***, починал на *** притежават общо останалата 1 / 2 ид.ч. от описания имот, като правата на наследодателя им произтичат също от договора, обективиран в нот.акт за покупко-продажба №*** От представения препис на Договор за доброволна подялба на недвижим имот от *** с нотариална заверка на подписите на съделителите, се установява, че със същия *** Г. *** и *** Г. *** са постигнали съгласие за делба на двуетажната жилищна сграда в процесния Поземлен имот с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на ***. При това всеки от тях е получил по един етаж от тази сграда и съответно 1 / 2 ид.ч. от поземления имот. Със същия договор е било постигнато съгласие за разпределяне реалното ползване на дворното място, като *** *** ползва южната му половина, а *** *** ползва северната половина. Безспорно е, че описаната южна половина граничи с имота на ищеца, а както стана ясно от описаните писмени доказателства, ответника К.Ц. е правоприемник на правата, произтичащи от съсобственика *** ***.
В о.с.з. на 07.10.2021г. е проведен разпит на свидетеля ***, сочен от ищеца. Същият излага в показанията си, че е собственик на втория етаж на жилищната сграда в поземления имот, в който ищеца има права на собственост. Твърди, че намиращата се в съседния имот бреза отделяла прашец, който оказвал влияние на него и детето му, като правела и боклук, навлизащ в стаите на жилището. Твърди също, че клоните на джанката се били врязали в циглите на къщата, като при премахването им, цял ред от цигли бил паднал. Запушвали се и улуците от падащия боклук. Свидетелят пояснява, че къщата била построена на самата ограда. Сочи, че по тези въпроси бил разговарял с ответника К.Ц., но нищо не се променило.
От изслушаното в о.с.з. на 18.10.2021г. заключение по допуснатата комплексна съдебно-техническа и агрономическа експертиза се установява, че процесната джанка е разположена в поземлен имот с идентификатор *** и е на 2,27 метра от оградата, която в тази си част е разположена на имотната граница, означена със син цвят на приложената към заключението скица, в която насока са поясненията на вещото лице инж.С.С. при изслушване в съдебно заседание. Установява се още, че процесната бреза се намира на 4 разстояние 0,47 метра от оградата. Става ясно от експертното заключение, че в частта, в която е засадена брезата оградата не е разположена на имотната граница, а навлиза в поземления имот с идентификатор ***, но дървото е на по-малко от 3 метра от имотната граница, означена на скицата към заключението със син цвят. Установява се също така от експертното заключение, че съгласно квалификацията на чл.52 от ЗС процесните дървета спадат към категорията на високите, като брезата достига до 30 метра височина, а джанката – от 6 до 15 метра височина. Вещите лица са дали заключение, че процесните дървета не засягат целостта на оградата между имотите на страните. Обсъденото експертно заключение се кредитира изцяло от съда като изготвено от вещи лица, разполагащи с необходимите специални знания и при липса на съмнения в тяхната обективност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственика може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост. За уважаване на иска е необходимо да се докаже, че е налице неоснователно действие на ответника, което пречи на собственика да упражнява своето право в пълен обем.
В случая се твърди нарушаване на нормативно установено правило по чл.52 от ЗС.
Както приема съдебната практика, изразена в решение № 60 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7375/2013 г., II г. о., ГК, с разпоредбата на чл.52 от ЗС законодателят е уредил точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Това ограничение е в нормативно определени граници и нарушаването му само по себе си предполага неоправдани пречки за използване на съседния имот. Следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 от ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му.
5
От събраните в настоящото производство доказателства се установи, че ищеца е съсобственик при права ½ ид.ч. на поземлен имот с идентификатор *** по действаща кадастрална карта на ***, а ответниците са съсобственици на съседен поземлен имот с идентификатор ***.
Установи се също така, че в имота на ответниците са посадени две високи по смисъла на чл.52 от ЗС дървета – бреза и джанка, които се намират на отстояние по-малко от три метра от имотната граница с поземления имот, върху който са правата на ищеца.
Съдът обаче счита, че процесната бреза попада под специален режим на защита. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗУТ
"дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото". При тази нормативно установена уредба ищеца не може по общия ред на чл.109 от ЗС да осъди собственика на имота, в чиято територия се намира защитеното дърво да го премахне,, дори и да не е спазено предвиденото в чл.52 от ЗС отстояние, а следва да се спази специалния разрешителен режим - в този смисъл е съдебната практика, изразена в Решение №482 от 03.06.2009г. на ВКС по гр.д.№6271/2007г., III г.о., ГК, Определение № 573 от 9.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 700/2012 г., II г. о., ГК .
Разпечатката съдържа 27 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/579f6d93-8172-4712-afa5-b5e753acff8b