Решение № 686 от 11.08.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. П*** , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20205220103545 по описа за 2020 година

В исковата си молба срещу ЕМ. Д. П. с ЕГН ********** от град П***, ул.“П***“№***, ет.***, ап.*** ищецът „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град София, ул.“Я***“№***, представлявано от изпълнителния директор А*** А*** твърди, че на 29.09.2020г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.№20205220103087/2020г по описа на РС-Пазарджик и е издадена заповед за изпълнение общо за сумата от 284.07лв., от които 218.35лв. главница ,представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода месец юли 2017г до месец април 2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 29.09.2020г до изплащане на вземането, 30.08лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 18.09.2020г. както и суми за дялово разпределение 29.53лв. главница за периода от месец август 2017г до месец април 2019г., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. и 6.11лв. лихва от 01.10.2017г до 18.09.2020г. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника , което е обусловило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Твърди се, че обстоятелствата, от които произтича вземането на ищеца са следните: Ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена на топлинна енергия при условията и реда , определен в Наредба№16-334/06.07.2007г.за топлоснабдяването.Съгласно чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ЕАД на потребители за битови нужди в град *** , които се изготвят от „Топлофикация София“ и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна 1 енергия , без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските отношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството , правата и задълженията на двете страни, редът за измерване , отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ / чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ и спрямо него него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в град ***, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор “, в сила от 10.07.2016г.В раздел IX от ОУ-„заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение „ чл. 31 ал.1 е определен редът и срокът , по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.В този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45 дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача , като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава , тоест след изтичане на 45 дневния срок публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и се начислява законна лихва върху дължимата сума . С общите условия от 2016г е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. От 10.07.2016г / влизане в сила на общите условия от 2016г/ ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус като се съставят констативни протоколи , удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуването на данните а дължимите суми за ТЕ чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството , който достъп се осъществява чрез официалната уеб страница на дружеството. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящият случай в изпълнение на чл.128б от ЗЕ собствениците на СЕС , в която се намира имота на ответника са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ЕООД . Съгласно чл. 32 ал.1т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършила дялово разпределение на ТЕ в сградата - „Техем сървисис“ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на горната наредба. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: общо за сумата от 284.07лв., от които 218.35лв. главница ,представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода месец юли 2017г до месец април 2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 29.09.2020г до изплащане на вземането, 30.08лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 18.09.2020г. както и суми за дялово разпределение 29.5 3лв. главница за периода от месец август 2017г до месец април 2019г., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. и 6.11лв. лихва от 01.10.2017г до 18.09.2020г. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

С исковата молба ищецът е направил искане по чл.219 от ГПК за конституиране като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ЕООД със седалище и адрес на управление град *** ул.“П***. Г.П***“№ 3- дружеството , обосновавайки правния си интерес от привличането с твърдението , че това дружество извършва дялово разпределение 2 на топлинна енергия на топлоснабдения имот. Твърди се ,че ищеца има сключен договор при общи условия с Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите на сграда –етажна собственост.

През процесния период ищецът е остойностявял топлинната енергия за процесния имот по данни предоставени от „Техем сървисис“ЕООД . Съгласно чл.14 от тези общите условия търговецът разпределя потребената топлинна енергия между потребителите на сградата по правилата на наредбата за топлоснабдяване , а също така определя и дяловете за отчетен период за имотите на всички потребители в сградата. Разпоредбите на чл.7, ал.1,т.1 и т.5 от ОУ предвиждат задължение за ищеца да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на топлинна енергия за разпределение и съответно да изготвя данъчни фактури , както и дебитни и кредити известия по данни на търговеца.За ищеца съществува правен интерес от привличане на това трето лице помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия ищецът може да заведе регресен иск срещу третото лице помагач, което ще бъде обвързано от мотивите на съдебното решение.

С определение №697 от 07.04.2021г. съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва иска като противопоставя възражение, че никога не е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Твърди, че никога не е ползвал топлинна енергия от ищцовото дружество, тъй като никога не е живял на адреса на топлоснабдения имот, който имот е на адрес гр. С***, ж.к.“х*** Д***“ бл.***, вх.В, ет.***, ап.*** Твърди, че е придоби имота, обременен с ограничено вещно право на ползване , на което титуляр е лицето , което е живяло и живее в имота, а именно Д*** П***.Няма промяна в партидата на имота към „Топлофикациа София“ЕАД, видно от учреденото на 16.09.2004г. пожизнено право на ползване на целия имот на Д*** В*** П*** с ЕГН ***. Това лице не е починала, нито се е отказало от учреденото право , тоест не е налице основание за промяна в партидата на основание чл.61 от ОУ. Твърди се, че Д*** В*** П*** е потребител на топлинна енергия и тя има облигационни отношения с ищцовото дружество. Това обстоятелство не се е променило от 16.09.2004г до настоящия момент, тъй като тя живее и ползва имота, съответно полза и топлинна енергия. Ответникът твърди, че е придобил имота от ЧСИ с тежест, учредено пожизнено право на ползване на целия имот , видно от нотариален акт №***, том ***, рег.№***, дело *** от 2004г на нотариус Златанова с рег.№150. Твърди се, че облигационната връзка по силата на публикуваните общи условия е възникнала между доставчика на топлинна енергия от една страна и и ползвателя по силата на вещното право на ползване, от друга.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.. От същото е подадена писмена молба вх.№8969/21.05.2021г., с която изразява становище, че поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Прав искане за присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство. С последваща молба вх.

№12875812.07.2021г прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.

В съдебно заседание ответникът лично и чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Ангажира доказателства. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание третото лице – помагач „Техем сървисис“ЕООД не изпраща представител.От същото е подадена писмена молба вх.№8332/13.05.2021г , която са 3 ангажирани писмени доказателства.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложение в исковата молба фактически твърдения , след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК при за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното ч.гр.д.№3087/2020г по описа на ПРС , че със заявление вх.

№23054255 от 29.09.2020г,/ съдържащото по прекратеното ч.гр.д.№46553/2020г.по описа на СРС/ ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедният съд е издал Заповед №1488 от 05.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ЕМ. Д. П. с ЕГН **********/ ответник по настоящото дело/ да заплати на „Топлофикация София“ЕАД/ ищец по настоящото дело и заявител в заповедното производство/ следните суми: главница в размер на 218.35лв., ведно със законната лихва от 29.09.2020г до изплащане на вземането, 30.08лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 18.09.2020г. както и суми за дялово разпределение 29.53лв. главница за периода от месец август 2017г до месец април 2019г., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. и 6.11лв. лихва от 01.10.2017г до 18.09.2020г. В заповедта изрично е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства : за доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот , находящ се в град *** , ж.к.“ Х*** Д***“, бл.***, вх.В, ет.***, ап.***В т.*** от заявлението е посочено, че дължимите суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия са за периода от месец юли 2017г до месец април 2019г.В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е постъпило възражение срещу заповедта. С разпореждане №9081 от 18.11.2020г.заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви иск за вземането си и в срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск.