Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 21.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4001/2024
Вид
Решение № 237
Подписан
21.02.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Албена Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110204001 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. И. С. срещу НП № 11-01-509/31.10.2023 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 247 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 2 ал. 2 от ЗОП.

С депозираната жалба се навеждат твърдения, че НП е необосновано и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Навежда се аргумент, че е налице неправилно отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена. Излага се становище, че описаното в НП деяние би могло да се квалифицира като нарушение по някой от текстовете на чл. 59 от ЗОП или друг специален такъв относно обособените позиции, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, но не и само по чл. 2, ал. 2 ЗОП, тъй като следва да се приложи специалната разпоредба, а не общата такава самостоятелно. Сочи се, че общата забрана по чл. 2, ал. 2 ЗОП следва да намери приложение самостоятелно единствено в случаи, при които е налице нарушение на конкуренцията, без причината за това да е неспазване на конкретно изискване/условие, разписано в законова разпоредба от специален характер. Твърди се, че в НП не се съдържат правни изводи, как твърдяното деяние е довело до ограничаване на конкуренцията, съотв. подобен извод е необоснован. В подкрепа на посочения довод се излага твърдението, че условията на одобрената документация не са били предмет на обжалване, а в процедурата, оферти са подали 5 фирми.

1

Оспорва се констатацията за необходимостта от разделяне на поръчката на обособени позиции. Твърди се, че в конкретния случай такива специфики, налагащи не разделянето на поръчката на обособени позиции, са изложени в мотивите при открИ.е на процедурата, като е посочено, че изборът на различни изпълнители крие опасност от влошена инфраструктурна и времева организация на пристанищните работи от критична значимост за възложителя. Оспорва се констатацията в НП, че обществената поръчка е възложена по отношение на две пристанища, като в подкрепа на оспорването се цитира дефиницията на територия на пристанище, съдържаща се в чл.

103 ал. 1 от ЗМПВВППРБ, от която норма се формира изводът, че пристанищните терминали не са отделни пристанища.

По отношение на констатациите за извършеното нарушение чрез изискване за вписване в ЦПРС, се релевира довод, че мотивите в НП са противоречиви досежно категорията строежи, във връзка с които се цитира съответното с вписване. Сочи се, че след като вписването в ЦПРС е условие за осъществяване на строителни дейности на територията на Република България, остава неясно как следва да се изберат изпълнителите по рамковото споразумение за строителство, без да се изисква от тях подобно условие. С оглед на изложеното се твърди, че липсата на изискване за вписване в ЦПРС на етап възлагане на рамково споразумение би било незаконосъобразно действие съотв. този подход не би могъл да гарантира законните интереси на възложителя, а именно - да си осигури изпълнители, които да имат право да извършват предвидените строителни дейност. Навежда се аргумент, че съгласно Наредба № 1, пристанищата за обществен транспорт, сградите и съоръженията към тях са обекти - първа категория съотв., при извършване на основен ремонт, то същият би се категоризирал като строеж от първа категория. Обръща се внимание, че в обхвата на поръчката са включени и евентуални основни и аварийни ремонти, като всеки ремонт би се квалифицирал като авариен, когато е възникнал в резултат на авария производствена такава, повреди, настъпили в резултат на природни бедствия, пожари и др. Сочи се, че в зависимост от характера на аварията, тя може да доведе до разнообразни последици, които не могат да се предвидят и категорично могат да изискват основен ремонт. От позоваването на мотива, че до момента на проверката не е възлаган основен ремонт, се формира извод, че наказващият орган възнамерява да наложи наказание, на база на хипотези и предположения.

Излага се становище, че твърдението за неоснователно посочване на изискването за изпълнени сходни дейности на пристанищни и/или стратегически обекти не почива на реални законови текстове. Твърди се, че с посоченото изискване не е нарушена забраната, визирана в чл. 63 ал. 6 от ЗОП, доколкото заложеното изискване не е свързано с обществени поръчки, или с изпълнението на конкретно посочени програми или проекти, или с конкретизирането на източници на финансиране, или на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им. Навежда се твърдение, че изискването за стратегически обекти е всъщност разширяване на потенциалния кръг от участници, тъй като не се ограничава единствено до пристанищна инфраструктура и е в съответствие с възможността да се намери изпълнител с опит в идентични или сходни дейности.

Релевира се довод, че за възложителя е от изключително значение да подбере изпълнители с опит и познания относно различните специфики на стратегическите обекти, доколкото при пристанището като обект със значимост, сложност и особен статут са налице повишени рискове и съответно необходимост от ответни мерки за намаляване на тези рискове, в това число и повишени изисквания към извършващите 2 дейности на пристанището.

Според въззивника, при издаването на НП наказващият орган е извършил тежко нарушение на процесуалните правила, като не е изпълнил изискванията на чл. 53 от ЗАНН и не е установил по безспорен начин извършването на нарушението. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените съдебноделоводни разноски.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. В. при АК -Варна, която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество се позовава на доводите изложени в жалбата, формирайки извод, че е налице неправилно отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, съотв. недоказаност на твърдяното нарушение.

Пледира НП да бъда отменено и да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. Постъпили са писмени бележки от гл. юк М., с които се оспорват изложените в жалбата доводи. Навежда се аргумент, че посочените в раздел IV.7 от решението за открИ.е на поръчката мотиви, обуславящи невъзможност за разделянето на последната на обособени позиции са прекалено абстрактни/общи, не са подробно аргументирани, с оглед на което не съответстват на изискването на чл. 46 от ЗОП. Релевира се довод, че изпълнението на дейностите по строителство, рехабилитация, основен, текущ и авариен ремонт на настилки, ВиК и съоръжения в обекти на пристанищната структура на пристанище Варна – изток не са технологично или функционално свързани с тези на пристанище Варна – запад, поради което се приемат за неоснователни изложените в решението за обявяване на поръчката мотиви за не разделянето й на отделни позиции. Обективира се извод, че по посочения начин безспорно е нарушена забраната за дискриминация в чл. 2 ал. 2 от ЗОП, доколкото мотивите на възложителя за не разделянето на обществената поръчка не са съобразени с конкретния предмет и обем на същата. Излага се аргумент, че законодателят не е предвидил в административнонаказателните разпоредби на ЗОП нарушение на специалната разпоредба на чл. 59 ал. 2 от ЗОП, поради което в случая се явява приложима разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от ЗОП. Обосноваността на НП досежно изискването към кандидатите за вписване в централния професионален регистър за изпълнение на строежи трета категория се извежда от информацията, представена с писмо с изх.№ 352/21.04.2023 г. на „Пристанище Варна“ЕАД, видно от което за възложени строежи по рамковото споразумение, сключено по процедурата и по идентично такова за предходните години не са издадени разрешения за строеж, а всички обекти са отчетени като текущи ремонти.

Изискването за изпълнена идентична или сходна дейност, ограничена само в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти се сочи като дискриминационно /ограничително/ спрямо участниците в процедурата, тъй като е условие за допустимост на офертите, съотв. с поставения критерий за подбор е определена допустимост на участниците до такива, които са изпълнили обществени поръчки с посочените параметри. Излага се становище, че посоченото изискване е в разрез със забраната, предвидена в чл. 63 ал. 6 от ЗОП. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – свид. И. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите 3 по АНП, както и заверени копия на инвестиционни програми, заедно с техните последни в рамките на всяка календарна година изменения, за периода от 2018-2021 г., ведно със справка за изменения в стойностите им и различните периоди; актове за държавна собственост; разрешения за строеж на ДП – „Пристанищна инфраструктура“ при Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията; оценка за съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, с определена категория на строежа, а именно: трета, на основание чл. 137, ал. 1, т. 3 б. „б“ от ЗУТ и съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1/30.07.2023 г. за номенклатурата за видовете строежи.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

„Пристанище - Варна" ЕАД, гр. Варна е юридическо лице, с ЕИК 103061301 и адрес на управление гр. Варна 9000, пл. „Славейков" № 1. Дружеството е с основен капитал в размер на 8493571 лв., разпределен в 8493571 бр. поименни акции, собственост на държавата. Същото е с предмет на дейност: пристанищна дейност и свързаните с нея търговско и техническо обслужване; спедиция, инвестиционна и инженерингова дейност; научноизследователска и развойна дейност; подготовка и квалификация на кадри; вътрешна и външна търговия. То е със статут на пристанищен оператор на пристанища за обществен транспорт с национално значение, извършващ пристанищни услуги по чл. 116, ал. 1 от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/ на основание сключен с Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ договор № 30/ 30.05.2006 година.

Съгласно устава на дружеството, органи на управление на същото са едноличният собственик на капитала и съвет на директорите, който се състои от пет члена. Съветът на директорите избира Изпълнителен директор, който организира и ръководи оперативната дейност на дружеството.

За периода от 10.02.2015 г. до 01.07.2022 г. Изпълнителен директор на „Пристанище -Варна" ЕАД е П. И. С..

Съгласно чл. 8 и чл. 14 от Устава на „Пристанище Варна" ЕАД всички акции на капитала на дружеството принадлежат на държавата, като правата и задълженията й като едноличен собственик на капитала се упражняват от Министъра на транспорта и съобщенията. Според чл. 15, ал. 1, т. 2,14, и 16 от Устава последният увеличава и намалява капитала на дружеството, определя и освобождава членовете на Съвета на директорите и сключва с тях договори за възлагане на управлението.

С чл. 9, ал. 1 на договор № 30/ 30.05.2006 г. „Пристанище Варна" ЕАД се е задължило да извършва от свое име и за сметка на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура" /ДППИ/ поддържането, ремонта и рехабилитацията на предоставените му за ползване обекти - публична държавна собственост. В клаузите на чл. 9, ал. 3 - 6 от договора е предвидено, че дружеството ежегодно следва да представи програма за поддържане, ремонт и рехабилитация на обектите, която след утвърждаването й от ДППИ, респ. МТС става задължителна за изпълнение.