Решение № 125 от 22.12.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Царево, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Д. като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20252180100198 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез пълномощника З. Н. Д. - в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от Мариуш Григлицки и Анджей Бак - в качеството им на представляващи дружеството, чрез ю.к. С. П., преупълномощена от З. Н. Д., против М. И. А., ЕГН: **********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1/иск за вземане за главница, с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 200.00 лв. (двеста лева), представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 806817/16.02.2022 г., сключен между ответницата и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 12.01.2024г.; 2/ иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД за сумата от 14.93 лв.

(четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 16.02.2022 г. – 22.06.2022 г.; 3/ иск за вземане за неустойка с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, за сумата от 129.07 лв. (сто двадесет и девет лева и седем), представляваща остатък от неустойки, формирани като сбор от неустойката по чл. 8 от Договора и неустойката по чл. 14 от Общите условия, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на 1 заповед за изпълнение - 27.02.2025г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 16.02.2022 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател и ответницата, в качеството на заемател, е подписан договор за паричен заем № 806817 за сумата от 200 лв. Заявява, че заемателят се задължил да погаси отпуснатия заем чрез 18 броя вноски, всяка от които в размер 18 лв., като първата падежна дата била 23.02.2022 г., а последната на 22.06.2022 г. Общата дължима сума, която заемателят следвало да върне била в размер на 214.93 лв. Твърди се, че дружеството отпуснало договорената заемна сума, като от ответницата не са постъпвали плащания. Сочи се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024г. „Креди Йес“ ООД е прехвърлило вземанията си по договора за паричен заем на ищеца, като придобитото вземане възлиза на 344.00 лв., от които: 200.00 лв. непогасена главница, 14.93 лв. - възнаградителна лихва и неустойка в размер на 129.07 лв. Към днешна дата всички непогасени вземания по договора били с настъпил падеж. Ищецът излага, че е упълномощен от „Креди Йес“ ООД да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които прехвърлил съгласно сключения договор за цесия. Предвид това, ищецът изпратил до ответницата уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. В случай, че съдът приеме, че ответницата не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, се прави искане да бъде прието, че това е сторено чрез приложеното към исковата молба уведомление. В исковата молба се съдържат и твърдения за образувано заповедно производство за вземанията срещу длъжника, но с уточняваща молба с вх. № 5933/13.10.2025г. ищецът изрично е заявил, че исковете се предявяват като самостоятелни осъдителни искове, основани на договора за заем, а не по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, поради което тези твърдения са ирелевантни за предмета на настоящото производство. Претендира се постановяване на решение за осъждане на ответницата да заплати на ищеца дължимите по договора за заем суми, които са му прехвърлени по силата на сключения договор за цесия. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ангажират се писмени доказателства.

С уточняваща молба с вх. №5302/16.09.2025г., подадена във връзка с указания на съда, ищецът е уточнил, че периодът на претендираната договорна лихва е от 16.02.2022 г. до 22.06.2022 г. Посочил е, че вземането за неустойка е формирано като сбор от неустойката по чл. 8 от договора в размер 109.07 лв. (дължима при непредоставяне на обезпечение) и неустойка по чл.

14 от Общите условия – 10% (20.00 лв.) върху остатъчната главница, която в случая е пълния размер на отпуснатата сума от 200.00 лв.

Съдът е констатирал служебно от справка в ТРРЮЛНЦ, че ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е с променено наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД, поради което в настоящото решение същият следва да се обозначи с актуалното си наименование.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК и след редовно 2 връчване на книжата, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на исковете е както следва: 1/иск за вземане за главница, с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД; 2/ иск за вземане за възнаградителна лихва с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД; 3/ иск за вземане за неустойка с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.

По така предявените искове ищецът следва да докаже сключване на валиден договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи на кредитора връщане на предоставена в заем сума, заплащане на възнаградителна /договорна/ лихва, размера на задълженията и настъпване на падежа за плащането им. По отношение на предявения иск за неустойка следва да се установи валидно съглашение, от което за ответника да възниква задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка за неизпълнението и виновно неизпълнение на договорното задължение. В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелството, че е титуляр на спорните права, като установи твърдяното правоприемство по силата на договор за цесия и уведомяването на ответника за същата.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички свои вземания, произхождащи от договори с трети лица, описани в Приложение № 1 към договора. По делото е представено Приложение №1 от 12.01.2024г., в което под номер 3531 е посочено вземането на цедента против ответникадлъжник по Договор за кредит № 806817/16.02.2022 г. Прехвърлените вземания са в общ размер от 344.00 лв. и включват главница 200.00 лв., договорна лихва 14.93 лв. и неустойки/такси 129.07 лв.

По делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания от „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в което са посочени прехвърлените вземания, по силата на договора за цесия, и което видно от приложената обратна разписка е връчено лично на длъжника на 22.02.2024 г. Приложено е пълномощно, с което цесионерът е овластен от цедента да извърши уведомяването.

Предвид изложеното, съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според константната практика на ВКС, застъпена и в Решение №156/30.11.2015г., т. д.

№2639/2014г. на II т.о. на ВКС предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Ето защо, ищецът е активно легитимиран да предяви 3 процесните искове спрямо ответницата.

От Договор за паричен заем № 806817/16.02.2022 г., сключен между М.

И. А. и „Креди Йес“ ООД, се установява, че заемодателят се е задължил да предостави в полза на заемателя сумата от 200.00 лв., а заемателят да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от общо 214.93 лв. на 18 седмични погасителни вноски, всяка в размер от 18.00 лв. Уговорена е дата на първо плащане – 23.02.2022 г. и на последното плащане – 22.06.2022 г. Уговорен е и месечен лихвен процент от 3,340% и годишен процент на разходите от 49,125%.

Съгласно чл. 6 от договора страните се съгласяват същият да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, както и чрез някое от посочените обезпечения. Избраното обезпечение по договора е т. 4 – „ценна книга, издадена в полза на заемодателя“. Видно от чл.

10, ал. 2, т. 1 от ОУ изискванията към „гарант“ включват две физически лица, всяко от които следва да отговаря на кумулативно посочени условия: да има нетен размер на осигурителния доход над 1000лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение, дължи на заемодателя неустойка в размер на 109.07 лв., разсрочена според погасителния план.

Към договора е приложен погасителен план, в който са отразени размери на вноските „без неустойка по чл. 8 от договора“ и „с неустойка по чл. 8 от договора“ - съответно 11.94 лв. и 18 лв.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ОУ в случай че заемателят изпадне в неизпълнение на задълженията по договора за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план, дължи на заемодателя и еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница по договора за заем.

С оглед обстоятелството, че цедентът и ответникът имат качествата на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, и на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 от ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред тези изисквания е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от 4 потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен формално, без да отразява действителните разходи по кредита и по начин, който не позволява на потребителя да разбере реалната икономическа тежест на договора. Това разбиране е последователно застъпено и в практиката на СЕС, според която правилното посочване на ГПР е съществено за информирания избор на потребителя, като неправилното му посочване се приравнява на липсващо ГПР. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, т. 55.