Решение № 893 от 10.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300500751 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4589 от 20.11.2024 г. постановено по гр.д.№ 20378 по описа за 2021г. на Районен съд - Пловдив, VII гр.с.:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от Д. Т. Д., ЕГН: **********, срещу Р. С.

А., ЕГН: ***, М. С. Г.-А., ЕГН: **********, С. А. Н., ЕГН: **********, Ж. С. Д., ЕГН:

**********, починала в хода на процеса – на *** г., заместена в хода на процеса от Ю.

Д. Д., ЕГН: **********, И. Д. Д., ЕГН: **********, и П. Ю. Д., ЕГН: **********, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - *** г., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е от *** г., адрес на имота: ***, площ:

617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, *** и ***, ВЕДНО с находящите се в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 27 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи: един, предназначение: постройка на допълващо застрояване, ведно с всички подобрения и приращения в имота, включително и изграден навес.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. Т. Д., ЕГН: **********, срещу С. А. Н., ЕГН:

1

**********, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - *** г., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е от *** г., адрес на имота: ***, площ:

617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел *** , съседи: ***, ***, ***, *** и ***, въз основа на договор за продажба на идеални части от недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, том *** на Служба по вписванията гр. *** и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № ***, том ***/*** г. на Служба по вписванията гр.

***, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна въз основа на договор за продажба на идеални части от недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, том *** на Служба по вписванията гр. *** и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № ***, том ***/*** г. на Служба по вписванията гр. ***, и 1/2 ид. част от сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 27 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с идентификатор

***, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи: един, предназначение: постройка на допълващо застрояване и навес въз основа на осъществено давностно владение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК Д. Т. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 3385 лева (три хиляди триста осемдесет и пет лева), представляващи разноски в производството.

ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. А., ЕГН: ***, сумата в размер на 1950 лева (хиляда деветстотин и петдесет лева), представляващи разноски в производството.

Недоволни от решението са останали Д. Т. Д., Ю. Д. Д. и П. Ю. Д., последните двама конституирани като правоприемници на починалата в хода на процеса Ж. С. Д..

С въззивна жалба вх.№ 128847/13.12.2024 г. от Д. Т. Д., чрез пълномощника адвокат Т., се оспорва решението с искане да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, довело до неговата неправилност и необоснованост. На първо място се сочи, че съдът не е съобразил доказателствените правила при опровергаване на презумпцията за съпружеска имуществена общност, как и коя страна следва да извърши обратно доказване, поради което е необоснован изводът за недоказаност на възражението по чл.75, ал.2 ЗС.

Поддържа се, че тежестта за опровергаване на презумираните факти е на ответника С.

Н.. Оспорва се като необоснован изводът на районния съд, че сграда номер 2 е сграда на допълващо застрояване и подробно се развиват доводи, че има самостоятелно предназначение с позоваване на събраните по делото гласни доказателства, които се намират за необсъдени от районния съд. Посочва се, че сградите на допълващо застрояване също подлежат на делба. Поддържа се, че районният съд е допуснал лице, което няма допустим по закона правен интерес да опровергава презумпцията за съпружеска имуществена общност, извън правнорелевантния период: момента на възникването на придобивния способ 1992 г., към който момент било релевантно дали е налице трайна фактическа раздяла, съответно участвал ли е в строежа на сградата.

Поддържа се, че С. Н. е обвързан от съдебните актове, обективиращи делбата и от силата на присъдено нещо по гр.д.№ 1680/2006 г. Възразява се, че районният съд не е 2 извършил задълбочена преценка на събраните доказателства, не е обсъдил същите поотделно и в съвкупност относно изводите за брачните отношения на съпрузите и фактическата им раздяла, които се оспорват като необосновани. Оспорва се като немотивиран изводът, че фактическата раздяла на страните е от 1989 г. и се сочи, че съдът не е обсъдил „признанието“ в молбата за развод с останалите доказателства по делото, за което се коментират свидетелските показания и фактите по делото. По изложеното в жалбата се настоява, че „признанието“ е невярно, изолирано е от останалите доказателства и не е доказано. Поддържа се, че Д. Д. е участвал в строежа през 1992 г., построяването на сградата за семейни нужди и липсата на фактическа раздяла, както и не е опровергано възникването на придобивното основание. Излагат се доводи за немотивираност на решението и постановяването му без да се обсъдени всички доказателства по делото.

Излагат се подробни съображения по предявения установителен иск срещу С. Н. и обстоятелствата за предявяването му. Обсъждат се фактите по делото и се заключава, че ответникът носи доказателствената тежест за опровергаване на обстоятелствата, че ищецът не е участвал в строежа на сградата и към времето на строежа е бил във фактическа раздяла. Поддържа се, че това не се доказва от показанията на св.К., които подробно се коментират. Подробно се обсъждат свидетелските показания и декларацията на С.Г., въз основа на които се поддържа, че Д. Д. е участвал в строителството през 1992 г., доказан е придобивния способ по време на брака и при условията на съвместен принос. Излагат се подробни доводи, че сграда 2 представлява самостоятелен обект на собственост. Релевира се възражение за нищожност на делбата по гр.д.№ 1681/2006 г. като извършена без участието на Д. Д., поради което ответникът не е придобил права като правоприемник на съпругата Ж. Д. и е обвързан от настъпилите факти през времетраенето на делбата до нейното извършване. Като единствено способ за прекратяването на съществуващата съсобственост се сочи извършването на нова делба. Излагат се доводи за придобитите от съпрузите права по силата на покупко-продажба и давност. По изложеното в жалбата се намира установителния иск за доказан, иска се да се отмени решението на районния съд и да се постанови ново, с което да бъде уважен установителния иск.

Излагат се съображения по предявения иск за делба и се поддържат казаните за уважаването на установителния иск. Възразява се за процесуално нарушение при изготвянето на доклада досежно възражението за придобивна давност върху сграда номер 2, считано от 1989 г. до прекратяване на брака с Ж. Д.. Искането към въззивния съд е да допусне делбата на процесните имоти между двамата съпрузи.

С вх.№ 10795/29.01.2025 г. е постъпил е отговор на въззивната жалба от Р. С. А. и С. А. Н., чрез пълномощниците адвокат К. и адвокат Г.. Излагат доводи за нередовност на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Взема се подробно становище по всяко от оплакванията в жалбата. Поддържа се, че не е доказан фактическият състав по чл.79, ал.1 и ал.2 ЗС и дори да се приеме да е изтекла давност по отношение на Ж. Д., то същата не може да се отнесе към бившия й съпруг – ищеца поради фактическата им раздяла. Твърди се, че ищецът не би могъл да придобие на собствено основание процесната идеална част въз основа на давностно владение при условията на чл.82 ЗС, тъй като до прекратяване на брака следва да намери приложение чл.115, б .в. ЗЗД. Поддържа се, че придобитият от единия от съпрузите недвижим имот по време на трайна фактическа раздяла е негова лична собственост. Обсъжда се представения конастативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение. Излагат се доводи, че Ж. Д. не е придобила права по 3 давностно владение, такива не са били придобити от съпруга й, с когото са във фактическа раздяла. Оспорват се твърденията за неправилното разпределяне на доказателствената тежест и се заключава, че по делото не е доказано давностното владение от ищеца или от ответницата Д. и е опроверган съвместния принос на ищеца.

Излагат се подробни доводи, че сграда 2 е такава на допълващо застрояване. Намират се за неверни твърденията, че през 2013 г. е направено искане за узаконяване на сградата. Поддържа се, че сградата е незаконна и е изградена в чужд имот без надлежно учредено право на строеж, както и се оспорват предпоставките за придобиването й по давност. На следващо място се излагат доводи за правния интерес на С. Н. от оспорването на твърденията на ищеца по предявения от него иск и за защита срещу предявените срещу него претенции. По отношение на началния период 1992 г. на давностно владание се сочи, че тогава е бил жив бащата на Ж. Д. – С.Г., а съпругата му към 1986 г., поради което не е могло да бъде осъществено давностно владение. Посочва се, че ако С. Н. е обвързан от решението по делото за делба, то на още по-силно основание са обвързани от същото ищецът и бившата съпруга.

Подробно се коментират доводите относно споразумението по брачното дело между ищеца и съпругата му, в която връзка се обсъждат свидетелските показания досежно фактическата раздяла на страните. Въззивната жалба се намира за неоснователна и заради приключилото гр.д.№ 16081/2021 г. на ПдРС, подробно се обсъждат постановените съдебни актове за недопустимост на иска. Излагат се съображения за неоснователност на исковите претенции и се заключава, че Д. Д. не е придобил право на собственост върху процесния имот към момента на завеждане на делото за делба от 2006 г., в негова полза не е изтекла придобивна давност, поради което и исковете за делба и установителен иск за собственост са неоснователни и недоказани. Допълва се, че дори и да бъде проведено доказване на установителния иск, то това не би обвързало останалите участници в производството.

Предвид изложеното се моли жалбата да бъде отхвърлена и да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.

С въззивна жалба вх.№ 130779/18.12.2024 г. от П. Ю. Д. и Ю. Д. Д., като правоприемници на Ж. С. Д., чрез адвокат Т., се оспорва решението като порочно, недопустимо, неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неговата необоснованост и неправилност при приложението на материалния закон.

Излагат се доводи за недопустимост на решението поради общото произнасяне по двата предявени за съвместно разглеждане иска от Д. Д. по чл.124, ал.1 ГПК и чл.34 ЗС със съображенията, че същите са напълно самостоятелни и между тях няма връзка.