Решение № 211 от 07.11.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Ловеч, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500367 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК,във вр.с чл.55 от ЗЗД.

С Решение № 117/17.06.2022г.,пост.по гр.д.№549/2021г. РС-Троян е осъдил на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, Н. И. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.***, да заплати на "ИЛТИ"ЕООД с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя К. И. Л., сумата 17 340,93лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на общо 2968.64лв.

Постъпила е въззивна жалба от Н. И. Х. от гр.Троян, чрез пълномощник адв.Г. П.АК-Русе, срещу решението. Счита, че е неправилно, като постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, изводите на съда са необосновани и не почиват на събраните доказателства.

Излага,че по делото са допуснати и събрани всички поискани от ищеца 1 доказателства, голяма част от които са неотносими към правния спор, след като изрично е установено, че искът е предявен от името на юридическото лице и е с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД. Въпреки това при преценката им съдът приема за безспорно доказани факти, които се опровергават от писмените доказателства, някои от съществените за спора доказателства изобщо не са обсъдени, а изводите са в пълно противоречие с предпоставките на чл.55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД,прието в доклада на съда за правно основание на иска.В мотивите не са обсъдени направените от нея възражения, както в отговора така и в хода на целия процес.

Възразява,че съдът не е спазил определените от самия него срокове за писмени защити. Ищецът е представил своята след указания срок,но съдът не е изпълнил постановеното в последното съдебно заседание,а именно че няма да ги съобразява,ако не са представени в срок.В решението съдът е обсъждал именно доводите на ищеца,изложени в писмената му защита. В мотивите липсва отговор на възраженията на ответника.

Възразява,че съдът в решението не е обсъдил фактическата обстановка в пълнотане е отчетено,че тя първо е била управител на процесното дружество и след прекратяването на това й качество вече е пълномощник на управителя и собственик на капитала на дружеството, който е бил И. Л.. Пълномощното е представено по делото и в него управителят е определил какви действия може да извършва. Съдът приема за безспорно, че тя е действала като счетоводител, което не отговаря на истината. Развива,че обстоятелството, че е изпълнявала и счетоводната работа, не я прави счетоводител и тя не носи отговорност, ако има пропуски в работата й като такъв. Отговорността е само и единствено на управителя и собственика на дружеството и само той би могъл да търси отговорност от нея, ако тя е излязла от рамките на представителната власт и е увредила дружеството. Съдът не взема отношение и по въпроса, че от 2019г. ищецът е станал втори управител заедно с баща си - установено от вписванията в TPРЮЛНЦ и през цялата година до неговата смърт не е имал никакви възражения и претенции - нещо повече след смъртта на баща си той е подписал лично отчета за 2019 г. именно в качеството си на управител. Няма нито дума и за това, че той лично се е явявал и е подписвал в банката спесимен за тази сметка, за която твърди че е разбрал година след смъртта на баща си, когато вече е станал и едноличен управител на дружеството. Съдът приема, че телефонът на дружеството е бил личен на Х. при наличието на писмени доказателства, че той е на дружеството и при изричното изявление на ищеца, че той е дал съгласие телефонът на дружеството да стане неин личен.

Съдът е допуснал, приел и обсъдил като доказателство и тъжба от дъщерята на И.

Л., която касае друга фирма и няма място в настоящия процес, освен ако съдът не се е заблудил. Не става ясно какво установява жалбата, която сама по себе си представлява само твърдения и при липсата на постановление за образуване на наказателно производство или на акт,с който е завършило това производство е правна нула.

Съдът не е съобразил и анализирал и представените пълномощни,с които се легитимира Х.. Допуска,че това е и причината да не се обсъждат представените от нея 2 документи от НАП,от които е видно, че всички документи, които са представени от името на дружеството са придружени от качеството на лицето, което ги подава или получава.

Затова всичко, което е изпращала и получавала е придружено с уточнението,че тя е пълномощник, заедно с прилагане на пълномощното й. Пак от тези доказателства става ясно,че в повечето случаи само тя и управителят И. Л. са се подписвали при извършените многобройни проверки. Такава е била практиката при извършване на проверки от НАП и е продължила и след смъртта на И. Л.. Видно е от същите доказателства, че К. Л. не се е подписвал и през 2020г., когато той вече е едноличен собственик на дружеството. Затова счита, че назначената графологична експертиза не е била необходима, тъй като никога не са оспорвани тези факти. Все пак експертизата установява, че има документи, които са подписвани лично от управителя И. Л..

Определя като абсолютно произволен и неподкрепен от доказателствата изводът на съда, че Х. е ползвала сумите от сметката за лични нужди. Този извод се прави само и единствено от обстоятелството, че тя е била картодържател на дебитната карта. Подминат е фактът, че всички плащания през тази сметка са правени чрез профила на И. Л., което означава, че всички действия които се извършват ангажират само и единствено титуляра на профила.Развива,че картодържателят, ако може да се прави аналогия, има качеството на упълномощен. Само и единствено титулярът може да определи кой да бъде регистриран като картодържател и винаги може едностранно да прекрати това, както и да даде картата си на трето лице като му съобщи кода си и физически операциите да се извършват не от титуляра. От писмо с изх.№ 946/12.05.22г- от „ИПЕЙ“ АД е видно, че въпросната банкова карта е регистрирана на ниво 2, посочен телефон *********** е регистрирана на потребител И. К. Л. и че Н. И. Х. няма регистриран профил в „ИПЕЙ“АД,през който картов оператор са направени всички разплащания. Обяснява,че клиентите от "потребителско ниво 2" се регистрират в системата ePay.bg и регистрират банкова карта, с която заплащат най-малко 5 битови сметки през системата (задължително условие). Клиентите от това ниво имат възможност да ползват "Микросметка ниво 2". Те могат да извършват плащания в ePay.bg както със своята Микросметка, така и с банковата си карта.

Сочи,че първоинстанционният съд умишлено не е взел в предвид при изводите си, че профилът, от който са направени всички плащания чрез картовия оператор „Ипей“ АД , е на И. К. Л. и дори Х. да е извършила действия чрез този профил, което не е доказано по безспорен начин , то тогава става реч за онлайн представителство, което няма все още специална дефиниция в нашето законодателство, но при всяко положение става въпрос за представителство в интернет среда. При този вид представителство са приложими Законът за електронната търговия и електронен подпис, Законът за електронните съобщения и др.

Според тези закони щом титулярът е предоставил достъп до начин на идентификация на друго лице, то се счита , че електронното изявление е издадено от титуляра. За да бъде вярно приетото от съда би следвало да се установи, че Х. е извършвала тези операции без знанието и съгласието на титуляра на профила, т.е да има извършено престъпление, каквито данни няма.

3

Съдът е допуснал и исканата от ищеца счетоводна експертиза, въпреки че от нейна страна са аргументирали, че въпросите на които следва да отговори, са неотносими към спора. Независимо от това експертизата не е дала точни и съобразени със закона на счетоводството въпроси, поради което тя се противопоставила на приемането й. В съдебно заседание е уточнено, че експертизата е проверила само тези документи, които са поискани от ищеца. Това я прави непълна и неточна, защото освен исканите и проверени сметки и документи, според ЗСч има и други, в които се отразяват тези разходи. Съдът неправилно е възприел извода на експертизата,че липсват първични документи. При представянето й вещото лице е отговорило,че не е проверявало други документи освен регистрите, касаещи ДДС, също уточни кои са първични документи, без да конкретизира има ли ги или не, защото не е имало задача да ги повери. Счита,че дори да се приеме, че е имало някакви пропуски при воденето на счетоводството, това не касае спора, защото: 1.През всичките години нито една проверка или ревизия не е констатирала нередности във воденето на счетоводството; 2.Х. няма качество на счетоводител, а на пълномощник на управителя;

3.Неправилното счетоводство не установява лично облагодетелстване и обогатяване за сметка на дружеството, тъй като от самото извлечение става ясно, че преимуществено сумите са ползвани за плащане на консумативи ел.енергия, вода, интернет и телевизия, но няма данни чии са тези разходи. Само чрез справка, която може да се даде от „ИПей“АД може да се установи всяка една от сумите за какво е използвана. Възразява,че макар и да не е нейно задължение да доказва отрицателни факти, с отговора на исковата молба е представила 11 броя разписки за плащания, от които се установяват някои от плащанията, направени през процесния период. От тях е видно, че с едната от сумите е заплатена държавна такса към РС-Троян,със задължено лице дъщерята на И. Л. и свидетелка по делото, заплатени са също задължения на управителя И. Л. към НЗОК, заплатено е наказателно постановление, заплатени са консумативи за къща в Априлци, която не е била на Х., телефоните на другата фирма, заплащани са сметки към „Виваком“. Тези документи изобщо не са обсъждани от съда, а в мотивите няма изрично упоменаване, че са изключени от доказателствата, приети са изрично от съда като такива. От тях става ясно, че сумите са използвани от управителя на дружеството и титуляр на профила в „ИПей“АД, независимо от това кой физически е извършвал разпорежданията. Тези документи са и основание да се кредитират изцяло показанията на всички нейни свидетели, тъй като те заявяват своите непосредствени впечатления. Възразява, че ако съдът е обсъдил тези доказателства не би стигнал до извода, че Х. е получила всички суми по приложените извлечения от „ИПей“АД.

В най-лошия вариант би следвало да изключи поне тези, за които не е представила доказателства и да намали общата сума, която се претендира.

Сочи,че неоснователно в решението е обърнато голямо внимание на твърдението,че И. Л. не е бил компютърно грамотен. Възразява, че този факт няма никакво значение за решаването на спора, но съдът и тук е направил изводи без да съпостави доказателствата и да ги обсъди в тяхната съвкупност. Не са кредитирани показанията на абсолютно незаинтересовани свидетели, които са били почти ежедневно с него до последния ден от живота му, в частта им, че той е работил с компютър, а се е доверил на свидетели, 4 които изнасят факти от преди повече от 10 г., както и такива, които почти не го познават и на заинтересованата от изхода на спора негова дъщеря. Сочи,че преди 2010г., когато е бил в хотела, е възможно да не е работил с компютър, но компютърната грамотност се придобива за дни. Само обстоятелството че той има електронен подпис и е подписвал част от документите с него,счита за достатъчен да се приеме, че не е бил профан в тази област. Дори да се приеме, че той не е работил с компютър, това не изключва възможността да е следял цялата фирмена дейност, да проверява сметките на дружеството и да иска отчет от пълномощника си за извършваното от него. Това е установено от показанията на свидетелите П., Г. и П., които имат непосредствени впечатления от поведението на И. Л. към работата на фирмата, както още от времето, когато той е извършвал друга дейност, така и след като е предоставил същата на сина си, за да се занимава с търговия с горива.