Решение № 14754 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14754 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110158242 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника й адв. В. Х., АК – София, със съдебен адрес в ... против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т..

Твърди се в исковата молба, че по повод на кандидатстване за кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, ищцата е констатирала, че в Централния кредитен регистър фигурира като длъжник на ответното дружество. След направена справка в БНБ, В. Н. установява, че се касае за задължение, възникнало по Договор за издаване на кредитна карта Visa classic/Eurocard/MasterCardсключен на 17.02.2004 г. между ОББ АД, като кредитодател и В.Г.Н., като картодържател. Последният е съпруг и наследодател на ищцата, като освен нея е оставил като законни наследници и двамата си сина. С договор за цесия от 06.12.2013 г. ОББ АД е прехвърлило вземането си по цитирания договор на ответното дружество. За събиране на вземането по договора за издаване на кредитна карта е образувано изпълнително дело № 94 по описа за 2008 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б., по което „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател след сключването на договора за цесия. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК с постановление от 18.02.2019 г.

Като излага горните фактически твърдения, ищцата моли да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 7 481,15 лв., тъй като вземането е погасено по давност.

С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание В. Н., чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който не оспорва фактите, на които се основава отрицателния установителен иск, но излага подробни 1 съображения, че изтичането на погасителния давностен срок не погасява правото, а единствено възможността за неговото принудително изпълнение. Процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД моли в случай на уважаване на иска да не бъдат присъждани разноски в полза на ищцата, тъй като ответното дружество не е станало причина за образуване на производството. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен представител.

С определение № 30544 от 29.07.2024 г. производството по делото е частично прекратено.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2004 г. между ОББ АД, като кредитодател и В.Г.Н., като картодържател е сключен договор за издаване на кредитна карта Visa classic/Eurocard/MasterCard. В.Н. е имал непогасени задължения по посочения договор, поради което кредиторът „Обединена Българска банка“ АД се е снабдила с изпълнителен лист против картодържателя по реда на чл. 237 от отменения ГПК. С определение № 21698 от 18.04.2005 г., постановено по частно гражданско дело № 03505 по описа за 2004 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав Владимир Георгиев Николов е осъден да заплати на „Обединена Българска банка“ ООД следните суми: 3 042,12 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.03.2005 г. до окончателното изплащане на вземането, 420,19 лв. – договорни лихви за периода от 07.07.2004 г. до 28.03.2005 г., 35,83 лв. – наказателни лихви за просрочени главници за периода от 07.07.2004 г. до 28.03.2005 г., 69,96 лв. – съдебно-деловодни разноски и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и е издаден изпълнителен лист от 25.04.2005 г. Въз основа на последния и по молба на „Обединена Българска банка“ АД от 02.08.2005 г. е образувано изпълнително дело № 1698 по описа за 2005 на Съдебно – изпълнителната служба при Софийски районен съд, което впоследствие е преобразувано в изпълнително дело № 94 по описа за 2008 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 и район на действие Софийски градски съд. Взискател в изпълнителното производство е „Обединена Българска банка“ АД, а длъжник В.Г.Н..

На 05.07.2006 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

Длъжникът В.Н. е починал на 06.04.2009 г. и е оставил като законни наследници съпруга – ищцата В. Г. Н. и три деца Е.В. Н., В.В.Н. и Л.В. Н..

След получаването на поканите за доброволно изпълнение от наследниците, ищцата В. Н. е превела по сметка на съдебния изпълнител суми, дължими по изпълнителното производство – на 08.12.2010 г., на 27.01.2011 г., на 01.03.2011 г., на 31.03.2011 г., на 28.04.2011 г., 27.05.2011 г., на 01.07.2011 г., на 30.08.2011 г. и на 28.11.2011 г.

За 23.12.2013 г. е насрочен опис на движими вещи на адрес в ..., но в изпълнителното дело няма данни описът да е проведен.

На 03.10.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД да бъде конституирано като взискател по делото, като купувач на вземането, предмет на изпълнението, въз основа на договор за цесия от 06.12.2013 г.

С постановление от 18.02.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният отрицателен установителен иск в допустимата му част, за основателен, предвид следните съображения:

2

Разгледан по същество, искът е основателен.

Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.

Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение и определенията, постановени по реда на чл. 237 от отменения ГПК, произтича от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Този срок започва да тече от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е разпоредено издаването на изпълнителен лист. При липсата на данни за изтичането срока за възражение срещу заповедта, съдът приема, че заповедта е влязла в сила в деня на издаването на изпълнителния лист – 25.04.2005 г. От този момент до момента на подаването на молбата за образуване на изпълнително дело – 02.08.2005 г. е текла давност за период от около четири месеца. От момента на образуването на изпълнителното дело – 02.08.2005 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряна на основание чл. 115 ал. 1 б. „ж“ от ЗЗД и с оглед задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3 от 1980 г., действало до 26.06.2015 г., когато е обявено за изгубило значение с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС (в тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС). Погасителният давностен срок е започнал да тече отново на 27.06.2015 г. От тази дата, нито преди прекратяването на изпълнителното производство с постановлението от 18.02.2019 г., нито след това са извършвани действия, годни да прекъснат погасителната давност – действия по принудително изпълнение, признаване на вземането от длъжника или предявяване на искова претенция. Считано от 27.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023 г. е изтекъл срок, значително по-дълъг от петгодишния давностен срок, включително и при отчитане на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

По гореизложените съображения съдът счита, че оспореното от ищцата вземане на ответното дружество е погасено по давност, поради което искът в допустимата му част е основателен.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

По предявения от В. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т. иск, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 870,29 лв.

(хиляда осемстотин и седемдесет лева и двадесет и девет стотинки), за която е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 03505 по описа за 2005 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав и е образувано изпълнително дело № 94 по описа за 2008 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 и район на действие – Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т. да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... сумата от 375 лв.

(триста седемдесет и пет лева), представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска, като 3

ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4