Определение № 257 от 07.02.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. София, 07.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20221100600366 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.323 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Е.М. срещу разпореждане от 20.08.2021 година на СРС, НО, 1 състав, постановено по НЧХД № 15471 по описа на съда за 2019 година, с което е върната като нередовна жалбата, депозирана от Е.М. срещу разпореждане от 14.07.2020 година, с което наказателното производство е било прекратено.

В частната жалба се излагат твърдения, че постановения първоинстационен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на ЕКЗПЧ. Моли се делото да бъде върнато на СРС за разглеждането от друг съдебен състав.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба и провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

С разпореждане, постановено на 14.07.2020 година по НЧХД № 15471/2019 година по описа на СРС, НО, 1 състав, наказателното 1 производство е било прекратено на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 вр. чл.81 ал.1 от НПК, като е прието, че частната тъжба не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е представен документ за внесена държавна такса. Искането на частния тъжител за освобождаване от държавна такса е било оставено без уважение, поради и което е било задължително представянето на доказателства в тази насока.

Прекратяването на наказателното производство е било обжалвано с частна жалба, по отношение на която отново е бил направен извод за нередовност, поради невнасяне на дължимата държавна такса. Държавната такса, която е следвало да бъде внесена, за да бъде допустима частната жалба, е била в размер на 6 лева, като същата отново не била внесена, поради и което е била върната от първоинстанционния съд.

С оглед така установените обстоятелства, въззивният съд намира за правилно и законосъобразно разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната депозираната от тъжителя жалба срещу разпореждането за прекратяване на наказателното производство.

Това е така, тъй като депозираната жалба формално не отговаря на императивните изисквания на закона и в частност изискването за представяне на доказателство за платена държавна такса. Въззивният съд напълно споделя аргументите на районния съд, съобразно които в случая липсват основания за освобождаване на тъжителя от внасянето на държавна такса, както и че така определения размер на държавната такса е пренебрежимо нисък, за да бъде изобщо в невъзможност за плащане от когото и да е било. Нещо повече, следва да се има предвид, че дори и в затвора, всеки един лишен от свобода има правото да работи, както и да си осигурява парични средства, които да покриват неговите нужди. Частният тъжител е лице в трудоспособна възраст и без конкретно посочени обективни причини за упражняване на трудова функция. Ето защо самия факт на пребиваване на тъжителя в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода не го освобождава автоматично от необходимостта за внасяне на дължимата по закон държавна такса. В този смисъл и след като съдът е отказал да освободи тъжителя от държавна такса, и е указал необходимостта от внасяне на същата, негово 2 непреодолимо задължение за редовността на жалбата е било внасянето на необходимата държавна такса, както и предоставянето на доказателства за нейното внасяне. С неизпълнението на това изискване на закона, подадената жалба се явява нередовна, поради и което правилно е била върната от първоинстанционния съд.

Въззивният съд следва да посочи, че както от нормите на ЕКПЧ, така и според тези на Хартата на основните права в ЕС, правото на достъп до съдебен контрол на постановените от първата инстанция актове не е абсолютно, като същото може да бъде ограничено от вътрешното законодателство на всяка от страните членки на Съвета на Европа, респективно от тези на ЕС, както е в конкретния случай, с въвеждането на изискване за внасяне на държавна такса, като по този начин се дисциплинира процесуалното поведение на правоимащото на жалба лице.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 323, ал. 2 от НПК ‚ Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.08.2021 година на СРС, НО, 1 състав, постановено по НЧХД № 15471 по описа на съда за 2019 година, с което е върната като нередовна жалбата, депозирана от Е.М. срещу разпореждане от 14.07.2020 година, с което наказателното производство е било прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3