Решение № 222 от 26.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Димитрина Ангелова като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600827 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на защитника на л.св. В. Ц. К. срещу определение № 278/10.06.2024 година на Окръжен съд - Враца, постановено по ЧНД № 391/2024 година, с което на К. е отказано условното предсрочно освобождаване по НОХД № 33/2024 година на РС Козлодуй.

Според защитника изводът на решаващия съд, че осъденият К. не е дал достатъчно реалистични и трайни доказателства, за да се приеме, че напълно се е поправил, не е съответен на представените от администрацията на затвора писмени доказателства. От тях се установявало, че влошеното здравословно състояние, което ограничава движенията на осъденото лице, е причина то да не се включва в организирани мероприятия. Същевременно К. не е наказван, по време на цялото му пребиваване в затвора и в затворническото общежитие не е извършвал дисциплинарни нарушения, в голяма степен е осъзнал вината си и поема отговорност за извършеното.

Според представената от администрацията оценка рискът от вреди е в ниски 1 стойности, а този по отношение на обществото е в средни такива. Освен това лишеният от свобода поддържа позитивни социални контакти със семейството си, от което получава и морална подкрепа. Тези данни, които съдът също приел за установени, обосновавали наличието на втората изискуема от закона предпоставка.

Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно и уважаване на молбата за предсрочното условно освобождаване на л.св. К. от остатъка на наложеното му наказание с определянето на изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието.

ОП Враца и Началникът на Затвора – гр. *** не са депозирали възражения срещу подадената жалба.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.

Първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да освободи условно предсрочно осъдения К..

Несъмнено по отношение на К. е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1, т. 1 НК – той е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено му със споразумение, влязло в сила на 09.02.2024 година, по НОХД 33/2024 година по описа на РС Козлодуй за извършено от него на 07.09.2022 година престъпление по 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК. Към датата на постановяване на обжалваното определение осъденият фактически е изтърпял три месеца и осемнадесет дни и е бил с остатък от наложеното наказание от два месеца и дванадесет дни.

Решаващият съд е проучил с нужното внимание представеното от затворническата администрация досие на лишения от свобода К., приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата и ги е оценил съобразно 2 тяхното действително съдържание. Констатирал е, че по време на престоя си в затвора е имал добро поведение, толерантно отношение към останалите лишени от свобода и служителите на затвора, че избягва конфликтните ситуации и спазва разпорежданията на надзорно-охранителния състав и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Констатирал е още, че няма наложени дисциплинарни наказания, но същевременно не е и награждаван поради липсата на системни положителни прояви. Съдът не е игнорирал наличното у осъдения увреждане на гръбначния стълб, което действително е пречка за включването в спортни мероприятия, но не е пречка за участие в клубове по интереси, в културно-масови мероприятия, полагане на труд, съобразен със здравословното му състояние или включването му в корекционни програми, каквото желание л.с. К. не е заявявал пред затворническата администрация.

Отделно от това изтърпяваното наказание от шест месеца лишаване от свобода за държане на наркотици не е изолиран случай. К. многократно с различна продължителност е пребивавал в пенитенциарно заведение за извършени от него престъпления по чл. 354а, чл. 196, чл. 198, чл. 343в НК, поради което решаващият съд с основание е констатирал, че е налице трайно криминализиране на личността и липса на поправителен ефект от налаганите наказания. По отношение на последното извършено престъпление, за което му е наложено наказанието, от чието изтърпяване моли да бъде условно предсрочно освободен, видно от данните по делото лишеният от свобода не изразява съжаление за стореното, не осъзнава евентуалните последици от действията си, счита присъдата си завишена. При него употребата на психоактивни вещества или алкохол е фактор, който може да отключи последващи престъпни действия или поведение, носещо риск от вреди за обществото и затова според администрацията на затвора индивидуалнокорекционната работа с л.св. К. следва да продължи с цел промяна на нагласите, за формиране на критично отношение към досегашното му криминално поведение и за изграждане на мотивация за промяна на модела на употреба на наркотици след освобождаване с включването в програма „Подготовка за живот на свобода“.

При тези факти първоинстанционният съд е направил аргументиран и логически обоснован извод, че не е налице втората кумулативно изискуема от закона предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, който изцяло се споделя. Отказът на решаващия съд да 3 удовлетвори молбата на осъдения К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД 33/2024 година на РС Козлодуй е законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 278/10.06.2024 година, постановено по ЧНД № 391/2024 година по описа на Окръжен съд – Враца.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4