Акт от 24.06.2024, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 735

Силистра, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - I състав, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА административно дело № 20247210700050 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба на С.П.В. с ЕГН - ********** от гр. Силистра против Ревизионен акт № Р-0300192300027-091-001 / 11. 12. 2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена след обжалване с Решение № 4 от 20.02.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна, ЦУ на НАП, с която за данъчен период 2021 г. са установени задължения на лицето по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 3412.00 лева заедно с лихва в размер на 574.21 лева, задължения за осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице в размер на 287. 22 лева заедно лихва в размер на 61.43 лева, задължения за задължителни здравноосигурителни вноски в размер на 155.25 лева заедно с лихва в размер на 33.21 лева, както и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО в размер на 97.03 лева заедно с лихва в размер на 20.75 лева.

Жалбоподателят оспорва всички констатации, свързани с извършената ревизия. Счита, че решаващият орган не е взел предвид направените от възражения и дадените обяснения, което в крайна сметка се е отразило върху формулираните изводи, които не почиват на обективни факти. Изтъква, че изводите за наличие на търговски отношения между него и Д.М. са необосновани, като посочва, че банковите плащания помежду им касаят заемни отношения. Твърди, че стойността на получените от него наложени платежи в общ размер на 10 778 лева е била декларирана с допълнителна декларация като доходи от извънтрудови правоотношения от ЗДДФЛ, като дължимият данък за тях е заплатен, а с ревизионния акт се търси повторно плащане на същите данъчните задължения.

Оспорва констатацията за извършвана търговска дейност.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на НАП, чрез своя процесуален представител, оспорва изложените в жалбата съображения и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Със заповед № Р-03001923003027-020-001 / 22.05.2023 г., на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, орган по приходите, чиято компетентност се установява от заповед № Д-150/01.02.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна (л. 24), е възложил извършването на ревизия по отношение на жалбоподателя, касаеща:

1. Годишен авансов данък по ЗДДФЛ но ЕТ за периода

01.01.2021-31.12.2021 г.;

2. ДОО за периода 01.01.2021-31.12.2021 г.;

3. Здравно осигуряване за периода 01.01.2021-31.12.2021 г.;

4. Универсален пенсионен фонд за периода 01.01.2021-31.12.2021 г..

Определен е тримесечен срок за извършване на ревизията, считано от връчването на заповедта (последното е осъществено на 06.06.2023 г. видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път – л. 369). Посочени са Д.Х.П.

(ръководител на ревизията) и Т.М.Н.-С. – главни инспектори по приходите – като длъжностни лица, които следва да извършат ревизията. Със ЗИЗВР № Р-03001923003027-020-002/04.09.2023 г. на компетентния орган по приходите (два дни преди изтичане на първоначално определения срок) срокът за извършване на ревизията е удължен до 06.11.2023 г., което е допустимо, съгласно чл. 114, ал.

2 от ДОПК. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя, че не са спазени императивно определените срокове за извършване на ревизията, са неоснователни.

На 06.10.2023 г. жалбоподателят е получил Уведомление № Р-03001923003027-113-001 /06.10.2023 г. относно наличие на обстоятелства по чл.

122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, поради което данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. Едновременно му е било връчено и Уведомление № Р-03001923003027-139-001/06.10.2023 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Гореспоменатите главни инспектори по приходите са съставили ревизионен доклад (РД) № Р-03001923003027-093-001 / 20.11.2023 г., в който задълженията на лицето са били определени по реда на чл. 122 ДОПК; РД е връчен по електронен път на жалбоподателя на 21.11.2023 г.

Жалбоподателят е подал срещу РД възражение по електронен път на 06.12.2023 г. Възражението съдържа доводи, сходни с наведените в жалбата до съда.

Въз основа на РД е издаден ревизионен акт (РА) №

Р-03001923003027-091-001 / 11.12.2023 г. от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията. Посредством ревизионния акт са установени следните задължения на жалбоподателя: 1/ Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021 г. в размер на 5154.00 лв. с лихва за забава в размер на 867.37 лв.; 2/ ДОО за 2021 г. в размер на 433.84 лв. с лихва за забава в размер на 86.10 лв.; 3/ ЗО за 2021 г. в размер на 234.51 лв. с лихва за забава в размер на 71.39 лв.; 4/ УПФ за 2021 г. в размер на 146.57 лв. с лихва за забава в размер на 29.09 лв. Възраженията на ревизираното лице са обсъдени подробно и са счетени за неоснователни.

РА е връчен на жалбоподателя по електронен път на 11.12.2023 г.

Последвало е оспорване в цялост на РА по административен ред, предявено на 29.12.2023 г.

С решение № 4 / 20.02.2024 г. на ответника оспореният РА е бил потвърден частично, до следния размер на задълженията: 1/ Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021 г. в размер на 3412.00 лв. с лихва за забава в размер на 574.21 лв.; 2/ ДОО за 2021 г. в размер на 287.22 лв. с лихва за забава в размер на 61.43 лв.; 3/ ЗО за 2021 г. в размер на 155.25 лв. с лихва за забава в размер на 33.21 лв.; 4/ УПФ за 2021 г. в размер на 97.03 лв. с лихва за забава в размер на 20.75 лв. Съобщаването на решението е било осъществено по електронен път на 20.02.2023 г., след което на 05.03.2024 г. по електронен път е постъпила жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство.

На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия (на диск) от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на жалбоподателя на 12.05.2024 г. като приложение на призовка (л.

423), съдържаща указание за жалбоподателя съгласно разпореждане № 425 24.04.2024 г. да изрази становище по приемането на електронните документи в срок до съдебното заседание на 23.05.2024 г. В рамките на въпросния срок от страна на жалбоподателя не бяха оспорени електронните документи, поради което те бяха приети като доказателства по делото в гореспоменатото съдебно заседание.

При преглед на диска със записаните електронни документи и проверка на сертификатите на КЕП се установява, че към момента на подписването всички електронни подписи са били валидни. Установи се, че РА изхожда от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП- Варна С.Й.Г., която е възложила ревизията, и гл. инспектор по приходите Д.Х.П. - ръководител на ревизията. РД изхожда от двамата посочени инспектори в заповедта за възлагане на ревизията - гл. инспектор по приходите Д.П. - ръководител на ревизията, и гл. инспектор по приходите Т.Н.-С.. Сертификатите, издадени от StampIT - Global Qualified CA, удостоверяват съответствието на електронните подписи с изискванията на чл. 3, точка 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, респ. доказват че са изпълнени условията по чл. 26 и по приложение I към регламента и по-конкретно - условията по чл. 26, букви а) и б) от регламента - подписите да са свързани по уникален начин с титулярите им и последните да могат да бъдат идентифицирани. Всички електронни подписи преминават квалифицирано валидиране не само в дружеството, което ги е издало, но и в инструментите за валидиране на електронни подписи на Държавната агенция „Електронно управление“ и на Европейската комисия, което означава, че не е налице проблем относно проверката на идентичността на автора на електронните изявления, както и относно авторството и валидността на удостоверението за електронен подпис в съответствие с изискванията на приложение I към регламента. В тази връзка следва да се приеме, че всички актове в ревизионното производство съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден в чл. 117, ал. 1, т. 10 ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК.

В заключение на изложеното настоящата инстанция приема, че Ревизионен акт № Р-03001923003027-091-001 / 11.12.2023 г. е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК.

Жалбоподателят е бил надлежно уведомен, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК; бил е уведомяван и за предприетите при ревизията процесуални действия и относно изготвените документи. Органите по приходите са извършили анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При издаването на РД е спазен 14-дневният срок, визиран в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. По преписката са налице данни за връчване на РД и РА.

Жалбоподателят надлежно е упражнил правото си на защита при административното, респ. при съдебното обжалване на ревизионния акт. Наведените от него съображения както срещу констатациите по ревизионния доклад, така и срещу ревизионния акт, са разгледани обстойно и счетени за неоснователни въз основа на задълбочен анализ. Ревизиращите органи са осъществили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали относими доказателства в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес. Не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че присъединените доказателства, събрани по повод предходни проверки за установяване на факти и обстоятелства, не могат да бъдат ценени, тъй като не са събрани от органите по приходите, на които е възложена ревизията. Касае се за документи, които са допустими доказателства по смисъла на чл. 49 ДОПК и които са надлежно присъединени с протокол от органите по приходите, извършващи ревизията (л. 353), съставен в съответствие с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Що се отнася до правилността на изводите, направени въз основа на събраните в производството доказателства, те касаят материалната законосъобразност на оспорения акт, а не спазването на административнопроизводствените правила, чието съществено нарушение съставлява отменително основание съгласно чл. 146 т.3 от АПК

На следващо място е необходимо да се обсъди материалната законосъобразност на оспорения акт.

В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в РБългария, с постоянен адрес в гр. Силистра. През ревизирания период същият няма регистрация като едноличен търговец.

В резултат на събраните доказателства органите по приходите са установили, че през периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. жалбоподателят е извършил 11 броя търговски продажби на стоки – най-вече на компютърни компоненти, от които е получавал парични плащания от наложен платеж чрез „Еконт Експрес“ ООД, без да е документирал продажбите в нарушение на счетоводното и данъчно законодателство. Отделно е установено, че през 2021 г. в банковите сметки на лицето са постъпили суми от Д.М. в общ размер на 12 500 лева, за които не са представени доказателства за основанието за получаването, поради което е прието, че представляват подлежащ на облагане доход. Установено е също, че в посочения период жалбоподателят не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и съответно не е посочил подлежащите на деклариране доходи от периода, респ. дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, произтичащи от дейността като едноличен търговец, от регулярните търговски продажби на стоки, извършени от куриерски и пощенски услуги от „Еконт Експрес“ ООД и получените суми с неустановено основание. С оглед констатираните недекларирани приходи и доходи, както и с оглед липсата на документи, необходими за установяването на основата за облагане с данъци, е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 5 от ДОПК, за което жалбоподателят е бил уведомен, като му е дадена възможност да представи становище и доказателства.