Решение № 384 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20251100514185 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба на П. С. С. с вх.№ 74037/26.11.2025г. на ЧСИ С.Х. срещу действията на съдебния изпълнител по определяне на разноските по изпълнително дело 20258630402145, както и срещу отказ за спиране на изпълнението по същото изпълнителното дело.

Доводите в жалбата са, че преди изпращане на поканата за доброволно изпълнение сумите по изпълнителния лист, както и претендираните разноски от взискателя и тези по изпълнението са били събрани чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника, като след получаване на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител отказал да се произнесе по възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение и таксите, включително тази по т.26 ТТРПЗЧСИ, както и отказал да спре изпълнението, въпреки допуснато обезпечение по предявен иск от длъжника за отричане съществуването на вземанията по изпълнителния лист, като вместо това приключил изпълнението по делото поради събиране на сумите. По отношение на разноските се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение за взискателя е прекомерно, като такова възражение е направено своевременно от длъжника, а съдебният изпълнител не го е съобразил, нито е съобразил, че вземанията са събрани в срока за доброволно изпълнение, поради което и искането е адвокатското възнаграждение да се намали до сумата от 200 лв., като се преизчисли и таксата по т.26, като съдът приема да е сезиран с всички посочени такси, включени в размер на сумата от 1

573,12 лв., посочена в „съобщение за образуване на изпълнително дело“, връчено му на 29.10.2025г. По отношение отказа за спиране се поддържа, че съдебният изпълнител следвало да спре изпълнението, за да даде възможност на длъжника да проведе исковото производство по чл.439 ГПК, поради което се обжалва отказ за спиране.

Взискателят по делото не взема становище по жалбата.

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като разноските, посочени в съобщението за образуваното дело включват адвокатско възнаграждение за взискателя в размер на 480 лв., което съдебният изпълнител не счита за прекомерно, а таксите 357,10 лв. с ДДС, включват такса по т.26 ТТРЗЧС в размер на 97,92 лв. Сочи да се произнесъл с разпореждане 10.11.2025г. за отказ за изменение на разноските, а на 12.11.2025г. с акт за приключване на изпълнителното дело, като искането за спиране е направено след това с молба от 14.11.2025г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

В случая изпълнителното дело е приключено с акт на съдебния изпълнител от 12.11.2025г., като искането за спиране е направено след тази дата, съответно по него няма произнасяне на съдебния изпълнител. Не се и твърди след 13.10.2025г., когато след запор са събрани сумите по изпълнителния лист и разноски, да са извършвани действия по принудително изпълнение, поради което и няма как да се приеме, че е налице и мълчалив отказ за спиране, проявен чрез следващо искането за спиране действие.

Следователно жалбата срещу отказ за спиране е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като нито има постановен изричен или мълчалив отказ за спиране, нито е допустимо спиране на приключено изпълнително дело.

В частта, в която се оспорват размера на определените разноски по изпълнение жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано на 30.09.2025г. по молба на Йеттел България ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.04.2019 2 г. по гр.д.№ 23572/2017 г. , с който П. С. С. е осъден да заплати на взискателя главница в размер на 19, 04 лв., законна лихва от 13.04.20217 г. върху главницата, неустойка в размер на 32,97 лв. и изпълнителен лист от 12.08.2025г. по гр.д.№ №57252/2017 г. на СРС, с което е осъден за сумата от 306,95 лв. разноски, като в молбата за образуване на делото се сочи, че длъжникът вече е платил част от задълженията в размер на 141 лв.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от адвокат В. Г. с представено към нея пълномощно за представителство по изпълнително дело и договор за правна защита, в който е посочено, че е уговорено и заплатено възнаграждение от 480 лв. за образуване и водене на изпълнително дело срещу П. С.. С молбата за образуване е направено искане да се извършет справки за банкови сметки и регистрирани трудови договори, като а се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, вземанията му за трудово възнаграждение, както и опис на движимите вещи, находящи се на адреса му, както и искане да бъде събрано в полза на взискателя и платеното възнаграждение.

Преди изпращането на покана за доброволно изпълнение са направени справки за регистрирани трудови договори и за банкови сметки, като на 07.10.2025г. са изпратени запорни съобщение до ОББ АД, Банка ДСК АД, Уникредит Булбанк АД, Юробанк България АД и УМБАЛ Царица Йоанна – Исул ЕАД. На 13.10.2025г. в отговор на запорното съобщение сумата по него в размер на 1073,09 лв. е постъпила по сметка на ЧСИ от ОББ АД, на 16.10.2025г. е постъпило плащане и от Уникредит Булбанк АД, на 21.10.2025г. от Юробанк България АД, като е постъпил отговор и от Банка ДСК АД, че по сметката постъпват суми от трудово възнаграждение. На 20.10.2025г. са изпратени съобщения за вдигане на запорите до ОББ АД, Банка ДСК АД и Уникредит Булбанк АД и работодателя.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 29.10.2025г., която следва получаване на сумите в резултата на запорни съобщения, а в нея са посочени задължения в общ размер на 1339,14 лв., от които главница в размер на 19,04 лв. , законна лихва в размер на 18,06 лв. за периода 13.04.2017 г. – 28.10.2025г., 32,97 лв. – неолихвяема сума и 165,95 лв. разноски, 480 лв. разноски по изпълнителното дело и 573,12 лв. такси по ТТРЗЧСИ.

Длъжникът е поискал намаление на разноските за възнаграждение на взискателя до 200 лв. и начислените такси с молба от 10.11.2025г., върху която е обективирано ръкописно изявление, че „СОИД е получен на 29.10.2025г., а възражението е депозирано на 10.11.2025г.“, което изявление няма данни да е съобщавано, а в мотивите си съдебният изпълнител го квалифицира като отказ за изменение на разноските.

При тези факти съдът намира, че жалбата в допустимата й част срещу разноските по изпълнението е основателна.

В случая жалбоподателят, в качеството му на длъжник по изпълнението, отговаря за разноски, включително и за разноските за адвокатско 3 възнаграждение, дължими в полза на адвоката на взискателя, като до отричане съществуването на вземанията със сила на присъдено нещо изпълнителният лист овластява взискателя да ги събере принудително, риспективно обосновава законосъобразното образуван ена изпълнителното дело.

По становище на настоящия състав при погасяване на задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение длъжникът отговоря само за разноските във връзка с образуване на делото и допустимите в срока за доброволно изпълнение действия на съдебния изпълнител, които са поискани от взискателя, като няма основание да се присъждат разноски за други действия и възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането няма да бъдат извършвани, тъй като длъжникът следва да отговоря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за други потенциални такива.

След постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, което съдът е длъжен да съобрази, няма основание да се прилагат определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения, като критерии за решаване на въпроса относно прекомерността на възнагражденията, ако бъде повдигнат от насрещната страна, следва да бъдат фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата.

Възражението на ответника за прекомерност е ограничено за разноските за възнаграждение над 200 лв., поради което и съдът с оглед диспозитивното начало е обвързан от жалбата в тази й част. Съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. е повече от достатъчно да овъзмезди необходимите усилия за изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело, която да покрива изискванията за редовност, като не се налага и никаква предварителна подготовка, поради което и разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се намалят именно до 200 лв., каквото е искането на жалбоподателя, като с оглед диспозитивното начало е безпредметно обсъждането на по-нисък размер.

При определяне на дължимите такси по изпълнението, независимо дали са за сметка на взискател или на длъжника, съдебният изпълнител е длъжен да посочи не само общия им размер, а и поотделно всяко задължение с посочване на основанието за начисляване на таксата и нейния размер. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ, която разпоредба е обща, касае всички такси, предвижда връчване на сметката на „задълженото лице“, а не на взискателя. В случая съдебният изпълнител е посочил в т.нар.

„съобщение за образуване на изпълнително дело“,връчено на длъжника на 29.10.2025г., и по същество представляващо покана за доброволно изпълнение, такси в общ размер на 573,12 лв. без да посочи на какво основание са начислени, като именно тези такси оспорва длъжникът, макар и 4 погрешно да ги квалифицира като пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

С оглед плащането в срока за доброволно изпълнение длъжникът дължи такса за образуване на делото по т.1 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., такса за поисканите справки за трудови договори и банкови сметки по т.3 - 2 бр. такси в размер на 12 лв. с ДДС, такса за връчване на покана за доброволно изпълнение по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС, както и такси за 5 бр. запорни съобщения по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 90 лв. или общо 150 лв. прости такси. Само тези действия са във връзка с искане на взискателя и допустими за извършване от съдебния изпълнител преди изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се дължи за изпълнение на парично вземане „върху събраната сума“ и следователно такава такса е дължима в хипотеза, в която вземанията на взискателя са събрани принудително от съдебния изпълнител и върху всички събрани вземания, включително разноските, с изключение на авансово платените такси, което изключение следва от забележка 4 по т.26 ТТРЗЧСИ и не обхваща адвокатското възнаграждение.

Следователно , по становище на мнозинството от съдебния състав, такава такса не е дължима изобщо в хипотеза на доброволно плащане и приравнената на нея хипотеза на събиране на вземанията в срока за доброволно плащане чрез наложен запор. В случая обаче с жалбата длъжникът е поискал единствено намаляване на таксата във връзка с размера на адвокатското възнаграждение, поради което и с оглед диспозитивното начало съдът следва да съобрази намаляването му поради прекомерност и да преизчисли таксата спрямо това намаление, която такса е в размер на 43,59 лв. при вземания по изпълнителния лист от 235,59 лв. и 200 лв. адвокатско възнаграждение с оглед т.27а ТТРЗЧСИ, ограничаваща размера й до 1/10 от вземанията.