Решение № 1418 от 29.04.2024, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1418

Русе, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ГАЛЕНА ДЯКОВА

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИАН ВАСИЛЕВ канд № 20247200600282 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от А. П. инфраструктура [населено място]. Жалбата е насочена срещу решение № 3/03.01.2024 г. по а.н.д № 857/2023 г. по описа на РРС, VІ наказателен състав, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата. С него на Е. „МИН-Ц. С.“ със седалище и адрес на управление [населено място], за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, от е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Като касационно основание в жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочат се подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Твърди се, че са неправилни изводите на районния съд както относно извършването, така и по отношение доказаността на нарушението, правилността на издадения санкционен акт и погрешните в тази насока изводи на съдебния състав, довели до отмяна на оспорения пред него ЕФ № **********. Твърди се и за погрешни изведените в оспорения акт изводи, че при съставяне на електронния фиш бил нарушен процесуалния ред, действащ към датата на нарушението.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди издадения електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуален представител, в писмен отговор я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя и доказателства за извършването, съответно заплащането им.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за основателност на жалбата.

С частна жалба, Е. „МИН-Ц. .С“ със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Г. Г., АК – София оспорва постановеното по а.н.д № 857/2023 г. по описа на РРС определение №71 от 06.02.2024г., с което в производството по чл.248 от ГПК съдът е уважил искането за присъждане на направените във въззивното съдебно производство разноски, като е осъдил АПИ да заплати сумата от 400 лева. Жалбоподателят не е съгласен с този размер, като счита, че следва да бъдат присъдени разноските, поискани в пълния им размер или това е сумата от 550 лева, която е и минималният размер съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В писмен отговор и в съдебна зала АПИ, действащи чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К.-И. счита частната жалба за неоснователна.

Съдът, като съобрази изложените в двете жалби касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата на АПИ е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Г. Т., Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. По същество касационната жалба е неоснователна.

Процесуално допустима, но неоснователна е и частната жалба на ЕТ „МИН-Ц. С.“ със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Г. Г., АК – София.

С решението, постановено по а.н.д № 857/2023 г. Районен съд Русе e отменил атакуваният пред него ЕФ № **********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от А. П. инфраструктура, Н. Т. У. [населено място]. Със санкционния акт на ЕТ „МИН-Ц. .С.“ със седалище и адрес на управление [населено място], за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Наказаното дружество, като собственик на ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер] не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, ал.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС.

Това деяние според издателя на ЕФ нарушавало изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Нарушението било установено, след като 24.02.2021г., в 12.24 часа от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

На база на така констатираното е издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС - на ЕТ „МИН-Ц. С.“.

Срещу ЕФ превозвачът е депозирал жалба, в която е изложил подробни и мотивирани доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати нарушения в процедурата по издаването му. На следващо място и по нарушения на материалния закон, неспазване на разпоредби от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Сред преписката по а.н.д. № 857/2023 г. по описа на РРС се намира и писмо на „Интелигентни трафик системи” АД, от съдържанието на което (л.78 от а.н.д. № 857/2023 г.) е видно, че за нарушението, извършено и установено на 24.02.2021г. от устройство № 40342 в 12.24 часа, проверката в системата на ИТС сочи, че за тази дата и час устройството е било изключено поради вероятна техническа причина. Това била и причината в системата на И. А. да няма постъпили данни от бордовото устройство, ползвано от ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер], за преминаване през процесния сегмент.

Това е установената от районния съд фактическа обстановка.

Съдебният състав е приел доказателствата от административно-наказателната преписка, събирал е и нови такива, които също би следвало да се представят още с преписката по издаване на ЕФ № **********.

Счел е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е необоснован. Посочил е, че липсват категорични доказателства по какъв точно начин е установено нарушението, извод, който е следствие от обстоятелството, че устройството с № 40342, с което е заснето преминаването на процесното превозно средство не извършвало измерване на маса или други елементи, а това налагало единственият извод, че устройство № 40342 не представлява техническо средство за установяване на нарушение. На следващо място съдът излага мотиви, че при съставяне на електронния фиш е нарушен процесуалния ред действащ към датата на нарушението. Приел е още, че липсват доказателства за отрицателните предпоставки на чл.179, ал.3д от ЗДвП. АНО или по-скоро издателят на ЕФ не бил изследвал дали с едно и също пътно превозно средство/процесното/ в рамките на един и същ календарен ден са извършени и други нарушения, тъй като тогава според тези норми това се счита за едно нарушение и се налага едно наказание. Същото е когато с едно и също пътно превозно са извършени нарушения по ал. 3а и 3б, наказание се налага само по ал. 3а от тази разпоредба. Решаващият съд счита още, че по силата на чл.189е, ал.2 от ЗДвП още при установяване на нарушение по чл. 179, ал. З - 3б и преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи следва да уведомят нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, а с издаването на ЕФ, и то изпратен за връчване на собственика две години след посочената в ЕФ дата на нарушението, при липса на дата на издаване, на практика нарушава и правото на защита на адресата на ЕФ.

С такива мотиви е уважил жалбата и отменил оспорения пред него санкционен акт - ЕФ № **********.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е правилно, но не само поради изложените в него мотиви и правни съображения.

Касационната инстанция споделя основна част от тях и не намира за необходимо да ги приповтаря.

На първо място: Права е въззивната инстанция, че липсват доказателства за отрицателните предпоставки на чл.179, ал.3д от ЗДвП, според която норма „В случаите на ал. 3, 3а или 3б движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно средство в рамките на един и същ календарен ден се счита за едно нарушение и се налага едно наказание в размера, определен съответно в ал. 3, 3а или 3б“. Това правило, заложено в цитираната разпоредба нито е изследвано, нито е доказано от издателя на ЕФ в проведеното административно-наказателно производство, нито във съдебното такова.

На следващо място, издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 24.02.2021г., в 12.24 часа. Установено е, след като от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на нарушението пък казва „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението /не към датата на издаване на санкционния акт-ЕФ, обстоятелство, което ще бъде разгледано самостоятелно по-долу/, водят на извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран РРС, така и в отговора на касационната жалба – че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато за нарушител се наказва собственика на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с Д.в. бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС.