Решение № 304 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 251/2024
- Вид
- Решение № 304
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
Други актове по делото
- Протокол № 295 от 13.06.2024 · Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 · Закон за кредитните институции
- чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.18 ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.4 ал.1, т.2 · Кодекс на международното частно право
- чл.430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 304 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Ив. И.а
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000251 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №387/04.12.2023г., постановено по т.д. №394/2022г. по описа на окръжен съд Стара Загора, П. С. К., гражданин на О., роден на 09.12.1961г., с международен паспорт №*, изд. на 06.10.2011г. от * /Паспортна администрация на О./, е осъден да заплати на „У.” АД, с ЕИК * сумата в размер на 34 018,66 евро, представляваща главница, произтичаща от неизпълнение на Договор за банков кредит №*, ведно с Анекс №1/10.08.2018г. към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.08.2022г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 1 281,86 евро - част от законната лихва в размер на 4 923,65 евро, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължимо за периода от 23.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда 25.08.2022г.
П. С. К. е осъден да заплати на „У.” АД, с ЕИК * направените по делото разноски в размер на 12 628,52лв. /Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми./
1
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – П. С. К., чрез процесуалния представител – адв. К. Т.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 1 281,86 евро - част от законната лихва, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължимо за периода от 23.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 25.08.2022г. Изложени са подробно доводи и съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно момента на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, при ненадлежно връчване на уведомлението за тази предсрочна изискуемост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, включително и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 12 628,52лв., като въззивният съд преценява, че последното искане е заявено с оглед крайния изход от спора. Към въззивната жалба са приложени покана, изходяща от жалбоподателя до въззиваемата страна, както и преводно нареждане от 17.01.2024г., без да е заявено изрично искане за приемането им. С молба с вх.
№5000/12.06.2024г. се претендират сторените по делото разноски.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „У.” АД, се оспорва подадената въззивна жалба. Към отговора на въззивната жалба е приложено преводно нареждане – идентично с приложеното от жалбоподателя /което преводно нареждане от 17.01.2024г., представено и от двете страни в производството, е прието като ново писмено доказателство/.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.270 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е постановено в производство по предявена искова молба по чл.430 от ТЗ.
Производството пред Окръжен съд – Стара Загора е образувано по предявена от „У.” АД против П. С. К. искова молба, съдържаща осъдителни 2 искови претенции. Ищецът се позовава на Договор за банков кредит №*, ведно с Анекс №1/10.08.2018г. към него, по силата на който договор Б. е предоставила на кредитоП.учателя – П. С. К., банков ипотечен кредит в размер на общо 57 000 евро, с цел - за покупка на недвижим имот, находящ се в с.Г., община Д., област Г., като предоставеният кредит е усвоен съгласно условията на договора за кредит. По силата на сключения договор за кредит, ведно с анекса към него, кредитоП.учателят се е задължил да погаси отпуснатия кредит на месечни анюитетни погасителни вноски /включващи главница и лихва/, дължими на 5-то число от всеки месец съгласно погасителен план, с краен срок за погасяване на кредита, съгласно чл.7 от анекса - до 10.12.2027г. Позовавайки се на собствено изпълнение – като кредитодател, ищецът твърди неизпълнение от страна на кредитоП.учателя на задължението му за заплащане на месечните погасителни вноски. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимите вноски по кредита, считано от месец март 2020г., като до 24.11.2021г. не е изпълнил изцяло задължението си за погасяване на месечните си погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва съгласно договора за кредит, които погасителни вноски са конкретно посочени по размер и по месеци.
Поради забавата на ответника, продължила повече от двадесет последователни месеца, на основание чл.17.1 от анекса към договора за кредит, вземането на Б. е обявено за изцяло предсрочно и незабавно изискуемо. Твърди се уведомяване на кредитоП.учателя за предсрочната изискуемост, което уведомление е връчено по реда на чл.50, ал.4 във вр.с чл.47, ал.1 от ГПК, чрез съдебния му адресат и пълномощник, посочен в договора за кредит съгласно чл.39, ал. 1 във вр. с чл.40, ал. 1 от ГПК, като на ответника е дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията.
Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответника П. С. К. да заплати на ищеца „У.” АД следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за банков кредит №*, ведно с Анекс №1/10.08.2018г. към него, а именно: сумата в размер на 34 018,66 евро главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 281,86 евро - дължими лихви и неустойки по договора за кредит за периода от 05.08.2021г. до датата на подаване на исковата молба, както следва: 1 005,03 евро - лихва върху редовна главница за периода от 05.08.2021г. до 24.11.2021г.;
3
130,87 евро - лихва за просрочена главница за периода от 24.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба; 141,78 евро - неустойка за просрочена главница за периода от 24.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба;
4,18 евро - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 24.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба.
В хода на първоинстанционното производство по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Ж.З.. С постъпилия отговор по реда на чл.367 от ГПК е оспорена исковата претенция. Не се оспорва наличие на сключени между ответника и ищеца Договор за банков кредит №*, ведно с Анекс №1/10.08.2018г. Не е оспорено твърдението на ищеца за връчване на уведомлението до кредитоП.учателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към момент, предхождащ датата на предявяване на исковата молба. Изразено е становище, че тъй като уведомлението за предсрочна изискуемост по чл.60 ал.2 от ЗКИ е връчено по реда на чл.50 ал.4 във вр. с чл.47 ал.1 от ГПК, чрез съдебния му адресат и пълномощник, посочен в договора за кредит, чрез залепване на уведомление на 08.03.2021г., кредитът е станал предсрочно изискуем на 23.03.2021г. В тази връзка са оспорени претендираните от ищеца суми за лихва, посочени в исковата молба, тъй като същите са недължими с доводи за недължимост на лихви /възнаградителни и санкционни/ на договорно основание след настъпване на предсрочната изискуемост: Претендираната сума, в размер на 1 005,03 евро - възнаградителна лихва върху редовната главница за периода 05.08.2021г. до 21.11.2021г. е изцяло неоснователна и недължима, тъй като е за период, следващ обявената предсрочна изискуемост /23.03.2021г./;
Претендираната сума, в размер на 130,87 евро - лихва за просрочена главница за периода от 24.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба е изцяло неоснователна и недължима, тъй като е за период, следващ обявената предсрочна изискуемост /23.03.2021г./; Претендираната сума, в размер на 141,78 евро - неустойка за просрочена главница за периода от 24.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба е изцяло неоснователна и недължима, тъй като е за период, следващ обявената предсрочна изискуемост /23.03.2021г./; Претендираната сума, в размер на 4,18 евро - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 24.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба е изцяло неоснователна и недължима, тъй като е за период, следващ обявената предсрочна изискуемост /23.03.2021г./.
4
С допълнителната искова молба ищецът прави следните уточнения и допълнения: В обстоятелствената част на исковата молба е направено твърдение и са представени писмени доказателства за това, че ответникът е уведомен за упражненото от ищеца право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като се установява, че уведомлението е връчено по реда на чл.50, ал.4 във вр.с чл.47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на 08.03.2021г., поради което вземането на ищеца по договора за кредит е станало изцяло предсрочно изискуемо на 23.03.2021г. – което не е оспорено от особения представител на ответника в депозирания отговор на исковата молба. Предвид възражението по основателността на претенциите за лихви, съдържащо се отговора на исковата молба, предвид фактическите твърдения в исковата молба и представените писмени доказателства относно датата на настъпване на предсрочната изискуемост - на 23.03.2021г., ищецът уточнява, че претендираното вземане по договора за кредит следва да се определи в размер само на непогасената главница по кредита, претендирана с исковата молба в размер на 34 018,66 евро и законната лихва върху тази сума за периода от 23.03.2021г. до датата на плащането. Позовавайки се на лихвен калкулатор, приложен към допълнителната искова молба, за периода от 23.03.2021г.
/датата на настъпване на предсрочната изискуемост до 25.08.2022г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, твърди, че за претендираната главница в размер на 34 018,66 евро се дължи законна лихва в размер на 4 923,65 евро. Но съгласно счетоводните книги на ищеца, за същия период е начислена и се претендира като лихви и неустойки по кредита сума в по-нисък размер - 1 281,86 евро, който е по-благоприятен за ответника. В тази връзка, ищецът уточнява исковата си претенция, както следва: Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за банков кредит №*, ведно с Анекс №1/10.08.2018г. към него, а именно: сумата в размер на 34 018,66 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /25.08.2022г./ до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 281,86 евро - част от законната лихва в размер на 4 923,65 евро, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължимо за периода от 23.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда /25.08.2022г./.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички изложени твърдения и възражения в отговора на исковата молба. С оглед 5 направените уточнения и пояснения с допълнителната искова молба, се поддържат и направените възражения относно основателността и размера на предявените искове за лихви.
Така посочените активно и пасивно легитимирани страни, както и изложените в исковата молба фактически твърдения сочат, че между страните по делото са възникнали частноправни отношения с международен елемент.
Международният характер на частното правоотношение обуславя прилагането на нормите на международното частно право от правоприлагащия орган, като на първо място следва да се установи служебно международната компетентност на българския съд /доколкото в обжалваното решение липсва изрично произнасяне по този въпрос/. На първо място следва да се посочи, че, доколкото ищецът черпи права от Договор за банков ипотечен кредит №* за покупка на недвижим имот, ведно с Анекс №1/10.08.2018г. към него, очертаният спор е потребителски. Компетентността на българския съд се извежда не от разпоредбата на чл.4 ал.1, т.2 от КМЧП, както се твърди от ищеца в исковата молба, а от чл.20 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968г. Ответникът – потребител е гражданин, съответно с местоживеене - О.. В случая следва да се зачете Споразумението за оттегляне на О. от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия /Споразумението/, клаузите на което /т.126/ визират преходен период, приключващ на 31.12.2020г. /като исковата молба е предявена на 25.08.2022г./.
Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/579971be-382b-413f-9e5b-28845296e318