Решение № 13887 от 16.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13887 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110116350 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. С. срещу „К.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове от М. П. С. против „К.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № ****** от 08.08.2023 г., предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на платената по това задължение сума в размер на 5 лева – частичен иск от иск в общ размер от 508 лева недължимо платена сума по договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът М. П. С. твърди, че на 08.08.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ******. В чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 1000 лева с краен срок за погасяване 22.09.2023 г. За предоставения кредит заемополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на 44 % годишно, като в чл.

3, т. 5 от Договора бил посочен годишен процент на разходите в размер на 54,38 %.

Съгласно чл. 3 от Договора заемът следвало да бъде върнат на 1 месечна вноска в размер на 1055 лева. Съгласно чл. 3.10 от Договора кредитополучателят дължал сумата в размер на 508 лева за такса за бързо разглеждане. Посочва, че с оглед качеството на ищцата на заемател по договор за потребителски кредит, то в отношенията на страните намират приложение разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, доколкото в същия не бил посочен правилно приложимият между страните ГПР, а 1 действителният такъв бил над максимално допустимия, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че таксата за бързо разглеждане на кредита не била включена в ГПР, като по този начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР е равнозначно на липса на такъв. Сочи, че посочения в договора размер на ГПР, който не бил реалният такъв, представлявал заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Счита, че уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК като аргументира, че същата представлява начин на кредитора да си набави допълнителни средства и така нарушава принципа, забраняващ неоснователното обогатяване и накърнява добрите нрави. Счита, че процесната клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, доколкото с нея се целяло умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение, като се заобикалят изискванията на чл. 10А, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, същата не представлявала реално предоставена услуга.

Ето защо ищцата предявява настоящите искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил писмен отговор от ответника „К.“ ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни, за което излага подробни съображения. Навежда подробни аргументи, че оспорената клауза е валидна и отговаря на законовите изисквания на ЗПК ЗЗП, като не били налице сочените от ищеца пороци. В тази връзка сочи, че претендираната сума с клаузата за такса за експресно разглеждане не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а е възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв, за предоставянето на която ищцата била изразила изрично желание. Посочва, че ищцата е имала възможност да се запознае предварително с конкретните финансови ангажименти към кредитодателя по процесния кредит, респективно е направила преценка дали да се обвърже с тях. В тази връзка сочи, че таксата за експресно обслужване е фиксирана и е в размер на 508 лева, като в този смисъл не било налице противоречието й с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Противопоставя се на доказателственото искане на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като сочи, че не оспорва получаване на процесната сума от ищцата. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

С протоколно определение от 30.04.2025 г. въз основа на молба, подадена от ищцата на 25.04.2025 г. съдът е допуснал изменение в размера на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата в размер на 839,18 лева, която сума представлява пълния размер на вземането.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове от М. П. С. против „К.“ ЕООД с 2 правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № ****** от 08.08.2023 г., предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на платената по това задължение сума в размер на 839,18 лева - недължимо платена сума по договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане.

Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, както и че същата е нищожна на посочените основания.

По делото с определение от 05.04.2023 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен заем К. № ******/08.08.2023 г. за сумата от 1000 лв., при годишен процент на разходите от 54,38%, годишен лихвен процент в размер на 44% и задължение да се върне сума в общ размер на 1055 лв. Не е спорно между страните и обстоятелството, че заемодателят е предал на заемателя заемната сума в размер на 1000 лева. Тези обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

От представения по делото договор за паричен заем К. № ******/08.08.2023 г се установява, че в чл. 3.10 страните са уговорили, заплащането на такса "Експресно разглеждане" в размер на 508 лева.

Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на 3 сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задължения преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация.

В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана.

По изложените съображения клаузата на чл. 3.10. от договора, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за кредит се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Съдът не разглежда другите основания за нищожност на атакуваната разпоредба, доколкото беше установено наличието на най-тежкия порок – противоречие с императивна разпоредба на закона.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже плащането на процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването на претендираната сума.

При предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, съдът следи служебно за нищожност на договора и/или на отделни клаузи от него, без да е ограничен от заявените от ищеца основания за недействителност, каквато е хипотезата при иск с правно основание чл. 26 ЗЗД.

Ответното дружество „К.“ ЕООД е с предмет на дейност: отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, в това число и отпускане на заеми, обезпечени с ипотека.

Ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор 4 за кредит е в приложното поле на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 54,38 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В чл. 3, ал. 2 от договора са посочени допусканията, които се взимат предвид при определяне годишния процент на разходите, като е посочено, че при определяне на ГПР е взета предвид възнаградителната лихва.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е посочен годишния процент на разходите по кредита.

Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.