Решение № 288 от 17.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Стара Загора, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000061 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Ю. М. К. против решение №803/30.09.2022 г., постановено по гр.д. №4748/2021 г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е признато за установено по исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.240, ал. 1 ЗЗД /главница/ и по чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД /договорна лихва/ по отношение на Ю. М. К., ЕГН: ********** и адрес: гр.

С.З., бул. ***, съществуването на вземането на „И.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, за сумата общо в размер на 185,77 лв., представляващи 1 неплатена главница за трета падежирала на 20.07.2021 г. вноска /166,67 лв./ и неплатена договорна лихва за периода 20.07.2021 г.-20.07.2021 г. /19,10 лв./ по договор за потребителски кредит SO №2485/21.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане, считано от 23.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1073/27.07.2021 г. по ч.гр.д. 3453/2021 г. по описа на С. районен съд и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба въззивникът Ю. М. К. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените установителни искове. Претендират се разноските 1 пред двете инстанции, като с молба от 17.11.2022г. е представен списък по чл.80 ГПК.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемото дружество „И.“ ООД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Посочена е съдебна практика.

Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е представен списък с разноските и договор за процесуално представителство. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерен, същият да се намали до минималните размери, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Постъпила е въззивна частна жалба от И. ООД против Определение № 3754/07.12.2022г., постановено по гр.д. № 4748/2021 г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е изменено решение № 803/30.09.2022 г. на С. районен съд по гр.д. № 4748/2021 г. в частта за разноските, с което Ю. М. К. е осъдена да заплати на „И.“ ООД, направените разноски по делото в размер на 625,00 лв. за исковото производство и 385,00 лв. за заповедното производство, като вместо това е оставено без уважение искането на „И.“ ООД за присъждане на разноски по гр.д. № 4748/2021 г. и ч.гр.д. № 3453/2021 г. и двете по описа на С. районен съд, като неоснователно поради противоречието му с чл. 3 ГПК и с решение №286/27.10.2022 г. на С. окръжен съд по в.т.д. № 333/2022 г. В частната въззивна жалба въззивникът И. ООД излага съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на постановеното определение. Цитирана е съдебна практика. Направено е искане да се отмени обжалваното определение на РС и да се постанови друго, с което да се присъдят разноските по заповедното и по исковото производство и алтернативно пред въззивната инстанция, като е представен списък по чл.80 ГПК.

Отговор на частната въззивна жалба от страна на ответницата по частната жалба Ю. М. К. не е постъпил.

Окръжен съд обсъди направените в жалбата оплаквания и развитите от страните доводи и съображения, при което намери за установено следното:

По въззивната жалба на Ю. М. К.:

Окръжен съд приема, че въззивната жалба е депозирана в срок от ответницата по първоинстанционното производство и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Пред РС са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 2 по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „И.“ ООД спрямо отв.Ю. М. К. за сумите 166,67 лв.- главница, представляваща трета падежирала вноска и 19,10 лв. - договорно възнаграждение за периода 21.07.2021 г. до 21.07.2021 г., ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното плащане по сключен между страните договор за потребителски кредит SO № 2485/21.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3453/2021г. по описа на С. районен съд.

Видно от представения по делото индивидуален договор за потребителски кредит SO №2485/21.04.2021 г., „И.“ ООД е предоставил на въззивницата Ю. М. К. кредит в размер на 1000 лв. С подписването на договора ответницата се е задължила да върне предоставения й кредит със съответното оскъпяване на шестмесечни погасителни вноски.

От приложеното ч.гр.д. № 3453/2021 г. по описа на Районен - С.З. се установява, че в полза на „И.“ ООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1073/27.07.2021 г. за сумата от 166,67лв. - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит SO №2485/21.04.2021 г., /трета вноска/ за периода от 20.07.2021 г. до 20.07.2021 г., сумата от 19,10лв. договорна лихва за периода от 20.07.2021 г. до 20.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 23.07.2021 до изплащане на вземането, сумата 25лв. платена ДТ и 360лв. за адвокатско възнаграждение.

Тъй като в законоустановения срок срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение, заповедният съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си, поради което и ищецът „И.“ ООД е предявил настоящите искове пред РС.

Видно от представените пред РС писмени доказателства: копия на индивидуален договор за потребителски кредит SO №2485/21.04.2021 г., Общи условия за предоставяне на потребителски кредит, преводно нареждане от 21.04.2021г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, на 21.04.2021г. страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 1000,00лв. Ищецът „И.“ ООД, като кредитодател, и отв. Ю. М. К., като кредитополучател, са сключили горепосочения договор за паричен заем, като сумата по кредита е реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжника.

Съгласно клаузите на договора за потребителски паричен кредит и Общите условия към него, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1000,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 38,29% и начин на връщане: 6 погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 20.10.2021 г.

/срокът на кредита е шест месеца/, с уговорена такса за експресно разглеждане на кредита 80,90 лв. към всяка погасителна вноска /чл.1, ал. 3 от договора/. В чл. 2, ал. 1 от договора са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата, договорната лихва и таксата за експресно 3 разглеждане на кредита.

В производството пред РС е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение и допълнително такова са възприети от РС.

Настоящата съдебна инстанция също възприема констатациите на експерта, изготвил експертизите пред РС. От същите се установява, че сумата по кредита е реално получена от отв. Ю. М. К., както и че същата е направила едно единствено плащане по сключения договор за кредит – първа погасителна вноска.

В обжалваното решение РС на основание чл.155 ГПК се е позовал на обстоятелството, че е обявил на страните по спора служебно известни му факти, свързани със спора. Обявил е, че между страните с решение №600/16.12.2021 г. по гр.д. № 4272/2021 г. на С. районен съд, потвърдено с решение № 212/04.08.2022 г. по в.т.д. № 174/2022 г. на С. окръжен съд, е разрешен правен спор относно дължимостта на втора погасителна вноска по процесния договор за потребителски кредит, като е призната дължимостта й от ответницата на ищеца. В посочените съдебни решения е прието наличието на сключен договор за потребителски кредит - индивидуален договор за потребителски кредит SO №2485/21.04.2021 г. между ищеца и ответницата, реалното предоставяне на заема от 1000,00 лв. от ищеца на ответницата, както и че договорът за потребителски кредит е действителен, като всички възражения на ответницата за неговата нищожност са приети за неоснователни и отхвърлени.

Относно фактите и правните изводи по делото, Окръжен съд на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на РС, които са задълбочени, последователни и изясняват както фактическите обстоятелства по делото, така и правните основания за уважаване на предявените искове.

Вземането, чието установяване се цели в настоящото производство е породено от сключен между страните договор за кредит от разстояние.

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.

6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 4 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, в редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Разпоредбата на чл.

13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. По делото са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние. Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че страните са постигнали съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП, че ще признават стойността на електронния подпис за саморъчен в отношенията помежду си.