Определение № 35733 от 10.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35733 гр. София, 10.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно гражданско дело № 20221110109645 по описа за 2022 година Със заявление вх. № 35844/24.02.2022 г. заявителят * е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. М. Р., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 68,37 лева (шестдесет и осем лева и 37 стотинки), представляваща главница по договор за стоков кредит № 4083678/26.02.2020 г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на заемодател и Б. М. Р., в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на * по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.09.2021 г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на цедент и *, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва за период от 21.02.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 7,90 лева (седем лева и 90 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.12.2020 г. до 21.02.2021 г. по договор за стоков кредит № 4083678/26.02.2020 г.; 3/ сумата от 8,01 лева (осем лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва за период от 21.12.2020 г. до 20.02.2022 г., върху главницата по договор за стоков кредит № 4083678/26.02.2020 г.; 4/ сумата от 455,68 лева (четиристотин петдесет и пет лева и 68 стотинки), представляваща главница по договор за стоков кредит № 3917680/29.10.2019 г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на заемодател и Б. М. Р., в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на * по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.09.2021 г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на цедент и *, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва за период от 21.02.2022 г. до изплащане на вземането; 5/ сумата от 91,77 лева (деветдесет и един лева и 77 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.02.2021 г. до 21.10.2021 г. по договор за стоков кредит № 3917680/29.10.2019 г.; 6/ сумата от 45,57 лева (четиридесет и пет лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.02.2021 г. до 20.02.2022 г., върху главницата по договор за стоков кредит № 3917680/29.10.2019 г.

На 04.03.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените 1 суми и за сумата от 205,00 лева (двеста и пет лева), представляваща разноски по делото, от които държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).

Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на заявителят * на посочения в заявлението съдебен адрес: *, на 19.03.2022 г.

С молба от 12.05.2023 г., подадена от името на *, е направено искане за допълване на издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение в частта за разноските, като в полза на заявителя *, бъдат присъдени още 180,00 лева адвокатско възнаграждение, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В молбата е изложено, че от страна на заявителя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 360 лева, като са представени и доказателства за действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че съдът се е произнесъл само за част от претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение, а именно за сумата от 180,00 лева, като е пропуснал да присъди адвокатско възнаграждение от 180,00 лева за договор за стоков кредит № 3917680/29.10.2019 г. – част претендираното в заповедното производство адвокатско възнаграждение – платено на основание фактура № 1000001779/05.10.2021 г. В тази връзка се сочи, че в издадената заповед липсва произнасяне за неоснователност на искането за присъждане адвокатско възнаграждение в пълния му претендиран размер, поради което е налице основание за допълване на заповедта за изпълнение, доколкото в заповедта за изпълнение не е изразена формирана от съда воля за отхвърляне или намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съгласно мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

В настоящият случай е налице произнасяне на заповедния съд по направеното от заявителя искане за присъждане на разноски в настоящото заповедно производство.

Във връзка с гореизложеното, съдът с разпореждане №

102147/18.08.2023 г., постановено по гр.д. № 9645/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е дал указания на *, при съобразяване на разрешенията, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.

2 дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да посочи изрично в какво се състои искането му, обективирано в молба от 12.05.2023 г., дали в искане за допълване на издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение в частта за разноските или молба от 12.05.2023 г., подадена от името на *, представлява частна жалба срещу издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските.

В случай, че молба от 12.05.2023 г., подадена от името на *, представлява частна жалба срещу издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските, съдът е указал на молителя, да представи доказателства, че същата е депозирана в законоустановения за това срок, предвиден в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, доколкото препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на заявителят * на посочения в заявлението съдебен адрес: *, на 19.03.2022 г., а молба вх. № 132612/12.05.2023 г., е подадена на 12.05.2023 г.

В случай, че молба от 12.05.2023 г., подадена от името на *, представлява искане за допълване на издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение в частта за разноските, съдът е дал указания на молителя, да представи доказателства, че същата е депозирана в законоустановения за това срок, предвиден в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на заявителят * на посочения в заявлението съдебен адрес: *, на 19.03.2022 г., а молба вх. № 132612/12.05.2023 г., е подадена на 12.05.2023 г.

Препис от разпореждане № 102147/18.08.2023 г., постановено по гр.д.

№ 9645/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е връчен на заявителя на 07.09.2023 г., като нито в предоставения срок, нито към настоящия момент, заявителят е изпълнил каквато и да било част от дадените му от съда указания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

С молба от 12.05.2023 г., подадена от името на *, е направено искане за допълване на издадената в производството заповед за изпълнение на парично 3 задължение в частта за разноските, като в полза на заявителя *, бъдат присъдени още 180,00 лева адвокатско възнаграждение, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В молбата е изложено, че от страна на заявителя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 360 лева, като са представени и доказателства за действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че съдът се е произнесъл само за част от претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение, а именно за сумата от 180,00 лева, като е пропуснал да присъди адвокатско възнаграждение от 180,00 лева за договор за стоков кредит № 3917680/29.10.2019 г. – част претендираното в заповедното производство адвокатско възнаграждение – платено на основание фактура № 1000001779/05.10.2021 г. В тази връзка се сочи, че в издадената заповед липсва произнасяне за неоснователност на искането за присъждане адвокатско възнаграждение в пълния му претендиран размер, поради което е налице основание за допълване на заповедта за изпълнение, доколкото в заповедта за изпълнение не е изразена формирана от съда воля за отхвърляне или намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съгласно мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

В настоящият случай е налице произнасяне на заповедния съд по направеното от заявителя искане за присъждане на разноски в настоящото заповедно производство. Следователно не е налице възможност за ревизиране на това произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, а единствено чрез изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност за подаване на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

В случай, че се приеме, че молба от 12.05.2023 г., подадена от името на *, представлява частна жалба срещу издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските, то същата не е депозирана в законоустановения за това срок, предвиден в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, доколкото препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на заявителят * на посочения в заявлението съдебен адрес: *, на 19.03.2022 г., а молба вх. № 132612/12.05.2023 г., е подадена на 12.05.2023 г.

В случай, че се приеме, че молба от 12.05.2023 г., подадена от името на *, представлява искане за допълване на издадената в производството заповед 4 за изпълнение на парично задължение в частта за разноските, то същата не е депозирана в законоустановения за това срок, предвиден в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на заявителят * на посочения в заявлението съдебен адрес: *, на 19.03.2022 г., а молба вх. № 132612/12.05.2023 г., е подадена на 12.05.2023 г. Същевременно по делото е налице произнасяне на заповедния съд по направеното от заявителя искане за присъждане на разноски в настоящото заповедно производство. Следователно не е налице възможност за ревизиране на това произнасяне по реда на чл. 248 ГПК /по аргумент от мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.