Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4851 от 27.10.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4159/2024
Вид
Определение № 4851
Подписан
27.10.2025
В сила
27.10.2025
Състав
Дияна Ценева, Милена Даскалова, Теодора Гроздева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4851 гр. София, 27.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002104159 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на С. М., М. Щ. М. и М. И. М., чрез адв. П.

Х., срещу решение № 136 / 04.07.2024 г. по възз. гр. д. № 178/2024 г. на Окръжен съд –Разград, с което е потвърдено решение № 164/18.03.2024г., постановено по гр.д. № 2125/2023г. на Районен съд - Разград, с което са отхвърлени предявените от тях против Л. Ш. М. и Р. В. М. установителен иск за собственост и за делба на имот *** и сгради с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** по кадастралната карта на [населено място], [община].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. При положение, че правото на собственост върху имот е придобито от няколко лица при равни дялове, чрез продажбена сделка и след като е последвало изкупуване на имота /одържавяване/, а по-късно по реда на ПМС № 170/1991 г. същият имот е възстановен на собствениците, от които е бил изкупен, със заповед на министъра на финансите, и ако цената за целия имот 1

/т.е. за всички идеални части за имота/ формално е платена от един съсобственик, който в същото време става единствен обитател на имота, следва ли да се приеме, че същият започва да свои целия имот, т.е. да държи имота със съзнанието /намерението/, че е негов, респективно счита ли се, че той е отблъснал владението на останалите съсобственици, без да е извършил конкретни действия, които да отричат владението на останалите съсобственици, за които последните да са известени ? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС 2. Когато един съсобственик на жилищен имот обитава същия, като останалите съсобственици не живеят в него, а той единствен го ползва и заплаща всички разходи по ползването му, като извършва и ремонтите, от които имота се нуждае, следва ли да се счита, че тези действия са достатъчни, за да се приеме, че този съсобственик е едноличен владелец на имота и е отблъснал владението на останалите съсобственици ? Поддържа се противоречие с решение № 211/15.01.2018 г. по гр.дело № 481/2017 г. на ВКС, I г.о. и решение № 110/20.03.2012 г. по гр.дело № 870/2011 г. на ВКС, II г.о.

Постъпил е писмен отговор от Л. Ш. М. и Р. В. М., чрез адв. Д. Д., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че С. М., М. М. и Л. М. са братя. М. М. е съпруга на ищеца М. М., а Р. М. е съпруга на ответника Л. М.. На 20.08.1980г. З. Щ. А. сестра на С. М., М. М. и Л. М., е прехвърлила на братята си собствената си 1/2 ид.част от процесното дворно място и построените в него масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, гараж и две складови помещения, срещу задължението на тримата братя да гледат и издържат родителите им /нотариален акт № 64/20.08.1980г., н.д. №540/80г./. Впоследствие М. М. се снабдил с разрешение за строеж на гараж № 30/3.02.1983г.

През 1989г. тримата братя заминали да живеят в Турция. На 27.06.1989г. продали процесния имот на Общински народен съвет [населено място] за 2 сумата от 31 317лв.

През 1990г. Л. М. се върнал в България със семейството си и се установил трайно в страната, където живее и понастоящем, а ищците останали да живеят в Турция. С молба вх. №9400-125 от 2.10.1991г. предприел процедура за възстановяването на продадения на общината имот. Подал декларация за българско гражданство и за постоянно местоживеене в България. Със заповед на Министъра на финансите №Р-08-00-0035/2.03.1993г. е разпоредено отписване на имота от актовите книги и предаването му на правоимащите. С друга заповед № 395/11.03.1992г. на кмета на Община Разград са разпоредени същите действия. Приложена е вносна бележка за изплащане на сумата 30 595лв. от ответника Н. М.. За неоснователно е счетено възражението, че това доказателство не е годно да установи извършено плащане. Съдът е приел, че съдържанието на вносната бележка е непълно, но тя е приложена към преписката на Общината за възстановяване на имота по реда на ПМС № 170/1991г., т.е. самият орган по възстановяване е приел плащането за извършено. Също и в заповед на Министъра на финансите №Р-08-000035/2.03.1993г. изрично е отбелязано внасянето на парите с отбелязване, че е представена квитанцията. Съдържанието на заповедта в тази част не е оспорено, поради което отразеното плащане следва да се приеме за извършено от ответника. По посоченото във въззивната жалба, че заповедта на МФ е с дата, следваща заповедта на кмета на Община Разград, но е цитирана в последната, съдът е приел, че по съществото се касае за оспорване на заповедта на МФ в частта на нейната дата, но е извършено несвоевременно и не подлежи на разглеждане.

Прието е за установено, че след възстановяването на собствеността Л. М. декларирал имота като свой в общината. През 2022г. подал нова декларация, в която го декларирал като съсобствен с ищците.

На 29.08.2023г. ответникът Л. М. е признат за собственик на имота на основание покупко-продажба, осъществено строителство и давностно владение /нотариален акт №1/29.08.2023г. , н.д. №942/2023г. / Въз основа на представените писмени доказателства е прието за установено, че партидите на имота за ток и вода се водят на името на Л. М., който е заплащал и местните данъци за имота.

Съдът е посочил, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че от завръщането си от Турция до настоящия момент, в имота 3 живее ответникът Л. М., заедно със своето семейство. Той живеел в къщата като в собствена, направил ремонт на трите етажа, нямал проблеми с братята си, които останали в Турция и всяка година идвали в България. При гостуванията си единият брат идвал в къщата на гости, но отсядал на друго място. Другият брат със семейството си отсядал на хотел. Според свидетеля И. през 1994-1995г. ищецът М. М. искал от бащата на свидетеля заем в размер на 2000 лв., за да плати на Л. М. 12 000лв. и бащата на свидетеля дал тази сума.

Свидетелят не посочва обаче дали сумата е предадена на Л. М. и как са се развили отношенията между братята по повод тези пари.

При така приетата за установена фактическа страна, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявените искове. Изложени са мотиви, че с ПМС № 170/30.08.1991г. за уреждане социалните проблеми в някои райони на страната е регламентирана възможността български граждани, направили постъпки за заминаване за Република Турция през периода май - септември 1989г., да изкупят обратно имотите си, които преди заминаването си са продали на ОбНС, ако внесат стойността на тези имоти.

Обратното изкупуване по своята същност е възстановяване на собственост върху същите имоти, като бившите собственици връщат получените от ОбНС пари, а ОбНС връща закупения имот на същите собственици. Ответникът се е възползвал от правото да изкупи обратно процесния имот, легитимирайки се като бивш собственик с НА № 64, н.д. №540/80г. Действията на същия обаче водят до възстановяване на правото на собственост върху имота така, както е съществувало преди изкупуването през 1989 г., т.е. ползва всички съсобственици, в т.ч. и ищците.

За неоснователно е счетено възражението, направено с отговора на въззивната жалба, че за да се възстанови имотът на всички правоимащи, те следва да изразят воля за възстановяване. Въззивният съд е приел, че актът на реституцията не съставлява нов договор за възмездно придобиване на имот на ново, самостоятелно придобивно основание. Връщането е станало след възстановяване на сумата от ответника и издаването на заповедта на МФ по реда на чл.18 ал.1 от ПМС № 170/1991г., с което са се изпълнили елементите на фактическия състав за възстановяване на процесния имот.

За неоснователен е счетен и следващият довод, въведен в отговора на въззивната жалба, че ищците не отговарят на условията на ПМС № 170/91г. за възстановяване на правото им на собственост. Прието е,че съгласно §1 ал.2 от 4

ПЗР на ПМС №170/91г. правата за възстановяване на продадените имоти трябва да бъдат предявени с лична писмена молба- декларация, че лицето не е освободено от българско гражданство и че се установява с трайно местопребиваване в страната. Такава декларация е подадена от Л. М., но не и от ищците, които и не са се установили с трайно местопребиваване в страната.

Направен е извод, че изискването на §1 ал.2 от ПЗР на ПМС №170/91г. не е спазено по отношение на ищците, но неспазването му не води до липса на реституция в тяхна полза. Мотивите на съда са, че имотът е съсобствен по силата на НА № 64/80г., че възстановяването не представлява нов договор, изискващ съгласието на всички съсобственици, от които е бил изкупен , като с ПМС №170/91г. се цели възстановяване на правата така, както са съществували преди изкупуването през 1989г. и след като един от съсобствениците се е възползвал от правото на възстановяване, то ползва и останалите.

За основателно е счетено направеното от ответниците възражение за изтекала в тяхна полза придобивна давност. Изложени са мотиви, че ответникът Л. М. е инициирал процедурата за възстановяване на имота и е заплатил цената по направената оценка на имота. Предаването на владението е извършено през 1993г. със заповедта на МФ и от този момент той е бил със съзнанието, че е закупил сам имота и че той е негов. Съзнанието за еднолична собственост е обективирано в негови действия през годините - подаване на данъчна декларация, установяване в къщата със семейството, които са били единствени обитатели на имота, извършване на ремонтни дейности. Прието е, че тези обстоятелства сочат на непрекъснато необезпокоявано и явно владение в периода от 1993г. до 2022г.

По въпроса дали ответниците са отблъснали владението на ищците, съдът се е позовал на разрешението, даден в ТР № 1/6.08.2012г. по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, че е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната трябва да се 5 манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Последващо манифестиране на промяна в намерението не е необходимо само в случай, че упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите. Според въззивния съд в случая е налице последната хипотеза упражняването на фактическата власт от ответниците от издаването на заповедта на МФ през 1993г. е започнало с намерението да държат целия имот като свой с всички постройки в него и към 2003г. са придобили имота въз основа на десетгодишно давностно владение.