Решение № 825 от 13.03.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4440/2022
- Вид
- Решение № 825
- Подписан
- 13.03.2023
- В сила
- 11.04.2023
- Състав
- Галя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 287, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 825 гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря И.а Ат. А.а като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110104440 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искови претенции предявени от Г. Б., родена на **** с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 вр. чл. 88 ЗЗД срещу: 1. М. Д. З., ЕГН ********** с адрес **** за осъждане ответника, в качеството й на наследник на адв. Д. Ц., да заплати на ищеца сумата от 900евро, представляваща половината от подлежаща на връщане сума платена на 15.07.2021г. по сметка на починалия адв. Ц. за адв. възнаграждение и държавна такса по развален по право сключен на 26.06.2021г. с адв. Ц. неформален договор за правна помощ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението; 2. С. Д. Ц., ЕГН ********** с адрес **** за осъждане ответника, в качеството му на наследник на адв. Д. Ц., да заплати на ищеца сумата от 900евро, представляваща половината от подлежаща на връщане платена на 15.07.2021г. по сметка на починалия адв. Ц. за адв. възнаграждение и държавна такса по развален по право сключен на 26.06.2021г. с адв. Ц. неформален договор за правна помощ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: През м.09.2020г., като купувач сключила предварителен договор за покупко- продажба с Г. П. за недвижим имот в гр. Бяла.
Поради възникнали проблеми, в края на 2020г. се свързала с адв. Д. Ц. за оказване на правна помощ. След като го запознала със случая, той й дал съвети, които тя изпълнила. Тъй като до 11.01.2021г. не получила отговор от продавача, с писмо по ел. поща отново се свързала с адв. Ц.. По негов съвет, тя писала ново писмо на продавача с искане за заплащане на неустойка от 20хил. евро. Последвали още няколко безуспешни разговора и на 14.01.2021г. адв. Ц. предложил на ищцата той да води преговорите и комуникацията с продавача, респ. да заведе срещу него дело за дължимата неустойка. Ищцата се съгласила и изпратила на адв.
Ц. подписано от нея пълномощно. На 23.02.2021г. адв. Ц. й изпратил за справка изготвената от него покана. В следващите месеци комуникацията между ищцата и адв. Ц. се осъществявала чрез социални приложения. На 12.05.2021г. я уведомил, че подготвя искова молба срещу продавача. На 26.06.2021г. по ел. поща я уведомил, че е написал исковата 1 молба, която била приложена към писмото му. В телефонен разговор казал на ищцата, че следва да плати 800евро за държавна такса и 1000евро за адв. възнаграждение. На 15.07.2021г. ищцата извършила към адв. Ц. банков превод на сумата от 1800евро, който потвърдил превода на 30.07.2021г. В началото на м.09.2021г. ищцата писала на адв. Ц., че ще бъде в България в периода 11-13.09 и ако е възможно да се видят. Той й отговорил, че ще е на планина, делото й е в съда и че няма връзка с продавача. След като на 26.10.2021г. отново писала на адв. Ц., отговор получила от дъщеря му, която я уведомила, че адв. Ц. е починал. Чрез нея, ищцата се свързала с колега на адв. Ц., адв. К., която я уведомила, че в кантората му е открит само един предварителен договор за покупко- продажба, покана за плащане на неустойка и оригинал на пълномощно. След извършени проверки в Районен и Окръжен съд Варна, Районен съд Несебър и Окръжен съд Бургас, не установили такова дело да е завеждано от адв. Ц.. В края на м.11.2021г. ищцата писала на дъщерята на адв. Ц. с молба да й бъдат върнати платените 1800евро, на което на 13.03.2022г. получила отговор, че парите не са налични по сметка на баща й и няма възможност за тяхното връщане. Твърди, че със смъртта на адв. Ц. сключеният между тях договор за правна помощ е развален по право и даденото по него подлежи на връщане. Ответниците са наследници на адв. Ц. и те отговарят за задълженията на наследството при равни квоти. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника З., с който исковата молба се оспорва като неоснователна. Потвърждава, че с ищцата са влезли в комуникация няколко дни след смъртта на баща й. Ответницата е уведомяла клиентите му за смъртта му с оглед съхраняване интересите им, а тези които са пожелавали е препращала към колегите му по кантора. С ищцата са си писали на руски език, който ответницата не владеела и ползвала за превод гугъл транслейт. Ищцата й изпратила снимка на платежното за извършен по сметка на баща й банков превод на сумата от 1800евро. След извършена от нея справка в банката установила, че основанието на превода според информация от банката е различно от посоченото в изпратената от ищцата снимка, като по думите на банков служител това било невъзможно. Затова, не оспорва, че по сметката на баща й е постъпила сумата от 1800евро, но твърди, че основанието на превода е „помощ за роднини“, а не соченото „съдебни разноски“. Затова и е отказала възстановяване на сумата. Оспорва и кореспонденцията водена между баща й и ищцата по вайбър, доколкото след смъртта на баща й, тя нямала достъп до нея и не би могла да потвърди достоверността й. В евентуалност и ако се приеме, че основанието за превода е по договор за правна помощ, твърди се, че платената сума представлява дължимо адв. възнаграждение за предоставени услуги и консултации, и не включва 800евро за държавни такси. В тази връзка се сочи, че адв. Ц. е давал устни съвети и консултиране, писмени консултации, в т.ч. чрез писане на кореспонденция по вайбър, ел.поща, запознавал се е с документи, изразявал е становище по тях, изготвял е покани и искови молби, за които се дължи съответно възнаграждение.
Твърди, че платената сума е по договор за правна защита и съдействие за предварително запознаване с документи, становище, консултации относно кореспонденция водена с брокера по сделката, изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение, искова молба. В потвърждение на това бил и фактът, че наличното пълномощно от 21.01.2021г. касае водене на преговори и кореспонденция, а не завеждане на дело. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Ц. е подал писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва. Твърди, че в края на 2021г. от сестра си узнал за претенцията на ищцата за връщане на суми постъпили по сметка на баща им, поради неизпълнение на някакъв ангажимент. От извършена справка от сестра му, станало ясно, че от името на ищцата действително е постъпил банков превод по сметка на баща им, но с основание на превода „помощ за роднини“. Доколкото баща им бил женен за рускиня и имал широк кръг познати от Русия и Украйна, двамата предположили, че сумата е за подпомагане на близки.
2
Твърди, че основанието за превода- съдебни разходи, посочено в представеното от ищцата платежно нареждане не отговаря на това, с което парите за постъпили по сметка на баща им.
От разговор със служители на банката узнали, че такова разминаване е невъзможно. В евентуалност и ако се приеме, че основанието за превода е именно посоченото от ищцата, то се твърди, че сумата представлява платено дължимо възнаграждение за предоставени от баща им услуги и консултации. Твърди, че от откритите и предадени на процесуалния представител на ищцата документи, било видно, че баща им се е занимавал със случая на ищцата в продължение на 8месеца, като липсват доказателства за тези услуги той да е получавал възнаграждение. В тази връзка оспорва така получената от баща му сума да е била за завеждане на гражданско дело срещу Г. П. за получаване на неустойка от 20хил.евро, вкл. доколкото баща му не е упълномощаван с необхоД.то за това пълномощно.
Още повече, че в представено от сестра му писмо изходящо от ищцата, последната е посочила, че 1000евро са аванс за работата. Отделно от това се твърди и че ищцата не е оказала нужното съдействие на баща му, за което съдел от писмо от 26.06.2021г. съгласно, което е била уведомена, че иск следва да подаде и внучка й. Исковата молба е била написана и е очаквано окончателно решение на ищцата, каквото тя не е дала никъде във водената с баща му кореспонденция. Искането е за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
В открито съдебно исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на страните.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на заявената претенция, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключен с адв. Д. Ц. неформален договор за правна помощ от 26.06.2021г. със сочения предмет- за завеждане на гр.дело срещу Г. П. за 20хил.евро неустойка; че във връзка с договора на 15.07.2021г. е извършила превод по сметка на адв. Ц. на сумата от 1800евро с основание „съдебни разноски“, от която 1000евро уговорено адв. възнаграждение и 800евро за държавна такса; че ответниците имат качество на наследници на адв. Ц.. При успешно проведено доказване на тези обстоятелства, ответникът носи тежестта по доказване наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията даващи им основание за задържане на получените от наследодателя суми, вкл. че сумата е получена от наследодателя като адв. възнаграждение за предоставени услуги по консултиране и проучване.
От ангажираните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Между ищцата и адв. Ц. е била водена кореспонденция по ел. поща, вайбър и уатсап датираща според представените доказателства най- рано от 22.12.2020г.
Предвид предприетото оспорване от страна на ответниците на представената от ищцата кореспонденция водена между нея и адв. Ц. чрез социалните приложения вайбър и уатсап относно нейната пълнота и автентичност, по делото е прието заключение на в.л. по допусната съдебно- техническа експертиза, което бива кредитирано от съда като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност.
Между страните не е било спорно, че ищцата ползва тел. номер +380958551895, а адв. Ц. ***. При изготвяне на заключението си, в.лице е изследвало само 3 телефонния апарат на ищцата, чрез който е водена кореспонденцията. Дадена е била възможност на ответницата З. да предостави на експерта и тел.апарат ползван от баща й адв.
Ц., но с нарочна молба същата е заявила, че той не се пази. В заключението си, в.лице е свалило в цялост установената като водена между страните ел. кореспонденция в автентичния й вид на руски език с посочване на точен ден, година и час на изпращане на съобщенията и тяхното съдържание, с изключение на такива съдържащи поздравления за празници. Експертът посочва, че при вайбър приложението, оторизацията на всеки абонат се извършва чрез личен/служебен тел. номер, представляващ обикновен ел. подпис по смисъла на ЗЕДЕП. Всеки има възможност да трие или редактира единствено и само свое съобщение към другата страна, което действие се отбелязва от приложението като „изтрито”, съотв.
„редактирано”, без възможност за редакция на съобщенията на другата страна. В случая, в.л. не е установило такива съобщения, от което извежда извод, че кореспонденцията не е манипулирана впоследствие, а изтриване на собствени съобщения е невъзможно да се удостовери, респ. да се възстанови тяхното съдържание. Изключен е и вариант за редакция на кореспонденция без за това да се остави следа. Аналогични са и характеристиките на приложението уатсап, с единствената разлика, че то не позволява редакция на собствената кореспонденция, а единствено нейното изтриване, без възможност да се установи кога точно е станало това. В това приложението е открита кореспонденция за периода 08.03.2021г. до 14.03.2022г., последната от която от 26.10.2021г. проведена с дъщерята на адв. Ц.. И тази кореспонденция е била свалена от в.л. с посочване на конкретно съдържание на съобщението, дата, час и година на изпращане. И за нея в.л. извежда извод, че няма данни за редактиране/промяна на съдържанието, освен няколко изтрити от ищцата съобщения в уатсап.
Разпечатката съдържа 25 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57972d14-ad67-4d33-aa24-5ee11c12f87a