Решение № 3805 от 21.09.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3805

Велико Търново, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - X състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕЛИНА ГРУДЕВА

При секретар Д.С. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ГРУДЕВА административно дело № 20267060700729 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал.3 от ЗОДОВ

Образувано е по искова молба на Е. К. К. с адрес в [населено място], [улица], срещу Министерството на правосъдието на Република България, [населено място], с цена на иска след изменение с молба вх. 5686/04.09.2026г. в размер на 2000 евро, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни фактически действия на административен орган, ведно със законната лихва, считано от датата на препращането по компетентност към ИВСС.

Твърди се, че ищецът е страна по АД № 4083/2025г. по описа на ВАС, по което липсвало произнасяне в разумен срок. Това дело било образувано след обжалване на решението по АД №687/2023г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Предвид липсата на произнасяне на ВАС по делото, в т.ч и към датата на завеждане на исковата молба, ищецът сезирал министъра на правосъдието с писмено уведомление вх. №4198/22.06.2026г., подадено чрез АСВТ, препратено по компетентност на ИВСС, съгласно писмо № 11-00-1362#1/29.06.2026г. на ЗА директор АО при Министерството на правосъдието. В допълнително представената по делото молба-становище от 04.04.2026г. ищецът твърди, че министърът на правосъдието е следвало да упражни правомощията си по чл. 312, ал.1, т.4 от ЗСВ, а не да препраща уведомлението на некомпетентен орган /ИВСС/. Вследствие на извършеното препращане на писменото уведомление към ИВСС, ищецът бил лишен от административна защита, в резултат на което му бил причинен стрес, чувство за безпомощност пред съдебния произвол и неангажираност на институциите с неговия проблем. От съда се иска да обяви за незаконосъобразно препращането по компетентност на писменото уведомление към ИВСС, присъждане на неимуществени вреди в размер на 2000 евро и задължаване на ответника да изиска преписката от ИВСС и да се произнесе по същата. Претендират се разноски за държавна такса.

Ответникът по иска – Министерство на правосъдието, [населено място], в представено по делото становище намира иска за недопустим и моли за прекратяване на делото, алтернативно за неоснователен и недоказан като иска неговото отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че такова се претендира. Не претендира разноски.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска поради липса на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Предлага искът да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От служебно извършената справка в деловодната система на съда се установи, че Е. К. К. е страна (жалбоподател) по АД №687/2023г. по описа на Административен съд - Велико Търново, по което е постановено Решение № 809 от 08.03.2024 г. Същото е обжалвано пред касационната инстанция и е образувано АД № 4083/2025г. по описа на ВАС. Със съдебно удостоверение изх. №389/06.04.2026г. на Административен съд - Велико Търново лицето Е. К. е уведомено, че след изпращането на АД №687/2023г. по описа на Административен съд - Велико Търново за произнасяне, към дата 06.04.2026г. делото не е било върнато от ВАС на първоинстанционния съд. Лицето подава чрез Административен съд - Велико Търново Писмено уведомление с вх. №2490/17.04.2026г. и вх.№2488/17.04.2026г., с които изразява недоволството си от забавеното произнасяне на ВАС, препратени на ВСС и ИВСС. В отговор до Е. К. са изпратени писмо изх. №ВСС-11520/2024г. на ВСС и Становище изх. №Ж-24-29/31.10.2024г. на ИВСС. От Е. К. е подадено и писмено уведомление вх. №4198/22.06.2026г. чрез АСВТ до Министерство на правосъдието относно бавно правосъдие, което с писмо № 11-00-1362#1/29.06.2026г. на ЗА директор АО при Министерството на правосъдието е изпратено по компетентност на ИВСС за предприемане на последващи действия. Именно от това препращане по компетентност ищецът твърди претърпени неимуществени вреди.

В хода на настоящото производство като писмени доказателства са приобщени административната преписка, изпратена с писмо изх. №11-00-1419#3/13.07.2026г. на Министерство на правосъдието, както и приложените към исковата молба доказателства и тези към молба-становище на ищеца с вх. №5686/04.09.2026г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Исковата молба е подадена пред родово и местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново, съгласно чл.7, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото адресът на ищеца е в [населено място], област Велико Търново. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от изтичането на срока за произнасяне на компетентния административен орган.

Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ). Нормата на чл.1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В исковата молба се съдържат твърдения за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно действие от страна на длъжностно лице към Министерството на правосъдието. Според ищеца това незаконосъобразно действие, от което се претендират вредите, се изразява в препращане на подаденото от Е. К. писмено уведомление вх. №4198/22.06.2026г. по описа на АСВТ, адресирано до Министерство на правосъдието (рег. №11-00-1362/29.06.2026г. на МП), по компетентност към друга институция – ИВСС, съгласно писмо № 11-00-1362#1/29.06.2026г. на ЗА директор АО при Министерството на правосъдието. Твърди се и незаконосъобразно бездействие на ответника, което ищецът конкретизира като неизпълнение на правомощията по чл. 312, ал.1, т.4 от ЗСВ по повод подаденото от него молба-уведомление. От нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК се извежда извод, че когато вредите се търпят от действие или бездействие, по тяхната незаконосъобразност се произнася съдът, пред който предявен искът за обезщетението.

В ЗОДОВ под действия и бездействия се имат предвид фактическите действия по чл.250, ал.1 от АПК и фактическите бездействия по чл.256 АПК (виж Решение № 94 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2018 г., III о.). Съгласно първата разпоредба, незаконосъобразно фактическо действие е това действие, което се извършва от административен орган или длъжностно лице и което не се основава на административен акт или на закона. А според разпоредбата на чл.256 от АПК, незаконосъобразно фактическо бездействие е налице, когато административният орган бездейства и не извършва действие, за което е задължен пряко по силата на закона или подзаконов нормативен акт. И в двата случая действието и съответно задължението, по което се бездейства, не следва да касаят правни действия или издаване на административен акт.

Незаконността на дадено действие ще се определи от противоречието му с разпоредбите на нормативен акт, тоест да е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт. Съдът намира, че описаните от ищеца в исковата молба действия на служителя в Министерството на правосъдието, изразяващи се в препращане по компетентност на писменото уведомление на Е. К. към друг орган (посочено като жалба в писмото), не представляват незаконосъобразно действие, което да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изпращането по компетентност на искането, респ. преписката от първоначално сезирания държавен орган на друг орган, в чиито правомощия счита че е да се произнесе по изложените в молбата/жалбата/ въпроси, не е извършено в противоречие с правна норма. Действията на служителя в администрацията на ответника не са незаконосъобразни, напротив, същите са в изпълнение на законовите задължения на сезирания орган - Министерство на правосъдието, след като се счита за некомпетентен да реши поставения пред него въпрос, да препрати искането до компетентния според него орган на основание чл. 31 от АПК. Изпълнението на нормативно регулираната дейност не съставлява неоснователно фактическо действие по смисъла на чл. 250 и сл. от АПК. Препращането по компетентност на искане от един административен орган на друг орган не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. При положение, че органът, на който е изпратено искането прецени, че също не е компетентен да го разгледа, то в тази хипотеза може да бъда приложен чл. 19 от АПК относно споровете за компетентност, което е гаранция за защита на правата и интересите на заинтересованото лице. Настоящото производство не е от подобен характер и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Наред с горното, видно от съдържанието на писмото с изх. № 11-00-1362#/29.06.2026г. на За Директор АО при Министерство на правосъдието, с което уведомлението на ищеца от 22.06.2026г. /входирано при ответника с рег.№11-00-1362/29.06.2026г./ е препратено по компетентност на ИВСС, същото няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от