Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1167 от 11.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4798/2025
Вид
Решение № 1167
Подписан
11.08.2026
В сила
04.09.2026
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.39, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. Пловдив, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330204798 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „САНИ ТРАНС ЛОГ“ ЕООД, с ЕИК 175415374, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, област София, ул. "Маестро Михаил Милков" № 10, партер, офис 2, представлявано от К. В. В. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505382631 на Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят „САНИ ТРАНС ЛОГ“ ЕООД, в жалбата и в допълнителна депозирана от процесуалния му представител молба, излага аргументи за отмяна на атакувания електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и неправилен. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не се явява и адв.Михайлов.

1

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, в съпроводително административната преписка писмо и в съдебно заседание чрез юрк.П. И. пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен, за което излага конкретни съображения. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за неговото намаляване. Претендира присъждане на юриконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.05.2022 г., в 11:33 часа било прието за установено нарушение

№

Е09Е35883Е1148В1Е053021F160А788F, с ППС влекач "ДАФ ХФ 460 ФТ" с регистрационен № ********, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Марица, за движение по път А-1 км 118+599, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е квалифицирано като такова на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и е отразено, че на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция от 2500 лева, като собственик на когото е регистрирано ППС/ползвател.

Нарушението било установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 18+599.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Извършеното нарушение е правилно описано в ЕФ, като са посочени 2 всички съставомерни елементи на същото, които се установяват от представените доказателства – преминаване на ППС през сегмент от пътната мрежа, за което не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Наказанието е наложено на регистрирания собственик на ППС-то.

Въпреки това, съдът намира, че са налице множество съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, които представляват основания за отмяна на същия.

На първо място, макар и да е налице констатирано нарушение, то не е било налице основание за издаването на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр. 105/2018 г./, сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за 3 нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, още повече че тази разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (без да е посочена възможност за издаване на ЕФ). Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното и законосъобразно процедиране за ангажиране на отговорността на дружеството е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш.

С оглед на посоченото, към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Нещо повече, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал. 3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2022 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш, в който смисъл е и съдебната практика на съдилищата в страната.

На следващо място, основание за отмяна на ЕФ е и изтеклата давност за преследване на лицето.

В случая се установява, че деянието е извършено на 25.05.2022 г., на която дата е бил издаден и електронният фиш. Впоследствие обаче, не са били предприети в 3-годишен срок каквито и да е действия, които да са свързани със спиране или прекъсване на давността. Поради това и давността по чл. 80, 4 ал. 1, т. 5 от НК ще се яви изтекла на 25.05.2025 г. ЕФ е връчен на 13.08.2025 г., поради което и давността към датата на подаване на жалбата вече ще е била изтекла, с оглед на което е следвало наказващият орган да прекрати административнонаказателното производство.

Наред с гореизложените отменителни основания, съдът намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество, касаещо непропорционалността на наложената санкция.

Съобразно член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на Съвета от 17.05.2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008 г. съгласно чл. 2 /Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 10 юни 2008 г./, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата Директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В Решение на СЕС от 04.10.2018 г. по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, съдът е посочил, от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Принципът за 5 пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз /Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10, т. 23/. В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до наймалко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели /в този смисъл Решение от 17 април 2018 г., С-414/16, т. 68, C-537/16, т. 56/. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.