Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 06.03.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Частно наказателно дело 94/2023
Вид
Решение № 48
Подписан
06.03.2023
В сила
14.03.2023
Състав
Петър Петков Монев, Атанас Милчев Каменски, Милена Иванова Хараламбиева

Цитирани разпоредби

  • чл.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр. Добрич, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Частно наказателно дело № 20233200200094 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1-ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от „****“– Областна администрация на гр.Н. **, А., по преписка №***, във връзка с признаване на глоба в размер на деветдесет и пет евро, наложена на *** гражданин С. С.-роден на ***г., с последно известно местоживеене-гр.Д., ж.к.“Б.“ №***.

На основание чл.3 от Наредба №14/2009г. на МП и МРРБ съдът изиска и приложи справка относно трите имена, ЕГН, месторождението, гражданството и адресната регистрация на заинтересованото лице, идентифицирано като С. А. С. с ЕГН:**********, *** гражданин, ***, с идентични на посочения постоянен и настоящ адрес в гр.Д.

1

Редовно призован С. С. не оспорва фактическите и правните основания за признаване на санкцията.

Представителят на ОП-гр.Добрич пледира за признаване наказанието.

С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено наказателно постановление от 04.05.2020г. по преписка №**** на администрацията на гр.Н./***/, А..

Със същото на С. е наложена глоба в размер на деветдесет и пет евро, за това, че на 06.01.***г. в района на гр.Н., при управление на МПС с *** регистрация-К№***, превишил с 24км/ч. разрешената за пътния участък скорост от 80км/ч. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по §98 Abs. 1 KFG i.V.m., §58 Abs. 1Zif.

2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG. Постановлението е влязло в сила на 16.06.2020г. По справка на възлагащата държава давностния срок за изпълнение на санкцията изтича на 16.06.2023г. Срокът е идентичен с този по българското законодателство-чл.82, ал.3, във в-ка с ал.2 от ЗАНН.

Изпратеното в

ОС–гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване се иска и е издадено по образец, съгласно Приложение №2 от ЗПИИРКОРНФС-в писмена форма, придружено с превод на б. език, изготвено от компетентен орган и отговарящо на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Касае се за деяние, попадащо в приложното поле на чл.30, ал.2, т.1 закона, за което не се изисква двойна наказуемост, макар същото да съставлява нарушение и по националното законодателство/чл.21 от ЗДвП/.

Наложената санкция не е по-малка от седемдесет евро, доколкото осъдителният диспозитив възлага парична сума в размер на деветдесет и пет евро, като подлежащото на признаване и изпълнение 2 вземане възлиза на сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки по фиксирания курс на БНБ към датата на постановяване на решението/1,9558:1/.

Независимо от предстоящото изтичане на абсолютната давност за изпълнение на санкцията съдът не е оправомощен да отчете този факт като правопогасяващ, доколкото възможността за отказ от признаване по чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС предполага казусът да е подсъден на българския съд, т.е. съгласно чл.4 от ЗАНН да се касае за административно нарушение извършено от български гражданин в чужбина, наказуемо по българския закон, с което се засягат интересите на нашата държава.

Съдът не констатира наличието и на други основания да се откаже признаването и изпълнението на санкцията, визирани от разпоредбата на чл.35 на ЗПИИРКОРНФС. Санкционната процедура е действително е протекла неприсъствено, в писмена форма, но с изрично уведомяване на нарушителя относно сроковете и процедурата за обжалване.

Воден от изложените констатации и съображения, на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът РЕШИ:

Признава имущественото наказание по наказателно постановление от 04.05.2020г., преписка №*** на администрацията на гр.Н./***/, А., изпратено с Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, с което и на основание §98 Abs. 1 KFG i.V.m., §58 Abs. 1Zif. 2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG, на *** гражданин С. А. С. с ЕГН:********** е наложена глоба в размер на деветдесет и пет евро, равностойни на сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки по фиксирания курс на БНБ към датата на издаване на постановлението.

След влизане на решението в сила, преписи от същото, от 3 удостоверението и от формуляра да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

За допуснатото признаване и разпореденото изпълнение да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, като копие от уведомлението се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. Б..

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд–гр.Варна в 7-дневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4