Решение № 63 от 22.03.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. С., 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500066 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 1033/21.12.2022г. по гр.д.

№ 5269/2021г. на СлРС, с което е признато за установено по предявен от Д. И. У. срещу община С. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, т. 1 ГПК, че поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в м. Д.р., гр. С., с площ 90 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - „за съоръжение на електропровод", съгл. КККР, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на Изпълнителния директор на АК, при граници - ***, *** и ***, както и че частта от имот с идентификатор № ***, заключена между имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № *** и РГО 458 по КККР на гр. С., с приблизителна площ от 65 (шестдесет и пет) кв.м., съгласно изчисления от информационна система KAIS, не са общинска собственост и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата1240 лв. направени по делото разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в 1 първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба въззивникът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че за да уважи иска, първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е придобил собствеността върху процесните части от имоти както с правна сделка, така и с владение и общината не е била собственик на тези части, нито ги е придобила с давностно владение. Заявява, че докладътна съда е непълен и не са спазени изискванията на чл. 145 и чл. 146 от ГПК. Развива правни съображения в тази насока. Заявява още, че липсва анализ на доказателственото значение и стойност на всяко едно от събраните доказателствени средства, липсва дори тяхното изброяване. По-нататък въззивникът се оплаква, че не е открито производство по оспорване на фактическите констатации в акта за общинска собственост, следователно те не са опровергани, но въпреки това съдът е уважил отрицателния установителен иск. На следващо място твърди, че е неправилен изводът на съда, че предоставената от ищеца възможност съседите му да преминават през част от неговото дворно място не е довело до изгубване на правото му на собственост върху тях. Не било анализирано подробно нито заключението на вещото лице, нито свидетелските показания относно границите на имота. Съдът следвало да приеме, че твърдението на ищеца, че се е отказал от ползването и владението на тези отсъпени части на съседите му, представлява признание на факт – че е изгубил правото на собственост, което пък води до липса на правен интерес от иска. На следващо място необоснован е изводът на съда, че южната граница никога не е била път, също необосновано е приел, че южната ограда е изградена през 1997г., позовавайки се лаконично на заключението на вещото лице И.Х., което не е лесовъд. Въззивникът се оплаква още, че съдът неправилно е приел наличие на непрекъснато 20 годишно владение върху тези части от имота, тъй като ищецът сам признава в исковата молба, че не ги е владял, а ги е предоставил за ползване и преминаване на съседите си. Съдът неправилно и без мотиви е дискредитирал показанията на свидетеля Н., неправилно е счел, че се е установила грешка в кадастралния план, от което следвал изводът, че общината нямало как да придобие собствеността въз основа на плана.

Въззивникът заявява, че има различен съдопроизводствен ред за 2 установяване на такива грешки. Следващото оплакване на въззивника е, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че придобивната давност в полза на общината е започнала да тече от датата на узнаване на ищеца, че ответникът е манифестирал собствеността си върху спорната част от имота, тоест – от 2021г. Твърди, че общината още през 2006г. владее имотите и предприема действия по одобряване на РП, за който са уведомени всички заинтересувани лица. С влизане в сила на КККР от 2006г. имот с идент. № *** не е нанесен като самостоятелен имот, а като улица /идентична с плановете от 1989г., 1999г. и ПУП-ПР от 2006г./, общината като собственик е предприела действия по отразяване в КК и процедура по поправката й. Също така въззивникът твърди, че има явно несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В нея ищецът отрича при придобиване правото на собственост върху имот № 2010 последният да е граничел с път – тогавашна държавна собственост от изток и юг, но при справка с най-стария КП от 1989г. се установява, че имот 2010 има само един единствен съседен имот, представляващ частна собственост – на запад. От северна, източна и южна страна имотът се е намирал в съседство с път, който е бил държавна собственост. Развива подробни съображения в тази насока.

Въззивникът се оплаква, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички негови доводи и възражения, наведени с отговора, основал е изводите си на произволно избрани доказателства, без да е изложил мотиви кои от тях приема и защо. Това следвало да стори въззивният съд.

С оглед изложеното въззивникът иска да се обезсили, евентуално – да се отмени атакуваното решение и въззивната инстанция да се произнесе по същество, като отхвърли предявения иск ведно със законовите последици.

Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемият счита, че в 3 хода на първоинстанционното производство е доказано по безспорен начин, че са налице всички предпоставки за уважаване на отрицателния установителен иск, който е правилно квалифициран от съда, тъй като едновременно се е доказало безспорно, че ищецът е собственик на спорните части, а ответникът не ги е придобивал по никакъв начин. Оборва последователно всички релевирани с жалбата доводи, като излага подробна аргументация относно правилността на изводите на първоинстанционния съд, спазване на процесуалните правила и събиране на годни, допустими и относими доказателствени средства, които са правилно ценени и са послужили за база на постановяването на законосъобразен съдебен акт.

С оглед изложеното въззиваемият моли да не се уважава въззивната жалба, а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивната община, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. , от ГПК поддържа жалбата, оспорва отговора и иска обезсилване или отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен, претендира разноски за двете инстанции. Представя договор, фактура и извлечение.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора, оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция, предсавя договор с разписка и списък по чл. 80 от ГПК Противопоставя се на присъждане на разноските на въззивника за въззивното производство при евентуално уважаване на въззивната жалба, поради липса на доказателства за постъпване на сумата в сметката на адвокатското дружесво.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена 4 в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд. от

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Инвокираните във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърд яните от въззивника процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд.

Той е извършил надлежно всички процесуални действия предвидени в чл. 141 – 146 от ГПК – докладвал е исковата молба, както и отговора на другата страна, след като е изяснил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, е дал вярната правна квалификация на иска, като я е извел от конкретните и еднозначни твърдения, заявени с исковата молба, показващи как ищецът сам характеризира спорното материално отношение и от какви основания претендира, че черпи права. Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, като се е произнесъл по всички направени доказателствени искания. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството. Допуснал е своевременните доказателствени искания за ангажиране на относими и необходими доказателства. Събрал е допуснатите доказателства по правилата, предвидени в ГПК и е извел фактическото положение от съвпадащите, подкрепящите се, кореспондиращи помежду си и взаимнодопълващи се такива, извлечени от съответните им носители – представените писмени и гласни доказателствени средства, които е ценил поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е кредитирал съобразно придадената им от закона доказателствена сила. Не е необходимо да се изброяват отделно всички доказателствени средства, доколкото в мотивите си съдът е посочил от кое доказателство какъв фактически извод 5 прави, а изричното изключване на показанията на свидетеля Н. е ясно обосновано и по обратен аргумент означава, че всички останали доказателствени средства са взети предвид. Първостепенният съд е конструирал изложението си като е анализирал доказателствата в хода на изграждане на фактическата обстановка, като въззивната инстанция счита, че този подход е обслужил изцяло познавателната дейност на съда, въз основа на която да изгради правните си изводи и не представлява процесуално нарушение. Оплакването за наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което решаващият съд не е поискал да бъде отстранено, въззивната инстанция намира за неоснователно, тъй като счита за ясно формулирани и взаимно кореспондиращи си тези части на исковата молба.

Настоящият въззивен състав счита, че няма и материалноправни нарушения.

Предявеният иск е отрицателен установителен относно вещно право на собственост. Прието е в правната теория и практика, че при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес и следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право.