Протокол № 524 от 18.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 524 гр. Пазарджик, 18.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220104341 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:16 часа се явиха:

Молителката С. Я. С. – уведомена от предходното с. з. чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Молителката Р. Я. Я. чрез родителя си и законов представител С. Я. С. – уведомена от предходното с. з. чрез процесуалните си представители, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 7351/16.03.2026 г. от адв. А. Г., пълномощник на молителката, с която моли да не се дава ход на делото поради неговата служебна ангажираност в АС-Пловдив, като не сочи доказателства в тази насока.

Ответникът Я. И. Я. – уведомен от предходното с. з., се явява лично и адв. Т. К. от АК-Пловдив – надлежно упълномощена отпреди.

АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото, тъй като считам, че не са налице обстоятелствата по чл. 142, ал. 2 от ГПК поради причина, че пълномощникът не е посочил конкретно и ясно препятствие, което да е уважителна причиина за неявяването му в днешното с. з. Видно от молбата същият сочи единствено ангажираност пред АС-Пловдив, без да конкретизира номер на делото, по което да се установи в действиетелност дали е участвал в с. з., не сочи час, в който ще се провежда това съдебно производство и не предоставя писмени доказателства - призовка, съдебно съобщение, протокол от предходно с. з., 1 поради което аз намирам, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

Втори път водим допуснатите ни двама свидетели, като и двамата са трудово ангажирани и за тях е трудно да отсъстват и да се освобождават от работа вече втори път за днешното с. з., още повече, че единият ни свидетел възнамерява да пътува и да работи извън станата за неопределен период от време. Други доказателства няма да сочим. Запозната съм с постъпилата преписка, която беше изискана, същата е постъпила по делото, така че считам, че други писмени доказателства няма да бъдат предоставяни от наша страна.

СЪДЪТ след като се запозна с молба вх. № 7351/16.03.2026 г. и изразеното становище по хода на делото на процесуалния представител на молителите и позиция на пълномощника на ответника, счита, че не следва да се уважава молбата за отлагане на делото, тъй като сочената уважителна причина от страна на адв. Г., а именно, че е служебно ангажиран по дело в АСПловдив не е подкрепена с доказателства, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

А. И. Я. – на 37 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, брат съм на Я. Я..

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.

СВ. Я.: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. Я.: Аз живея в К.. Знам защо съм тук. На 23.09.2025 г. имаше прием за военните и аз тогава бях в Пловдив. Аз съм кандидат военен за К., за работа и затова си спомням точната дата. Отидох да подам документи в Пловдив и на връщане реших да се обадя на брат ми, защото той живее в с. Б., което е на 5 км от Пловдив. Обадих се на брат ми в късния следобед, някъде след работно време. Питам го как е, децата как са и усетих брат си притеснен по телефона.

Казах му, че ще мина да видя децата как са. Отидох в с. Б. и те имаха някакъв спор за кредит, където С. го е изтеглила. Брат ми като е разбрал за този кредит 2 й е казал, че повече не иска да живее с нея и да си събира багажа. Брат ми това й го каза и пред мен няколко пъти. Когато отидох само Л. беше там, Р. беше на игрището в парка. Една мрежа ги дели с игрището. Там бяхме аз, жена ми С., С., Л. и брат ми Я.. Ето това бяхме хората вътре когато имаше спор. Бяхме вътре в двора на една маса и те си говореха и по едно време С. вика на Л.

„Ставай и си отиваме, няма да стоим повече тук!“, обаче Л. не иска да си ходи.

Няколко пъти го каза. Обаче С., започна да се ядосва, да крещи, изпадна в нервна криза и аз й викам на Л. „Дай да идем на центъра, да пием кафе нещо да се успокои майка ти и ще се върнем. Л. не искаше да ходи със С. в Ч.. С. стана и прегърна Л.. Л. като е слабичка взе да я натиска и аз станах да я дръпна Л. и по едно време гледам на Л. очите й пречерняха. Викам й „Спокойно, спокойно, няма да те вземат“. И аз се отдръпнах, за да може да се успокои детето, защото аз като дръпнах Л. майка й не я пуска. Това се случва в остъклението на къщата, там си има баня, кухня. Видях, че на Л. и стана лошо и аз се отдръпнах. Преди това като С. прегърна Л. влезна в салона. С. сграбчи с ръце Л.. С. беше с лице, Л. с гръб към С.. С. я сграбчи през кръста и Л. се опита да се отскубне и аз като отидох там да дръпна Л., обаче С. искаше да я отдръпне от мен и започна да я притиска Л. по-близо до себе си и С. се блъскаше във вратата. С. искаше да влезе навътре, гледаше да отскубне Л. от мен. Когато С. дърпаше Л. от мен се блъскаше с главата във вратата и аз се отдръпнах като видях, че на Л. и стана лошо. Л. се успокои малко и С. я остави. Имаше борба между Л. и С., да. Изразяваше се в това, че С. се блъсна четири, пет пъти във вратата. Вратата се отваря навътре. Тя можеше да отвори вратата навътре. Вратата беше леко отворена. Л. искаше от майка си да се отскубне. В този момент С. като я натискаше, в тоя момент тя я дърпаше и точно не си спомням как искаше Л. да се отскубне, Л. едно такова /свидетелят маха с ръце напред/, не си спомням точно в тоя момент много добре и С. остави Л., ние се отдръпнахме и Л. седна. Освен нас дойдоха братовчед ми Н. и жена му М.. Те живеят в съседна къща, къщите са ни слепени, една ограда ни дели. Отатък се чуваше всичко и те веднага дойдоха. Когато С. почна да крещи и да вика тогава те дойдоха. Когато те дойдоха тези хора - Н. и М., Л. беше в прегръдката на С.. Излязохме в двора като се успокои Л.. Седнахме и С. седна при нас около половин час. В тоя половин час тя не е имала видими наранявания. Не се сещам да е била одраскана. Аз докато бях там нямаше наранявания. Не знам, може Л. нещо да я одраскала, защото беше с маникюр, 3 с дълги нокти беше. С. не е имала някакво особено поведение да плаче и въобще не ми се видя да е разстроена. Р. дойде в последния момент. Дойде когато седяхме в двора вече. Р. дойде от игра в парка и отиде при майка си и това беше. Ние не можахме да разберем кога С. взе Р. и отиде някъде. Пред нас С. не се е обаждала на никой да дойде да я вземе. След това останахме още 2 часа и се прибрахме. След дърпането половин час С. беше там. Май С. се обади на братовчед си и той дойде и я взе. Р. даже не знаеше нищо, дойде от парка беше си спокойно детето. След като си тръгнаха С. и Р., Р. непрекъснато звъни да пита за децата ми. Детето звъни и се интересува от нас и на жена ми се обажда. Брат ми не е ходил в Ч. въобще. Братовчед й мисля, че взе С.. На Н. жена му в този момент е излизала от магазина и е видяла, че С. се качва в колата на братовчед си. Аз познавам майката на С. и тя не е била в тази кола.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

А. А. А. – на 49 години, българин, български гражданин, във фактическо съжителство, неосъждан, първи братовчед съм на Я. Я..

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.

СВ. А.ОВ: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. А.ОВ: Знам за случая горе-долу. Живеем с Я. в един двор. С. и моята жена са братовчедки. Същият ден ние в двора строим, седнахме да починем и по едно време слушахме писъци и с жена ми бягаме нататък, защото слушаме, че се крещи ужасно. Отиваме и гледаме С. прегърнала дъщеря си Л. и гледам чичото на Л. и те я дърпат. Те искаха да я вземат, че С. иска да я вземе. Поведението на С. беше ужасно, все едно я колят. Нейните реакии – пиищеше все едно я трепят, а никой нищо не и правеше. Тя пищеше, защото чичото иска да дръпне Л.. Не е нещо да има удари, няма такива работи. Жена ми вика „Спрете се, не ви ли е срам?!“. С. и Л. бяха когато отидохме пред кухнята. Това е едно помещение дето се виза за втория етаж, отсреща има баня. Стените са от тухли има и остъкление. Значи С. прегърна Л.

4 и не я пуска. Л. беше в гръб на майка си и С. отзад я прегърна. Ръцете на Л. бяха свободни. Майка й я притисна към себе си я сграбчи. Л. не искаше и се опитваше да се отскубне. Нищо особено не ми е направило впечатление. Ние мислехме, че е нещо повече, защото така като пищеше все едно я трепат.

Въобще не е имало побой. Аз малко късно дойдох може като са се борили да са се ударили, но физическа намеса от трето лице някой да посегне на друг не е имало. Като отидохме там с жена ми бяхме отпред. Ние бяхме пред остъклението. Жена ми са роднина със С. и взе да й говори. Положението се укроти и седнахме отвън. Не можах да обърна внимание по С. дали има някакви наранявания по лице или нещо друго. С. плачеше. Причината е, че проблема между Я. и С. им е за парите. Подробности знам, че Я. се прибира от работа и чул, че С. е изтеглила заем и се е ядосал, че го прави без неговото знание. С. не ни се е оплаквала от Я. като сме пристигнали по-късно. Не се е оплаквала Я. нещо да я е ударил. Ако е имало такова нещо тя щеше да се оплаче, защото сме постоянно заедно, дори щеше да потърси помощ. След случката съм стоял 10-15 минути у тях, защото имахме майстори в къщата.

Жена ми остана да им дава там акъл да не прави С. такива работи. С. и Я. нямат други проблеми освен тези пари. Ние си знаем всичко едни за други, нас ни дели един сън и сме постоянно заедно. Там Р. я нямаше в този момент когато отидохме. Когато С. искаше да се обади на майка си да идва да я прибират, жена ми й даде акъл на С.. С. каза „Сега ще се обадя на майка да идва да ме взима“. Аз тогава вече не съм бил там. Жена ми е казала „Недей в тоя момент, защото майка ти е нервна и лоша. По-добре иди там отвън на улицата да не идва в дома на Я.“, защото на С. майка й е конфликтна жена. С. е казала на жена ми, че ще дайде неин братовчед да я вземе. Аз не съм видял кой я е взел. След тази случка С. лично с мен е коментирала случая, да. Отивам да взема от Ч. Л. и я питам „Сонче, защо направихте тези работи? Месец, два пак ще се прибереш“. Викам й „Полиция, ама съд?“, и тя „Батко, много съжалявам, виновна съм“. Тя говори за този случай, дори с жена ми говорят, дори малката Раянка като и показвам моето внуче и се разстройва.

Предишният ден преди С. да си тръгне не съм чул да е имало конфликт между тях двамата. Аз съм постоянно между тях. С. не се е оплаквала други проблеми да имат. И аз и жена ми сме постоянно между тях.

АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

Предоставям Договор за правна защита и съдействие и Списък с разноски по 5 реда на чл. 80 от ГПК.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. К.: Уважаема госпожо председател, моля да отхвърлите молбата по съображения, които ще изложа в писмени бележки в даден от вас срок.

ПРИОБЩАВА към материалите по делото депозираните днес от адв. К.

Договор за правна защита и съдействие и Списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК.

СЪДЪТ дава 10-дневен срок от днес на ответната страна за депозиране на писмени бележки и обяви устните състезания за приключени.

СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе в едномесечен срок.

Протоколът написан в с. з., което приключи в 14:56 часа.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

6