Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 31.01.2020, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
773/2019
Подписан
31.01.2020
В сила
18.02.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.131 · Закон за устройство на територията
  • чл.134, ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.140, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.140, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.140, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.147, ал.1, т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.213 · Закон за устройство на територията
  • чл.214 · Закон за устройство на територията
  • чл.215, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
  • §5, т.38 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 16 31.01.2020г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка

Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 773 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на А.И.С. ***, с допълнително уточнение към жалбата вх. № 5901/ 06.11.2019г., срещу Виза за проектиране на „поставяем обект – слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на апартамент 9 – самостоятелен обект в сграда“ в УПИ ХІІІ

3143, кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора, ***, издадена от Главния архитект на Община Стара

Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на императивните законови изисквания досежно неговото съдържание. Жалбоподателят поддържа, че в оспорената виза за проектиране не са отразени никакви параметри на съоръжението, за което е издадена визата, вкл. от гл.т на неговия вид, размери, местоположение, къде и по какъв начин същото ще бъде поставено, съотв. закрепено на покрива или на фасадата на жилищната сграда и т.н. Твърди, че доколкото в обжалвания акт се сочи, че със същият се допуска проектиране на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ, липсва каквото и да е основание за издадената виза за проектиране, тъй като законът регламентира като изискване за поставяне на преместваеми обекти издаването на разрешение от Главния архитект на общината, а не виза за проектиране. Оспорва се приетото от решаващия административен орган, че слънцезащитното съоръжение би могло да има статут на преместваем обект по см. на § 80 от ДР на ЗУТ и съответно за прилагането на реда по чл.56 от ЗУТ. Твърди, че с оспорената виза за проектиране се цели да се прикрие незаконно изпълнено строителство. Счита, че представеният Протокол от проведено Общо събрание на собствениците на жилищна сграда с административен адрес гр. Стара Загора, ***, не изпълнява изискването на закона за нотариално заверена декларация за съгласие на всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна собственост. С подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения от пълномощника на оспорващия, е направено искане издадената от Главния архитект на Община Стара Загора Виза за проектиране на „поставяем обект – слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на апартамент 9 – самостоятелен обект в сграда“, да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Главен архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен.

Заинтересованата страна – И.В.Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Поддържа, че за този тип остъкляване на терасата не е необходимо разрешение, като поставеното съоръжение е изработено от термо панел със закрепена покривна конструкция върху него.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С подадено от И.В.Т. Заявление рег. № 20-03-358/

24.09.2019г. до Главния архитект на Община Стара Загора, е направено искане на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да бъде издадена виза за проектиране на „слънцезащитно покритие към ап. № 9 на основание чл.56 от ЗУТ“ в УПИ № ХІІІ 3143, кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора, ***. Към заявлението са приложени: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15/ 09.06.2014г., вписан в Службата по вписванията гр. Стара Загора с вх. рег. № 6089/ 09.06.2014г., Акт №113, том VІІІ, дело № 3403/2014г. (легитимиращ заявителя И.Т. като собственик на самостоятелен обект в сграда – апартамент № 9, разположен на V етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ***, с идентификатор №

***, заедно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР); Скица – предложение № 1475/ 12.06.2019г.;

Протокол от проведено Общо събрание на собствениците на жилищна сграда с административен адрес гр. Стара Загора, *** и Схема № 15-447887/ 22.05.2019г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – Стара Загора.

По подаденото заявление на 26.09.2019г. от Главния архитект на Община Стара Загора е издадена оспорената в настоящото съдебно производство Виза за проектиране на „поставяем обект – слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на апартамент 9 – самостоятелен обект в сграда“ в УПИ ХІІІ

3143, кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора, *** /л.13 по делото/.

За издадената виза за проектиране е съобщено на основание чл.131 във вр. с чл.140, ал.3 от ЗУТ на заинтересуваните лица, вкл. на 01.10.2019г. на жалбоподателя А.И.С.

/л.7 по делото/.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорената Виза за проектиране от 26.09.2019г. за „поставяем обект – слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на апартамент 9 – самостоятелен обект в сграда“.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицата Б.П.Н. и Г.С.Н. – собственици на обект в жилищна сграда с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 29. Свидетелят Б.Н.заявява, че терасата на апартамента – собственост на И.Т., е остъклена с алуминиева дограма и поликарбонатен /според свидетеля/ покрив.

Остъклението било направено от около преди три години, като отстрани било иззидано с итонг. Свидетелката Г.Н. сочи, че И.Т. през 2017г. е остъклил терасата си, като изграденото представлявало ограждане на терасата със стени и покрив от поликарбонат. И двамата свидетели заявяват, че тяхното съгласие за така изпълненото на терасата не е искано, съответно давано.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл.215, ал.1 във вр. с чл.214 и чл.213 от ЗУТ, в законово регламентирания срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от процесуално легитимирано лице с правен интерес, в качеството му на собственик на обекти в жилищна сграда с административен адрес гр. Стара Загора, ***, за обект в която сграда е и издадена обжалваната виза за проектиране, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената виза за проектиране за „поставяем обект – слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на апартамент 9 – самостоятелен обект в сграда“ в УПИ ХІІІ 3143, кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, е издадена от Главния архитект на Община Стара Загора т.е от административния орган, в чиято материална и териториална компетентност, съгласно чл.140, ал.7 от ЗУТ, е произнасянето по подадени заявления за издаване на визи за проектиране.

Обжалваният акт обаче е издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при неспазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като съображенията за това са следните:

Визата за проектиране по дефиницията на чл.140, ал.2 от ЗУТ представлява извадка от действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Следователно с визата за проектиране се посочва допустимото застрояване съобразно действащия ПУП. В случая издадената виза за проектиране се явява необоснована от фактическа и от правна страна, както от гл.т на конкретната законова хипотеза, така и от гл.т на релевантните факти за съществуването на предпоставките за нейното издаване - очевидно позоваването на чл.56 от ЗУТ е неотносимо към нито едно от законовите основания за издаването на визата за проектиране, доколкото посочената разпоредба регламентира реда и условията за поставяне на преместваеми обекти. Не са спазени и законово установените изисквания досежно съдържанието на визата от гл.т на параметрите на обекта, проектирането на който е допуснато.

Оспореният акт е издаден и в несъответствие и при неправилно приложение на материалния закон. Както беше посочено визата за проектиране по дефиницията на чл.140, ал.2 от ЗУТ представлява извадка от действащия ПУП, с която се допуска проектиране на строителство т.е издаването на виза за проектиране се свързва с изграждането на строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. „Поставяеми обекти“ не могат да бъда предмет на виза за проектиране – поставянето на такива обекти се извършва след издаване на разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация, се определят с наредба на съответния общинския съвет.

Нито в Закона за устройство на територията, нито в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, е предвидена хипотеза, в която за поставянето на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ да се следва издаването на виза за проектиране. Доколкото с обжалваната виза не се допуска проектиране на строеж, а поставянето на обект по чл.56 от ЗУТ – слънцезащитно съоръжение, очевидно в процесния случай издадената виза е лишена от основание. След като административният орган е квалифицирал обекта, за който е заявено искане за издаване на виза за проектиране, като „поставяем“ такъв съгласно чл.56 от ЗУТ, е било недопустимо издаването на виза за проектиране. По аргумент от нормативната регламентация, съдържаща се в глава осма „Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, раздел І и раздел ІІ от ЗУТ, инвестиционното проектиране /за което се издава визата за проектиране/ се свърза единствено и само със строителството т.е с изграждането на обекти, представляващи строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

При издаването на обжалвания акт са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила – не са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни както за квалификацията на заявеното от И.В.Т. искане на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да бъде издадена виза за проектиране, така и за процесуалния ред, по който да бъде разгледано. Правната квалификация на подаденото искане и определянето на приложимия материален и процесуален закон за разглеждането и произнасянето по искането, е задължение на сезирания административен орган, а не на лицето, направило искането. Квалифицирането на искането и определянето на приложимата нормативна регламентация се извършва въз основа на посочените от заявителя фактически основания за сезирането на органа и от предмета на искането. В случая, с подаденото от И.Т. Заявление рег. № 20-03-358/ 24.09.2019г. до Главния архитект на Община Стара Загора, е направено искане на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да бъде издадена виза за проектиране на „слънцезащитно покритие към ап. № 9 на основание чл.56 от ЗУТ“ в УПИ № ХІІІ 3143, кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора, ***. Независимо от позоваването на заявителя на чл.56, от ЗУТ, с оглед посочването, че издаването на визата се иска за изграждането на слънцезащитно покритие /а не съоръжение/, решаващият административен орган – Главният архитект на Община Стара Загора, въз основа на предмета на искането, с което е бил сезиран, е следвало да извърши преценка дали искането касае пристрояване и/или надстрояване на съществуваща сграда, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона и съответно да издаде виза за проектиране, определяща конкретното застрояване в хипотезата на чл.140, ал.3 във вр. с чл. чл.134, ал.6 от ЗУТ; или е относно изграждане на съоръжение, за което не се изисква одобрение на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж в хипотезата на чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ т.е не се изисква проектиране и съотв. допускането му с виза за проектиране; или е само за вътрешно преустройство на собствен обект; или касае остъкляване на балкон, за което не се изисква издаването на разрешение, или заявеното е свързано с поставяне на леко слънцезащитно устройство на балкон /тераса/, което също не подлежи на разрешителен режим /чл. 93, ал.1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройства на отделните видове територии и устройствени зони/ и т.н. Без извършването на такава преценка административният орган не би могъл да определи нито кои са приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, нито какви са нормативно регламентираните изисквания за разглеждането и произнасяне по заявеното искане с издаването на съответния акт, вкл. дали е допустимо и необходимо издаването на виза за проектиране.