Решение № 14285 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14285 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20251110138796 по описа за 2025 година

„*“ ЕООД е предявило срещу Б. Л. Р. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 345, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на следните суми: 903,18 лева – падежирали и непогасени лизингови вноски за главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0014841/15.03.2024 г. за периода 15.07.2024 г. – 13.11.2024 г.; 807,22 лева – падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва за периода 15.07.2024 г. – 13.11.2024 г.; 18 лева – такса за обслужване, дължима на основание т. 26 от Тарифата към ОУ към Договора за финансов лизинг; 14,36 лева – такса за администриране на фишове и глоби, съгласно т. 2 от Тарифата към ОУ към Договора за финансов лизинг, вр. чл. 8.6 от ОУ; 2,40 лева – такса за изпращане на напомнително съобщение за допуснато просрочие на падежирала вноска на основание т.

37 от Тарифата към ОУ към Договора за финансов лизинг; 1037,37 лева – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 15.5 от ОУ; 67,42 лева – разходи за данъчни задължения за 2024 година, дължими на основание чл. 52 и сл. ЗМДТ на основание чл. 8.6 от приложимите ОУ; 307,68 лева – разходи за заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на основание чл. 8.6 от ОУ; 60 лева – разноски за връчено уведомление за прекратяване на договор за лизинг; 792 лева – разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от ОУ, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9100/2025 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът сочи, че на 15.03.2024 г. в качеството си на лизингодател сключил Договор за 1 финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0014841 с ответника в качеството му на лизингополучател, според който се задължава да придобие и предостави за възмездно ползване на лизингополучателя следния актив: л.а.

„Seat leon“, peг. № СА6212НВ, идентификационен № VSSZZZ1PZ9R015864, а лизингополучателят да заплаща дължимите суми. В срока на договора лизингополучателят преустановил плащането на дължимите вноски, като погасил само три и изпаднал в забава, респ. неизпълнение на договора. Ищецът извършил разходи за извънсъдебно уреждане на спора и за възстановяване владението на лизинговия актив, които са сметка на лизингополучателя и които претендиран в настоящото производство. Ищецът предприел действия за едностранно разваляне на договора. Сочи, че били начислени неустойка за забава и за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, както и разходи за платени данъци.

Ответникът в законоустановения срок излага, че била предвидена неустойка за забавено плащане, а вместо това ищецът предприел неправомерно отнемане на лизинговия актив. Излага, че е прекратил договора през 11.2024 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2024 г. страните са сключили договор за финансов лизинг № AG0014841 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, по силата на който ищецът, в качеството му на лизингодател, предоставя на ответника, в качеството му на лизингополучател, Seat Leon с рег. № СА6212НВ на стойност от 6800 лева, дължима на 24 лизингови вноски всяка по 345,79 лева и първоначална вноска от 1360 лева.

С приемо-предавателен протокол от 15.03.2024 г. ищецът е предал на ответника лизинговия актив.

В чл. 5 от договора за лизинг страните уговорили лихвен процент по договора в размер на 41,16%, като лихвата е посочена в размер на 2699,76 лева.

В чл. 26 от Тарифа към ОУ, приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от „*“ ЕООД, е посочена месечна такса за следпродажбено обслужване в размер на 3,60 лева, в чл. 2 услуга по регистрация на МПС в КАТ при сключване на договор за лизинг, вкл. административни такси, в размер на 250 лева, в чл. 37 такса за изпращане на напомнително съобщение чрез sms при допуснати 15 дни просрочие след падежа на лизинговата вноска в размер на 2,40 лева.

Съгласно чл. 8.6 от ОУ към договори за финансов лизинг, сключвани от „*“ ЕООД с физически лица – потребители, лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси, и други разноски във връзка с използването на лизинговия актив. За сметка на лизингополучателя са застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив, винетни такси, наложени глоби и имуществени санкции в случай на извършване на административни и др. нарушения, включително при нарушения на 2 правилата за движение по пътищата от водача на моторно превозно средство - предмет на договор за лизинг. За сметка на лизингополучателя са и банковите такси и комисионни при извършване на банкови преводи, които са определени по размер съгласно тарифите на обслужващите банки. Лизингополучателят заплаща и всички суми, дължими от Лизингодателя в качеството му на собственик на лизинговия актив, независимо от източника на тези задължения, включително и допълнително начислени задължения за ДДС от органите по приходите във връзка с лизинговия актив, на базата на уведомление, изпратено от лизингодателя с приложени доказателства за основанието и размера на задълженията по реда на чл. 17.1 от настоящите ОУ. Според чл. 15.5 при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски. Неустойката се изчислява въз основа на последните 3 лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на договора. Съгласно чл. 14.4 в случай че лизинговия актив не бъде върнат на лизингодателя в посочения по чл. 14.1 от настоящите ОУ срок (в срок от 2 работни дни от прекратяване на договора), лизингополучателят упълномощава лизингодателя да изпълни задължението по чл. 14.1. от негово име и за негова сметка. За изпълнение на задълженията по предходното изречение лизингодателят може да ангажира подизпълнител, като разходите за комисионно възнаграждение на подизпълнителя, за издирване, изземване, транспортиране на собствен ход или репатриране са за сметка на лизингополучателя, в размер на реално извършените разходи, но не по-малко от 700 лева. В чл. 8.7.10 е посочено, че лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя в срок от 5 работни дни от издаване на счетоводен документ от страна на последния разходи, направени от лизингодателя във връзка с възстановяване на държането върху лизинговия актив при прекратяване на договора поради неизпълнение, когато лизингополучателят не е върнал лизинговия актив в сроковете.

С покана-уведомление за прекратяване на договор за финансов лизинг № AG0014841/15.03.2024 г., получена от ответника чрез упълномощен адвокат на 28.01.2025 г., ищецът го е поканил в 1-седмичен срок да заплати дължимите суми в общ размер на 2507,54 лева, в противен случай прекратява сключения договор за финансов лизинг.

Представено е Уведомление за едностранно прекратяване на договора за финансов лизинг от страна на Б. Л. Р. от 09.11.2024 г., което не е подписано, нито има данни за получаването му от ищеца.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за лизинг, както и неговото съдържание; че е предоставил на ответника лизинговото имущество, както и размера на договорените 3 лизингови вноски, наличието на валидни неустоечни клаузи, настъпване на предпоставките за претендиране на неустойките, вкл. надлежно упражняване на правото на разваляне на договора, както и размера на дължимите неустойки; наличието на договорки за възнаградителна лихва и за заплащане на данъчни задължения и застрахователни премии.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си, както и релевираните възражения.

Съдът намира, че ищецът установи по делото, че между страните е бил налице валиден договор за финансов лизинг, който е прекратен от ищеца считано от 05.02.2025 г., по силата на който ответникът се е задължил да заплати сума в общ размер на 9499,76 лева за лизинговата вещ, разделена на 24 лизингови вноски в размер на 345,79 лева и първоначална вноска от 1360 лева. Съдът намира за недоказано възражението на ответника за прекратяване на договора от негова страна през 11.2024 г., доколкото представеното Уведомление за едностранно прекратяване на договора за финансов лизинг от 09.11.2024 г. не е подписано, нито има данни за получаването му от ищеца.

Съдът намира, че от Погасителния план за лизингови вноски се установява, че падежиралите и непогасени лизингови вноски за главница за периода 15.07.2024 г. – 13.11.2024 г. са в претендирания размер от 903,18 лева, падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва за периода 15.07.2024 г. – 13.11.2024 г. са в размер на 807,22 лева, като не се установява тези суми да са заплатени от ответника.

Установи се наличието на клауза в ОУ за начисляване на неустойка при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в размер на последните 3 лизингови вноски преди прекратяването на договора. Доколкото съдът прие, че договорът за финансов лизинг е бил прекратен считано от 05.02.2025 г., то размерът на последните 3 вноски с настъпил падеж е в размер на 1037,37 лева

В чл. 26 от Тарифа към ОУ, приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от „*“ ЕООД, е посочена месечна такса за следпродажбено обслужване в размер на 3,60 лева, като съдът приема за дължима претендираната такса от 18 лева, представляваща натрупана сума за 5 месеца, доколкото договорът за финансов лизинг е бил валиден за период от около 11 месеца.

Претендира се сума в размер на 14,36 лева, представляваща такса за администриране на фишове и глоби, съгласно т. 2 от Тарифата към ОУ към Договора за финансов лизинг, в която реално не е уговорен размерът на тази такса, поради което съдът я намира за неопределяема, съответно недължима.

Съдът счита за недоказана и дължимостта на претендираната сума от 2,40 лева, представляваща такса за изпращане на напомнително съобщение за допуснато просрочие на падежирала вноска на основание т. 37 от Тарифата към ОУ към Договора за финансов лизинг и 60 лева – разноски за връчено уведомление за прекратяване на договор за лизинг, доколкото по делото не се представят доказателства за изпращане на напомнително съобщение и за сторени разноски за връчено уведомление. Не са представени доказателства 4 и за заплащане на сумата 67,42 лева – разходи за данъчни задължения за 2024 година, дължими на основание чл. 52 и сл. ЗМДТ на основание чл. 8.6 от приложимите ОУ, сумата 307,68 лева – разходи за заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на основание чл. 8.6 от ОУ и сумата 792 лева – разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от ОУ, доколкото независимо че заплащането на тези задължения е в тежест на лизингополучателя съдът намира, че ищецът трябва да докаже реалното извършване на тези разходи, за да претендира възстановяването им от ответника, съответно размерът на данъчните задължения, застрахователни премии и разходи за възстановяване на лизинговия актив.

Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5792aca3-2a99-4545-9999-2c3618c27c78