Решение № 5011 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5011 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110208899 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. М. срещу Електронен фиш серия К № 9022226 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се излагат доводи свързани с незаконосъобразност на обжалвания акт, постановен при неспазване на материално правни и процесуални норми. Коментира се уредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, като намира, че непосочване на срок и пред кой орган може да се обжалва ел.фиш е лиса на реквизит на административния акт. Сочи, че наказващ орган не е изследвал въпроса кое е лицето управлявало МПС към дата на констатирано нарушение, както и непосочване на техническото средство с което е отчетена скоростта на автомобила. Оспорва се и компетентността на издателя на електронния фиш, като и факта, че наказващ орган не приложил извадка от клипа установяващ нарушението. И не на последно място се сочи, че е налице съществено процесуално нарушение свързано с посочена като нарушена разпоредба на 1 чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП. Моли да се отмени обжалвания ЕФ и се присъдят направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, не се явява и редовно уведомения процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В писмени бележки взема становище по същество, като моли да се потвърди обжалвания ел.фиш, прави се възражение за прекомерност на претендирани разноски. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.02.2024г., моторно превозно средство "***“, с рег.№ СВ *** ТМ, около 14:31ч. се движело в гр. София, по бул. Сливница, с посока на движение от ул. *** към ул.Кукуш. Автомобилът до № 130 /захарна фабрика/ при ограничение на скоростта за населено място до 50 км./ч. , преминал със скорост от 71 км. /ч./ след приспаднат толеранс от 3% /, като е превишил разрешената скорост с 21 км./ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал относно посоченото нарушение.

В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 9022226 издадено от СДВР, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Наложено е административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на 2 водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Касае се за нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място да не се превишава максимално допустимата скорост. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било общовалидното за населено място по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Съставителят на протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ – длъжностното лице се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния участък.

Посочването в електронния фиш на всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 21 ЗДвП дава възможност на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и да организира защита си по него. Допълнителните данни по него, напр. относно повторността на нарушението, са от значение за определяне на наказанието, а не за наличието на вмененото нарушение, поради което не е налице и пречка по чл. 189, ал. 4 ЗДвП за издаването на ЕФ. В електронния фиш е посочен и предходния такъв – Серия К, № 4990766 /влязъл в сила на 10.04.2023г./, с оглед който е прието, че процесното нарушение е извършено повторно. Видно от него и от представената по делото справка картон на водача, с този електронен фиш, влязъл в сила, на жалбоподател е наложена глоба по чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП. Т. е. следва да бъде споделен извода, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.

3

От събрани в хода на съдебно следствие по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на улицата където е извършено нарушението и срещу кой номер, посоката на движение, датата и часът на нарушението. От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 71км/ч.

Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния фиш отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за проверка.

По делото няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Според цитираните разпоредби такава възможност възниква с връчването на ЕФ и в срока му за обжалване – 14 дни, същият може да посочи с нарочна декларация управлявалия автомобила.

Неоснователни са твърденията залегнали в жалбата, че наказващ орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП, тъй като не са налице такива обективни данни / навярно се касае за жалби при които е използван технически способ-копи пейст/.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административно наказателно производство пред наказващия орган и в производството пред въззивна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Гореизложените обстоятелства с категоричност оборват доводите изложени в 4 жалбата относно липса на описание на място на извършване на нарушение и свързаните с това процесуални нарушения.

Наложеното наказание по вид и размер правилно е определено съответно на чл. 182, ал. 4, вр.ал.1, т.3 от ЗДвП . Размерът на глобата е фиксиран в закона, съдът не разполага с правомощия за неговото намаляване.

С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподател А. И. М. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 9022226 издадено от СДВР, с който на жалбоподател А. И. М. е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподател А. И. М. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5