Акт от 19.05.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150 гр. Велико Търново, 19.05.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №537 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.

Жалбоподателят Н.Й.Н. ***, е оспорил като незаконосъобразно решение №Ц1012-04-46#1 от 29.07.2020 година на изпълняващият длъжността директор на ТП на НОИ – Велико Търново, с което са отхвърлени жалбата му срещу разпореждане №041-00-1598 – 16 от 25.06.2020 година на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико

Търново като неоснователна.

В жалбата се прави оплакване, че ответникът неправилно е приел, че жалбоподателят не е полагал труд при работодателя и осигурител „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД с оглед събраните по преписката множество доказателства – трудов договор, длъжностна характеристика и прочие. Сочи, че и от трудовата книжка се установява кога е полагал труд и какво възнаграждение е получавал за това.

Голословно е според него твърдението, че е недобросъвестен когато лично е декларирал прекратяването на трудовото правоотношение. След като е изпълнявал съвестно трудовите си функции и и за това е получавал възнаграждение, то той се явява добросъвестен. Освен посоченото, прави се оплакване, че не е уведомен за производството по реда на чл.35 от АПК и затова решението на ответника :което е предмет на спора/ е издадено при неспазени административно-производствени правила. Сочи в този контекст, че доколкото става въпрос за възобновяване на производството, то са налице нарушения на разпоредбите, съдържащи се в чл.99 от АПК. Необоснована е според него тезата на ответника и на органа, издал потвърденото с решението на ответника разпореждане, че констативния протокол, издаден в хода на проверката на работодателя е ново доказателство, което има значение за определяне на правото му на парично обезщетение за безработица. Разпоредбата на чл.10 от КСО следва да се тълкува според него в синхрон с разпоредбите на КТ. Правопораждащ факт за индивидуалното трудово правоотношение е трудовия договор, като осигурителният орган не може да подлага под съмнение сключването и изпълнението му. Липсата на заплащане на труда, както и некоректното поведение на осигурителя чрез неспазване от негова страна на осигурителното законодателство не следва да се тълкува във вреда на работника/осигуреното лице. В случая не е налице хипотезата на чл.75, ал.5 от КТ и ответника не може да се позовава на недействителност на трудовото правоотношение.

В открито заседание чрез процесуалния си представител ***Т. поддържа оплакванията си в жалбата, като претендира разноските по делото.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. В писмената защита на процесуалния представител на тази страна се съдържат подробни аргументи за този претендиран резултат. Ответникът сочи, че от материалите по АД №2/2019 година по описа на настоящият съд се установява, че осигурителят/работодателят на настоящия жалбоподател е обжалвал задължителни предписания №ЗД-1-074-00478959/29.10.2018 година на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, с които на този осигурител е било оказано да заличи данните на 7 лица, сред които и жалбоподателят. Спорният по това дело въпрос е бил законосъобразността на тези предписания с оглед упражняването на действителна трудова дейност от тези лица, вкл. и от жалбоподателя по повод на трудовото му правоотношение с осигурителя му. В това производство е прието е извършена и проверка на констативния протокол, по повод на който е отменено разпореждането за отпускане на обезщетението на жалбоподателя, като констатациите в него са приети за меродавни и установяващи липсата на трудова дейност от жалбоподателя при посочения осигурител. Според ответника, обратно на твърдяното от жалбоподателя, последният е недобросъвестен, като тази недобросъвестност е съществувала в момента на получаването на обезщетенията, тъй като с оглед общите принципи на правото, недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответните обезщетителни плащания. Ответникът аргументира в тази връзка, че в процесният случай се твърди добросъвестност с оглед налично трудово правоотношение и престиран труд по него, като обаче данните и доказателствата, събрани и в посоченото дело, а и понастоящем опровергават извода за наличие на трудова дейност при посочения осигурител. В тази връзка ответникът изрично претендира недостоверност на показанията на свидетеля И., с оглед на обстоятелството, че и за него е констатирано, че не е полагал труд при същият осигурител, а е целял единствено получаване на обезщетение. С тези и други аргументи ответникът моли жалбата да се отхвърли, като претендира разноските по делото.

Оспорването е редовно и допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес. От преписката, с която съдът разполага се установява, че процесното решение на ответника е връчено на настоящият жалбоподател на 18.08.2020 година, като от датата на товарителницата на оператора „Еконт“ се установява, че жалбата е подадена на 28.08.2020 година, т.е. в 14 дневния решителен и преклузивен срок.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

С решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, е отхвърлена жалбата на Н.Н. срещу разпореждане №041-00-1598-16 от 25.06.2020 година на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Велико Търново. С него, на основание чл.54ж, ал.3 от КСО, във връзка с чл.114, ал.1 от КСО, е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 11.10.2017 година до 10.08.2018 година в размер от 2349, 23 лв. и лихвите върху тази сума от 531, 73 лв. Според мотивите на посоченото разпореждане, при проверката по разходите за ДОО на дружеството „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ от контролен орган при ТП на НОИ и съставен констативен протокол №КП 5-04-00478916/29.10.2018 година е установено, че през 2017-18 година са наемани от това дружество лица, които не са упражнявали трудова дейност, като са издадени задължителни предписания от 29.10.2018 година за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от осигурителя за тези лица, които са потвърдени по съдебен ред. Тези пданни са заличени и за жалбоподателя Н.. При това е констатирано, че Н. не е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и при подаването на заявление

№041-00-1598 от 10.11.2017 година е действал недобросъвестно. По последното заявление е разпореждане от 29.05.2020 година е отказано отпускането на обезщетение за безработица.

Видно е от преписката, приложена по делото, че на 11.10.2017 година жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, декларирайки, че правоотношението му с посочения работодател е прекратено на 11.10.2017 година, не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване и прочие. Приложил е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и други документи.

Въз основа на именно това заявление, с разпореждане №041-00-1598 от 16.10.2017 година на ръководител на осигуряването при безработица, на заявителя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер от 21,26 лв. дневно според ЗБДОО за 2017 година за срок от 11.10.2017 година до 10.08.2018 година. Впоследствие от жалбоподателя е подаден декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица, като е декларирано, че упражнява трудова дейност от 30.10.2017 година за трудов договор при престиране на труд на 4 часов работен ден. Съответно, издадени са разпореждания от 4.12.2017 година, 2.01.2018 година, 2.02.2018 година, 2.03.2018 година, 2.04.2018 година, 30.04.2018 година, 4.06.2018 година, 28.06.2018 година, 30.06.2018 година, 3.09.2018 година, и 2.10.2018 година според които разпореждането от 16.10.2017 година е следва да се изплащат за съответните периоди обезщетения н размер от 10, 63 лв. дневно /50 процента от първоначално определената сума от 21, 26 лв. дневно/.

С оглед на постъпил сигнал в ПТ на НОИ – Велико Търново, на основание чл.108, ал.1,т.3 от КСО на осигурителят „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ са издадени задължителни предписания №ЗД-1-04-00478959/29.10.2018 година, като е предписано подаването на коректна информация по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за общо шест лица, сред които е и жалбоподателят чрез заличаващи декларации, образец №1. Посочените предписания са мотивирани с удостовереното в констативен протокол №КП-5—4-0478916 от 29.10.2018 година, издаден при извършена проверка на разходите на ДОО за дружеството осигурител.

От обстоятелствената част на този протокол е видно, че по специално досежно жалбоподателят Н. е прието, че въпреки сключеният трудов договор с дружеството, жалбоподателят не е престирал ефективно труд в полза на същото, като е назначен на длъжността „пазач въоръжена охрана само за пет работни дни - от 4.10 до 11.10.2017 година.

Видно от материалите, съдържащи се в приобщеното Д№2/2019 година по описа на АСВТ, описаните по-горе задължителни предписания са обжалвани пред ответника, като с решение №1012-04-104#4 от 7.12.2018 година, той ги е потвърдил. Съответно дружеството-осигурител „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ е обжалвало това решение пред АСВТ, като с решение №126 от 18.03.2019 година по това дело, оставено в сила с решение №1574 от 30.01.2020 година по АД №5755 от 2019 година на ВАС, тази жалба е отхвърлена.

Съответно, на 29.05.2020 година ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново е издал разпореждане №041-00-1598-14, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменил разпореждане №041-00-1598-1/16.10.2017 година за отпускане на парично обезщетение да безработица на жалбоподателя, като е аргументирано, че са представени нови документи – описания по-горе констативен протокол, от данните в който се приема за установено, че Н. не е упражнявал трудова дейност за периода 4.10.2017 година – 10.10.2017 година.

Няма данни за обжалването на това разпореждане, при което следва да се приеме, че е стабилен административен акт. На същата дата е издадено разпореждане №041-001598 0 15 на същият административен орган, с което при аналогични съображения, е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по заявлението на лицето от 11.10.2017 година. И за това разпореждане липсват данни да е обжалвано по реда на чл.117 и сл. от КСО, при което следва да се приеме, че е влязло в сила.

Какви са изводите на съда?

На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято законосъобразност с аргумент от разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО е предмет на делото, е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, степен и територия административен орган в условията на заместване с оглед на представената заповед №1016-40-666 от 3.6.2016 година на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО „Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Съответно според разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО „Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.“. Видно от нормата е, че при реализирането на административното обжалване на разпорежданията като процесните /по чл.54ж, ал.3 от КСО/ ответникът е именно съответният ръководител на ТП на НОИ, като следва да се произнесе писмено с мотивирано решение, в което да изложи доводите си по същество, както е процедирано в случая.