Решение № 2206 от 19.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2206 гр. Варна, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Т. Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело № 20223110109943 по описа за 2022 година

Предявени са от Ж. Т. Р., ЕГН **********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: град ***, чрез адв. П. Н. от ВАК срещу И.А.М. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *******/25.01.2020г., поради противоречие на закона и срещу Ф.Б. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 402.38 лева, представляваща сбор от платени без основание вноски за възнаграждение за гарант по чл.3, ал.1 от договор Договор за предоставяне на поръчителство № ***/25.01.2020г..

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и И.А.М. АД.е сключен Договор за паричен заем № ***/25.01.2020г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1000 лева, като се е задължил да върне сума по кредита в общ размер на 1082.62 лв.. ГПР по договора възлизал на 40.57 %, а ГЛП 35 %.. Срокът на кредита бил 22 седмици с двуседмична погасителна вноска от 98.42 лв. Съгласно чл. 4 от договора, ищецът сключил с Ф.Б. ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения Договор за заем, по който се е задължила да заплати сумата от 402.38 лева, платима разсрочено на вноски от по 36.58 лева. Счита сключения договор за потребителски кредит за нищожен поради неспазване на изискването за посочване на правилен размер на ГПР – на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Твърди, че при сключване на договора за заем е нарушен принципа на добрите нрави, като се достигнало до значителна нееквивалентност на 1 насрещните престации. Отделно от изложеното счита, че договорът е нищожен и поради това, че не отговоря на изискванията на чл. 143 ЗЗП за добросъвестност и справедливост, като води до неравновесие в правата на страните. Нарушена е разпоредбата на чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП, доколкото на потребителя е невъзможно да осъществи преценка икономическите последици при сключване на атакуваната сделка. Сочи, че е нарушен чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото сумата претендирана по атакувания договор представляваща възнаграждение за гарант не е включена в ГПР и ГЛП по договора за паричен заем. При твърдения, че е налице обвързаност между кредитора на ищцата по договора за паричен заем и ответното търговско дружество по договора за поръчителство счита, че сумата предмет на атакувания договор ще бъде разпределена под формата на печалба на първия.

При тези съображения намира, че договорът за предоставяне на поръчителство реално не обезпечава договора за кредит, а с него единствено се цели оскъпяване на последния. Същите са нищожни, като вторият ответник следва да му възстанови 402.38 лева.

В срока по чл. 131 ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците.

Ответникът „И.А.М.“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на исковете. Заявява, че ГПР е законосъобразно формиран по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания. Изтъква, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Счита, че условията за предоставяне на обезпечение не се явяват неизпълними; изтъква, че кредитополучателят е бил наясно какви обезпечения следва да предостави още при кандидатстване за отпускане на кредита и се е съгласил с тях. Счита, че договорената между страните възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, позовава се на свободата на договаряне, доколкото договорната лихва съставлява цена на предоставената от заемодателя услуга.

Сочи, че договорът не е сключен при първоначално възприети ОУ, а е основан на индивидуални договорки между страните, чиято воля е изразена ясно и недвусмислено при сключване на сделката. Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

От ответника Ф.Б. ЕООД се излагат възражения, като се посочва, че предметът на дейност на ответника съобразно неговата регистрация по действащото законодателство включва възможността за предоставяне на гаранционни сделки по занятие. В това си качество на търговец на ответника се дължи и съответното уговорено възнаграждение по всяка сключена гаранционна сделка, която има за предмет гарантиране изпълнението на парични задължения от страна на потребител, които са възникнали по договори за паричен заем. Намира твърденията изложени в исковата молба за нищожност на договора за неоснователни, като изтъква предвидената в закона договорна свобода на страните по сделката. Със сключване на процесния договор, ответникът поема задължението да носи солидарна отговорност за цялото вземане на кредитора по договора за паричен заем, наред с длъжника по него. Възнаграждението на гаранта било извършено след преценка на риска, като ищцата е могла да не сключва договора, ако е считала това възнаграждение за завишено. Сочи се, че заемодателят добросъвестно е 2 предоставил възможност на избор на заемополучателя за обезпечаване на заема и с други възможни обезпечения, което не е сторено. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на така предявените искове, ищецът следва да установи наличието на посочените основания за нищожност на договора за паричен заем от 25.01.2020 г. - че уговорения ГПР не съответства на действително приложения между страните, както и да установи наличието на посочените основания за нищожност на договора за поръчителство от 25.01.2020 г. За отблъскване на исковата претенция в тежест на всеки ответник е да установи, че процесните клаузи са действителни, а в тежест на "И.А.М." АД е да установи и изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси, разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, респ. направата на конкретни такива разходи.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и И.А.М. АД е сключен Договор за паричен заем № ***/25.01.2020г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1000 лева, като се е задължил да върне сума по кредита в общ размер на 1082.62 лв.; ГПР по договора възлиза на 40.57 %, а ГЛП 35 %; срокът на кредита е 22 седмици с двуседмична погасителна вноска от 98.42 лв.;

Съгласно чл. 4 от договора, ищецът е сключил с Ф.Б. ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения Договор за заем, по който се е задължил да заплати сумата от 402.38 лева, платима разсрочено на вноски от по 36.58 лева; ищецът е заплатил на Ф.Б.

ЕООД възнаграждението от 402.38 лева.

Според чл. 4 заемателят се задължава в срок до три дни от подписване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени изисквания за трудова ангажираност, получавани доходи и кредитна история, банкова гаранция за дължимата сума по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора или поръчителство на одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на цитираната клауза на чл. 4 от заемния договор ищцата е сключила с втория ответник „Ф.Б." ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № ***/25.01.2020 г., с който ответникът - поръчител се е задължил срещу възнаграждение от 402.38 лева, да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към трето лице - негов кредитор по потребителски договор. Уговореното в чл. 3 от договора възнаграждение на поръчителя в размер на 402.38 лв., е платимо разсрочено на вноски с падежи, съответстващи на падежите на погасителните вноски по заемния договор.

Приобщен по делото е и погасителен план по договора за заем, изготвен 3 от „И.А.М." АД, в който са индивидуализирани погасителните вноски по кредита с посочване на падеж и размер, включващ главница, лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство, последното в общ размер на 402.38 лв. - 11 вноски по 36.58 лв. всяка. В погасителния план се съдържа и забележка, че това възнаграждение се дължи само ако потребителят не предостави обезпечение под формата на поръчителство на физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави поръчителство от юридическо лице.

По иска за нищожност на договора за заем:

Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн.

ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020 г., действаща към момента на сключване на сделката.

Според чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и има задължително съдържание, посочено в разпоредбата, вкл. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В случая потребителският договор съдържа конкретно посочване на ГПР от 40.57 %, като в тези разходи не е включено възнаграждението по договора за поръчителство.

Спорните въпроси се свеждат до това дали въпросното възнаграждение в полза на поръчителя следва да се включи при изчисленията на ГПР, респ. дали договорът за кредит противоречи на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде положителен отговор на тези въпроси, като аргументите за това са следните:

Според легалната дефиниция, регламентираната в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, 4 когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5790f05c-38de-4709-a237-b740b4a7225a