Решение № 15712 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15712 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110151848 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София” Е АД осъдителни искове против Н. С., родена на **********г., гражданин на Унгария осъдителни искове за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: имот: гр. София, п.к. 1517, обл. София, общ. ********ква/, ************ за сума в общ размер на 392.63лв., от които 309.63лв. главница, претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04,2022г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /20.09.2023 г./ до окончателното изплащане на главницата; 49.23лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 29.08.2023г.; сума за дялово разпределение за периода м.07.2020г. - м.04.2022г. в размер на 27.72лв.- главница, ведно със законната лихва датата на подаване на исковата молба /20.09.2023 г./ до окончателното изплащане на главницата, както и 6.05лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 29.08.2023г.

От страна на ответника, уведомен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител.

Исковете се оспорват с възражения, сред които и че няма доказателства ответникът да е клиент на ищеца, както и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се заявява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството клиент на топлинна енергия, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на представения Списък на етажните собственици, както и Молба-декларация за откриване на партида от ГАНКА ПЕНЕВА, починала 2007 г. и чийто единствен наследник е ответникът Н. С..

От страна на ответника не е оспорено изготвеното заключение на съдебно-техническата експертиза, от което се изяснява, че в процесното жилище през процесния период топлоснабдяването за отопление е надлежно прекратено, като радиаторите са демонтирани, не се ползва битово горещо водоснабдяване. Начислените задължения включват отопление само за за щранг-лирата имота, която е без индивидуален разпределител, както и сградна инсталация.

За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.

6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата..

Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии).

Щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи. В заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е разяснен начинът, по който е определена топлинната енергия, отдадена от 2 щранг-лирата. Заключението е обосновано, тъй като е съобразено с т. 6.9 от Методиката от Приложението към чл. 61, ал. 1 към Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, която предвижда, че при щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5.

По изложените съображения и тъй като от страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира заключението на съдебно-техническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията след края на трите отоплителни сезона само за процесния период и само за топлинна енергия възлиза на сумата 4 291,79 лева. С оглед диспозитивното начало искът за топлинна енергия подлежи на уважаване до претендирания по-нисък размер, а именно 319,80 лева. С оглед диспозитивното начало претенцията подлежи на уважаване в рамките на заявения от ищеца, в случая по-нисък размер 309.63лв., или в актуална валута - 158,31 евро.

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия, защото услугата по доставка на топлинна енергия е изпълнена, като неопределен е единствено начинът на изчисление, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката (в сила от 15.05.2015 г. потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, имат право да изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, който 3 метод да е различен от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г., но когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката п о наредбата. Поради това и тъй като, от една страна, не се твърди и не се установява етажните собственици в сградата да са се възползвали от правото да приемат свой метод на изчисления, който да е различен от Методиката по наредбата, а наред с това – в случая по делото не са представени доказателства, от които да бъде заключено, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия, то съдът намира, че отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., не е основание за промяна на направения по-горе извод относно размера на задължението за топлинна енергия, в частност относно компонента „сградна инсталация“.

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед два отчетни периода и съдът кредитира изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово разпределение дължимата сума е в размер на 27.72лв., колкото и се претендира – в актуална валута 14,17 евро.

Принципно основателно е възражението за погасяване по давност – за задълженията за периода от 01.05.2020г. до 31.7.2020 г. /чиято е изискуемост е възникнала три години преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК /20.09.2023 г./, като се има предвид, че задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а съгласно действащите за периода Общи условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. В случая обаче няма начислени задължения за периода в погасителна давност, видно от експертните заключения.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът 4 се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 658,80 евро (1288,80 лв. – от общо сторени в размер на 1500 лева разноски).

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. С., родена на **********г., гражданин на Унгария, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046 във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: имот: гр. София, п.к. 1517, обл. София, общ. ********ква/, ****** №: 143472, сумите: 158,31 евро /стари 309.63лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04,2022г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /20.09.2023 г./ до окончателното изплащане на главницата; сума за дялово разпределение за периода м.07.2020г. - м.04.2022г. в размер на 14,17 евро 5