Определение № 20291 от 02.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20291 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110119757 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С решение № 4546/10.03.2026 г., постановено по настоящото дело, са уважени предявените от Р. Р. Ч. срещу „.....“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 5618,20 лв. (2872,54 евро), представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение на Р. Р. Ч., извършено със заповед № 1308/30.10.2023 г., връчена му на 16.02.2024 г., за периода от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.04.2025 г., до окончателното плащане. и чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 1054,69 лв.

(539,25 евро), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 26 дни, от които 3 дни за 2022 г., 20 дни за 2023 г. и 3 дни за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2025 г., до окончателното плащане. Със същото решение „.....“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на адв. Х. Н. Б. от САК с личен номер **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 977,92 лв. (500 евро), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Р. Р. Ч., а в полза на ответника са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

По делото е постъпила молба вх. 128497/23.04.2026 г. от ищеца Р. Р. Ч., чрез адв.

Х. Б., за изменение на постановеното решение в частта относно присъденото възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., като в полза адв. Б. бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран от него размер от общо 1267,29 лева (647,95 евро), съобразен с минималните размери, посочени в Наредба № 1/2004 г.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „.....“ ЕООД не е взела становище.

Като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес, представило списък по чл. 80 ГПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

В постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по 1 дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 1059/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 982/2023 г. на ВКС, IV г.о.

При определяне на размера на възнаграждението по чл. 38 ЗАдв. в конкретния случай съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от процесуалния представител на ищеца работа, поради което намира, че не са налице предпоставки за ревизиране на извода му относно размера на дължимите по делото разноски за безплатно процесуално представителство на ищеца.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 128497/23.04.2026 г. от ищеца Р. Р. Ч., чрез адв. Х. Б., за изменение на решение № 4546/10.03.2026 г., постановено по гр. д. № 19757/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2