Решение № 13122 от 18.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13122 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110105616 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба,депозирана от В. Л. В.,ЕГН :

********** , с която са предявени осъдителни искове, с правно основание чл.405,ал.1 и чл.86 от ЗЗД срещу „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД ЕИК : 121718407 ,за заплащане на сумата в размер на 10 636,64лв.,представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и договорената застрахователна сума по Застрахователна полица № 440220213005658,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2022год. до окончателното й заплащане,както и на сумата в размер на 233,43лв.,представляваща законна лихва за периода 18.11.2021год. до 03.02.2022год.

В исковата молба ищеца сочи е лизингополучател по Договор за финансов лизинг № 133441 от 07.05.2019год., с предмет л.а. „Мерцедес Бенц GLC 250 4 MATIC“,с рег.

№СВ8811НН,сключен с „Уникредит Лизинг“ЕАД.Сочи ,че лизингодателя сключил с ответника „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД договор за автомобилна застраховка Каско +,Застрахователна полица № 440220213005658 със срок на валидност от 10.05.2020год. до 09.05.2021год.,при ОУ от 2016год,изменени от 05.11.2018год. ,с покрит риск „Пълно автокаско“ и застрахователна сума 76381лева.Сочи ,че на 19.03.2021год. настъпило застрахователно събитие „кражба4 на лекия автомобил,за което бил информиран лизингодателя и застрахователя,при който била образувана преписка

№

44012132107736.Образуваното ДП № 428/2021год. по описа на 05РУ при СДВР било спряно с постановление от 07.10.20201год.,на основание чл.224,ал.1,т.2 от НПК.С Писмо от 15.11.2021год. ищцата и лизингодателя били уведомени ,че ще бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 65 744,36лв.Във връзка с изплащането на застрахователното обезщетение на 25.11.2021год. ищцата и лизингодателя сключили Споразумение за прекратяване на Договор за финансов лизинг ,като в чл.8 от споразумението било предвидено ,че лизингодателя й прехвърля всичките си права и задължения по застрахователната полица,включително и претенции за по-висок размер на застрахователното обезщетение .Твърди ,че е изпратила на 30.11.2021год. на ответника възражение срещу размера на застрахователното обезщетение и е поискала преразглеждане на преписката ,с искане за изплащане на разликата до договорената сума от 76 381лв.С 1 писмо от 03.12.2021год. ответника отказал преразглеждане,в кореспонденция между страните се позовал и на Рамков договор между „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД и „Уникредит Лизинг“ЕАД,въз основа на който определил размера на изплатеното обезщетение.Ищцата счита ,че действителната стойност на застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие надвишава изплатеното застрахователно обезщетение ,поради което претендира разликата от 10 636,64лв. до договорената застрахователна сума .Претендира и обезщетение за забава за периода от датата на изплащане на застрахователното обезщетение – 18.11.2021год. до датата на предявяване на исковата молба в съда.Претендира и деловодни разноски.

Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД ЕИК : 121718407 оспорва исковата молба с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва ,че на 19.03.2021год. в гр.София е настъпило застрахователното събитие – кражба на л.а.“Мерцедес“ ,рег. № СВ8811НН,застрахован по застраховка „Каско+“ ,като във връзка с образуваната щета № 44012132107736 на лизингодателя „Уникредит Лизинг“ЕАД е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 65 744,36лв.Счита и че претенцията на ищцата е завишена с оглед действителната стойност на автомобила към 19.03.2021год.Сочи и че по щета 440121321101520 била изплатена сумата от 1 126,92лв. за имуществени вреди по процесния автомобил като при определяне на застрахователното обезщетение по настоящата щета застрахователната сума по полицата била намалена с изплатените до момента общо 66 871,28лв. и възлизала на 9 509,72лв.,която се явява максималния праг на отговорност на застрахователя.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно ,че между „Уникредит Лизинг“ЕАД и „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД е сключен договор за автомобилна застраховка Каско +,съгласно Застрахователна полица № 440220213005658 със срок на валидност от 10.05.2020год. до 09.05.2021год.,застрахован е В. Л. В. ,с обект на застраховката л.а. „Мерцедес Бенц GLC 250 4 MATIC“,с рег.

№СВ8811НН ,с клауза „Пълно каско“ ,застрахователна сума от 76 381лева.

Не се спори , че в срока на действие на договора, а именно на 19.03.2021год. е настъпило застрахователно събитие- кражба на автомобила,,което се установява от Удостоверение от 26.03.2021год. на СДВР,05РУ.С Постановление от 07.10.2021год. на наблюдаващ прокурор от СРП е било спряно наказателното производство по ДП №438/2021год. по описа на 05 РУ-СДВР,за престъпление по чл.346,ал.1 от НК ,поради неустановяване на извършителя в срока за разследване.

Своевременно е било депозирано пред застрахователя уведомление - декларация за щета по застраховка "Каско на МПС",въз основа на което е образувана преписка № 4412132107736.

Не е спорно че на лизингодателя „Уникредит Лизинг“ЕАД е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 65 744,36лв. на 18.11.2021год.

Съдът е отделил като безспорно и обстоятелството, че на 21.4.2021г. е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 126,92лв., по щета за настъпило застрахователно събитие по процесната застрахователна полица.

С писмо,изх.№ Д-92-14409/15.11.2021год. ДЗИ Общо Застраховане ЕАД е уведомила „Уникредит лизинг“ЕАД и В. Л. В. ,че ще бъде заплатено обезщетение в размер 2 на 65 744,36лв. ,представляващо действителната стойност на застрахования лек автомобил, към датата на настъпване на събитието ,като е приспаднато изплатено обезщетение по щета №44012132101520 в размер на 1126,92лв.

Със Споразумение за прекратяване към Договор за финансов лизинг №133441 от 07.05.2019год. от 25.11.2021год. , „Уникредит Лизинг“ЕАД и В. Л. В. са приели за установено ,че на 18.11.2021год. по сметка на лизингодателя е постъпила сумата от 65 744,36лв.,с ДДС ,платена от страна на ДЗИ Общо ЗастрахованеЕАД,застрахователно обезщетение за погиналия автомобил.Със същото страните са уредили остатъчни задължения на лизингополучателя по договора към 18.11.2021год. и са се съгласили ,че действието му се прекратява,поради пълна загуба на обекта на лизинга.С чл.8 от споразумението,лизингодателя е прехвърлил безвъзмездно на лизингополучателя,ищцата В.

В. всички свои права и задължения по застрахователни полици,отнасящи се до посоченото имущество,вкл. всички права и задължения във връзка със застрахователни щети,заведени преди сключване на това споразумение и претенции за по-висок размер на застрахователното обезщетение за такива щети.С тази клауза лизингодателят е потвърдил на лизингополучателя станалото прехвърляне на права и задължения по всички застрахователни полици ,както и го е упълномощил да уведоми застрахователя за промяната на собствеността.

С писмо-възражение от В. В. до ДЗИ Общо Застраховане ЕАД е поискала преразглеждане на определеното обезщетение по щета № 4412132107736,в смисъл ,че не е заплатен размера на застрахователната сума /след приспадане на платеното обезщетение по предходна щета в размер на 1126,92лв./ ,тъй като действителната стойност на откраднатия автомобил надхвърля застрахователната сума,което възражение с писмо от 03.12.2021год. е било отхвърлено като се е позовал на Рамков договор ,сключен между „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД и „Уникредит лизинг“ЕАД.

Представен е по делото Рамков договор ,сключен между „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД и „Уникредит лизинг“ЕАД ,съгласно Раздел II, чл. 2. 1. е посочено, че клауза "Пълно Каско", включва покритие на риска " кражба и грабеж на цяло МПС".

Съгласно чл.6, застрахователната сума на МПС се договаря между застрахователя и застрахования и не може да надвишава действителната стойност на МПС към датата на сключване на договора,а чл.6.2 определя ,че действителната стойност на МПС се определя от застрахователя ,съобразно годината на производството,техническото му състояние и изминат пробег – на база фактура ,за нов автомобил и съобразно експертна оценка на база методика – за употребявани МПС.

Съгласно заключението на вещото лице Й. по СТЕ,което като неоспорено по делото следва да се приеме изцяло , действителната стойност на процесния автомобил, по средни пазарни цени към момента на противозаконното му отнемане възлиза на 76 901лв.Вещото лице е определило и действителна стойност,определена чрез прилагане на корекционен коефициент към застрахователната сума,която възлиза на 68 609лв.,като в показанията си посочва ,че това е по методиката на застрахователя.Отговорило е и че към датата на 3 изплащане на застрахователното обезщетение – 18.11.2021год.средната пазарна стойност на процесния автомобил възлиза на 71 681лв.

При така изложената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за настъпило на 19.03.2021год. застрахователно събитие – кражба на МПС. Наред с това на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или ал. 5 от КЗ.

За установено по делото съдът намира наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Пълно Каско“ ,както и настъпването на застрахователното събитие на 19.03.2021год.

Не е спорно между страните, че уведомлението до застрахователя за настъпилото събитие е направено в срока по чл. 403 от КЗ. Настъпването на застрахователното събитие, покрит риск по застраховката, за което застрахователят е бил надлежно уведомен и му е предоставена необходимата информация, е породило задължение за него да заплати застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно събитие - кражба в размер на действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума (чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 400, ал. 1 КЗ вр. чл. 346 КЗ).

Не е повдиган от ответника въпроса ,за правото на ищцата да претендира застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка,доколкото той е сключен между ответника и лизингодателя „Уникредит Лизинг“ЕАД,но предвид уговореното между ищцата ,в качеството и на лизингополучател и лизингодателя в споразумение между тях от 25.11.2021год.,на последната са прехвърлени всички права и задължения по застрахователни полици,включително и процесната ,включително за претендира по-висок размер на застрахователно обезщетение.С писмо –възражение от 30.11.2021год.,за което не се спори ,че е получено от ответника,ищцата е поискала преразглеждане на решението за определеното и заплатено обезщетение,поради което следва да се приеме,че е изпълнила задължението си ,съобразно чл.8 от споразумението ,да уведоми застрахователя за прехвърлянето на права и задължения по всички застрахователни полици,отнасящи се до процесната вещ.

В случая съдът приема ,че ответника ,в качеството на застраховател е определил и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 65 744,36лв.,като е приспаднал изплатеното на 21.4.2021г. обезщетение по щета изплатено обезщетение по щета №44012132101520 в размер на 1126,92лв.

Спорна между страните е действителната стойност на застрахования л.а. „Мерцедес Бенц GLC 250 4 MATIC“,с рег. №СВ8811НН към датата на застрахователното събитие – 19.03.2021год.,а от там и размера на дължимото застрахователно обезщетение.

4

На обезщетяване от застрахователя подлежат действителните вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие в рамките на уговорената застрахователна сума, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ).