Решение № 316 от 26.06.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Кърджали, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №

20255140100260 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. Ш. Е., с която против "Изи Асет Мениджмънт" АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове:

1 установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ***** от 30.07.2024 г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД;

2 установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ***** от 30.07.2024 г., сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД;

Ищецът твърди, че e сключил с първия ответник "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем. Посочва, че на основание чл. 4 от договора на ищцата бил предоставен срок, в който същата следвало да осигури като обезпечение гарант, отговарящ на условията, посочени в договора. Поради това между ищцата и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция към договора за потребителски кредит. По силата на договора ищецът дължи възнаграждение за поръчителя в размер на 1671.72 лева. Твърди, че поради невключването на размера на това възнаграждение в ГПР, то посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв.

Поради това договорът противоречи на редица разпоредби на ЗПК. Счита, че това възнаграждение се явява скрита неустойка и води до обогатяване на кредитодателя. Посочва още, че процесната клауза е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена. Счита, че възнаграждението за гарант не се дължи. Поради изложеното моли исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД чрез ю. к. Д.К. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения иск по основание и размер. В отговора твърдят, че процесния договор за кредит съдържа всички изискуеми се 1 реквизити по чл. 11 от ЗПК. В отговора са оспорили и твърденията на ищеца по отношение на договора за гаранция и в тази връзка твърдят, че изискването за обезпечаване на потребителския кредит е разписано в изпълнение на разписаните в Директива 2008/48 и ЗПК разпоредби. По подробно изложените в отговора доводи аргументи молят съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез ю. к. М.З. са подали отговор на исковата молба, в който са изразили становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява становище, че процесния договор за поръчителство е действителен, а исковете неоснователни. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. Б. моли съда да уважи предявените искове, като му се присъдят сторените разноски. В писмената молба е обективира и списък на разноските.

Ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК:

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона и които противоречат на добрите нрави. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже следните предпоставки: 1. сключването на процесния договор за кредит и свързан с него договор за поръчителство, 2. съдържанието на процесните клаузи, 3. както и че договора, респ. клаузите са нищожни на заявените в исковата молба основания – нарушаване на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, респ. нарушаване на изискванията за добросъвестност;

Не се оспорва от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, а и от представения по делото договор за паричен заем № ***** от 30.07.2024 г., се установява, че между ищеца като заемополучател и ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател е сключен договор за заем. По силата на този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 2600 лева, а ищецът се е задължил да я върне съгласно погаситен план на дванадесет вноски в срок до 14.01.2025 г., заедно с възнаградителна лихва. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50 % и годишен процент на разходите – 64,30 %. Общият размер на всички плащания е 2936,28 лева.

По делото е представен и договор за предоставяне на гаранция № ***** от 30.07.2024 г., сключен между ищеца и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

По силата на този договор „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е съгласил да поръчителства за изпълнение на задълженията на ищеца по договора за паричен заем като сключи договор за гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В чл. 3 от договора е уговорено и възнаграждение за поръчителя в размер на 1671.72 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 139,31 лева и дължима на падежа на погасителните вноски на договора за заем.

2

Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на исковете.

На следващо място трябва да се установи дали тeзи договори противоречат на закона или го заобикалят.

Сключеният между "Изи Асет Мениджмънт" АД и ищеца договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. В чл. 4 от договора за заем длъжникът се е задължил в срок до три дни да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, измежду които и одобрено от заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки.

Вследствие на това между длъжника и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен и договора за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, което е платимо на вноски, дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем. При служебно извършена справка в ТР по партидата на заемодателя и поръчителя се установява, че двете дружества са свързани – едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е именно "Изи Асет Мениджмънт" АД, което е индиция за знание у заемодателя за наличие на допълнителни такси под формата на възнаграждение за поръчителство още към момента на сключване на договора. Чрез въвеждането на тази клауза се цели заобикалянето на закона и въвеждането на допълнителни разходи за длъжника.

На следващо място клаузата на чл. 4 от договора за заем е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, от др. страна вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в изключително кратък срок. Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Освен това уговореното възнаграждение за поръчителство е с необосновано висок размер с оглед размера на отпуснатия заем.

На следващо място доколкото договорът за поръчителство е сключен с дружество свързано с дружеството заемодател (заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител), то следва изводът, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е поръчител на длъжника по собственото си вземане (опосредено чрез дружеството поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД) и единствената цел на този договор е увеличаване на задълженията на длъжника. Отделно от това длъжникът е бил ограничен в избора си на поръчител, тъй като същият следва да бъде дружество одобрено от заемодателя.

Действително, предвидена е възможност поръчители да бъдат и физически лица, но са предвидени завишени изисквания към тях, които на практика принуждават задълженото лице да избере за поръчител дружество, одобрено от заемодателя. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него заеми като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на длъжника не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя. По тези съображения съдът счита, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави и е нищожен, а уговореното в него възнаграждение – недължимо.

Същевременно, кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.

3

19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка следва да се посочи още, че съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от договора за кредит е лихвеният процент по кредита. Именно лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва и клауза, надвишаваща този размер, се счита за нищожна. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които кредитополучателят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Предвид предпоставките, при които се предоставя поръчителството, то сумата която се дължи е с характер на възнаграждение и е следвало стойността да бъде включена изначално при формирането на ГПР /в този смисъл е и т. 7 от решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС/. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита. Следователно в процесния договор за кредит е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти. По този начин е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.