Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4059 от 27.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2997/2022
Вид
Решение № 4059
Подписан
27.08.2023
В сила
20.09.2023
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4059 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110202997 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба с вх. № 20081485 от 01.09.2020 г. от „ЕКО МЕС АВ” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „Д“, бл. , вх. , ет. , ап. , представлявано от А К Х, ЕГН **********, управител, чрез адвокат П. И. П., САК, със съдебен адрес за призоваване: гр. С, ул. „Е Й“ № 2 – партер, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-006783 от 14.08.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” София – гр. София (ДИТ-София) към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ИА ГИТ), с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството, в качеството му на работодател, е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева, за нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. на министъра на труда и социалната политика за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба № 5 от 2002 г.).

В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че от правна страна липсва състав на извършено административно нарушение на трудовото законодателство доколкото не е налице престиране на труд, а само запознаване с предмета на работа от страна на В С Й. Моли съда да постанови отмяна на процесното НП или алтернативно да допусне, че нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл.

28 от ЗАНН. Претендират се направените по делото разноски.

1

В съдебното заседание, жалбоподателят, „ЕКО МЕС АВ” ООД, редовно уведомен, не се явява, не сочи уважителна причина, не се представлява.

Въззиваемата страна, Директорът на ДИТ-София, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Ю Л Д, с пълномощно по делото. Същата намира, че от доказателствата безспорно се установява извършването на нарушението на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 2002 г. от страна на жалбоподателя и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не се явява, не сочи уважителни причини.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

В периода 23.04.2020 г. до 02.06.2020 г. инспектори от ДИТ-София извършили проверка на „ЕКО МЕС АВ” ООД, ЕИК за спазване на трудовото законодателство.

Проверката започнала на 23.04.2020 г. около 13:43 часа, на място в обект на контрол: магазин за месо с адрес гр. С, ул. „Ц И А” № , стопанисван от „ЕКО МЕС АВ” ООД, ЕИК .

По време на проверката на място в магазина било установено лицето В С Й, ЕГН ********** да полага труд. Последният декларирал пред проверяващите в собственоръчно попълнена и подписана декларация, че работи като продавач-консултант в обекта и има сключен трудов договор, с уговорено месечно трудово възнаграждение и почивки.

В резултат на направената констатация, служителите на ДИТ-София, изготвили и връчили на 23.04.2020 г., на Д С С, продавач в магазина, Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК за явяване на представител на дружеството в ДИТ-София на 24.04.2020 г. и представяне на документи за проверка.

На 24.04.2020 г., на посочения в призовката адрес на електронна поща в ДИТ-София било получено писмо от А Х, управител на „ЕКО МЕС АВ” ООД, с което информирал, че исканите документи ще бъдат предоставени на 28.04.2020 г.

В следствие на извършената проверка на място и по документи, контролните органи приели наличието на нарушения на трудовото законодателство, които били обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) с изх. № ПР2010529 от 02.06.2020 г., връчен на същата дата на А К Х.

При така направените констатации от проверката свидетелят Ана Н. Б. – инспектор при ДИТ-София, в присъствието на свидетелите Д А Я и Д Н М и представител на жалбоподателя – А К Х, съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-006783 от 02.06.2020 г. на „ЕКО МЕС АВ” ООД, ЕИК , за извършено административно нарушение по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 2002 г., изразяващо се в допускане до работа на лицето В С Й без да му връчи уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, издадено от ТД на НАП.

Управителят Д М подписал АУАН и получил екземпляр от него.

2

В предвидения от ЗАНН срок жалбоподателят не депозирал пред административнонаказващия орган възражения във връзка със съставения АУАН.

На 14.08.2020 г., въз основа на съставения АУАН, директора на ДИТ–София издал НП № 22-006783 от 14.08.2020 г. Процесното НП било получено на 26.08.2020 г.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в него случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на НП, административнонаказващият орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес.

Във възивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са тези, които са събрани по реда на НПК, като същите подлежт на проверка в хода на съдебното следствие.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: съдeбният състав установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали:

Жалба с вх. № 20081485 от 01.09.2020 г.; НП № 22-006783 от 14.08.2020 г.; АУАН № 22006783 от 02.06.2020 г.; Разпечатка от система БУЛПОСТ от 31.08.2020 г.; ПИП № ПР2010529 от 02.06.2020 г.; Уведомление от НАП № 22388203183537 от 23.04.2020 г.;

Призовка по чл. 45 от АПК от 23.04.2020 г.; Електронно уведомление от 24.04.2020 г.;

Молба за постъпване на работа от 21.04.2020 г.; Заповед за назначаване № 021 от 22.04.2020 г.; Трудов договор от 23.04.2020 г.; Длъжностна характеристика на продавач в месарски магазин; копие от Книгата за начален инструктаж и Книгата за периодичен и извънреден инструктаж; Декларация от В С Й от 23.04.2020 г.; копие на заповед на изпълнителния директор на ИА ГИТ № З–0058 от 11.02.2014 г.; Справка от ТРРЮЛНЦ от 02.06.2020 г.;

Пълномощно в полза на старши юрисконсулт Д; свидетелски показания на А Н. Б.;

Договори за правна защита и съдействие от 31.08.2020г., 19.10.2021г. и 08.12.2021г.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б., потвърждаващи времето, местата и начина на извършване на проверката, както и резултатите от нея.

Показанията на посочената свидетелка кореспондират изцяло със събраните по 3 делото писмени доказателства и съдът оценява изложената в атакуваното наказателно постановление, фактическа обстановка, като правдива.

Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях, по несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок и срещу подлежащо на обжалване НП.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по други съображения.

При разглеждане на административнонаказателни дела районният съд винаги е инстанция по същество и в тази връзка съдът следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановлени т.е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, сочени от жалбоподателя.

Съдът намира, че АУАН и атакуваното НП са съставени от компетентен орган, при спазване на процесуалните срокове и онговарят по форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В този смисъл, не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно текста на чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Според чл. 62, ал. 3, изр. 1 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП).

Съобразно чл. 62, ал. 5 от КТ, данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на НАП и председателя на Националния статистически институт, именно в Наредба № 5 от 2002 г.

Чл. 63, ал. 1 от КТ гласи, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП. Забраната за допускане до работа на работник или служител преди да му е предоставен екземпляр от подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, е разписано в чл. 63, ал. 2 от КТ.

Настоящият съдебен състав приема, че при наемане на работник или служител, за работодателя възниква задължение, на първо място, да сключи трудов договор в съответно предвидената от закона писмена форма, както и да уведоми за това НАП с уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Следващото му задължение е да връчи екземпляри от тях на съответния работник или служител. При сключването на договор се вменява задължение за извършване 4 на действие, като съответно нарушението на това задължение се осъществява чрез бездействие. Нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ се осъществява чрез допустителство, тъй като нормата предвижда забрана за допускане до работа на лице, без да са му връчени документите по чл. 63, ал. 1 от КТ.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят, в качеството си на работодател, е изпратил на ТД на НАП София уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ след като в процесния обект, стопанисван от дружеството, е заварено лицето В Й, което в декларация е заявило, че е приет на работа от дружеството на 23.04.2020 г. да изпълнява трудови задължения като продавач консултант на процесния магазин за месо, с определено месечно възнаграждение и време за почивка, като има сключен трудов договор. При сравнението на датата и часа на декларацията с датата и часа на уведомлението по чл. 62, ал.

5 от КТ се установява, че тези на декларацията не само съвпадат по време с времето на извършената проверка на място, но и предхождат тези на уведомлението. Видимо от Уведомление № 22388203183537 от 23.04.2020 г., като час на издаване на уведомлението е посочен 14:57, който час е последващ по отношение на часа посочен в АУАН като час на извършване на проверката на място, а именно 13:43 часа.

В този смисъл, аргументите на жалбоподателя, че Й единствено се е запонавал с естеството и предмета на работата с цел взимане на лично решение за сключване на трудов договор са неприемливи, доколкото самият Й е декларирал наличието на сключен трудов договор с конкретни условия като работно време, почивки и определена заплата. Освен това, съдът не може да се съгласи, че така посоченото в декларацията представлява параметрите на направената на Й оферта за работа от жалбоподателя. В случая, ако Й действитeлно само се е запознавал с работата, отсъства житеската логика и конкретна причина същият да заяви, че има сключен трудов договор, като описва конкретни условия на престирането на труда.