Решение № 1873 от 10.10.2018, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ /10.10.2018 година, гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВГЕНИЯ БАЕВА при секретаря ВЕСЕЛКА

КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3366 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Производството е образувано по жалбата на Г.Х.Б. и Т.Х.Б. *** срещу Заповед № Г-186/30.08.2004 година на заместник кмета на Община Варна в частта, с която е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ и Работен устройствен план /РУП/ за УПИ VІІІ-8, в кв. 727 по плана на 3-ти м.р. на гр.

Варна.

Жалбоподателите твърдят, че заповедта е нищожна. Твърдят, че предвиденото застояване не съответства на Заповед № РД-02-14-1734 от 21.09.1999 година за одобряване на устройствени зони на Варна и специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията й /СПНУЗТ на гр. Варна/.

Твърдят, че с оспорената заповед е допуснато изменение на план, който е обявен за нищожен с Решение № 11477/20.12.2005 година, постановено по к.адм.д. № 6371/2005 година на Върховния административен съд на Република България.

Твърдят, че в заповедта липсват мотиви. Твърдят, че заповедта нарушава изискванията за минимална озеленена площ. Твърдят, че ПУП-ПРЗ и РУП е приет при грубо нарушение на правилата за съхраняване на паметниците на културата.

Твърди, че установената с ПУП-ПРЗ височина на сградите надвишава установените в чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Твърдят, че имотът попада в компактната територия на културно-историческото наследство, което не е съобразено. Твърдят, че ПУП-ПРЗ противоречи на установените режими за опазване на целия ансамбъл Национална културна ценност /НКЦ/ - „Търговска академия /ВИНС/ - „Френски колеж“. Молят съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на заповедта. Претендират присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуален представител, поддържат жалбата. Твърдят, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, както и поради липсата на съгласие при предвидено свързано застрояване от собственика на другия имот. Молят съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на оспорената заповед.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Заинтересованите лица – М.Г.Ч. ***, чрез процесуален представител, оспорват жалбата. Твърдят, че не са налице основанията за нищожност, посочени в жалбата и наведени в съдебното заседание по същество. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. М.Ч. претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Заинтересованата страна – Д.Г.Д., чрез назначения особен представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице основанията, наведени от жалбоподателите. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Заинтересованите страни – Е.Е.К., Й.В.Г., П.Р.Д. и Ц.Р.И., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със

Заповед № Г-186/30.08.2004 година на заместник кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VІІІ-8, в кв.

727 по плана на 3-ти м.р. на гр. Варна.

В заповедта е посочено, че плановете са изработени и одобрени при условията на чл. 36, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ, вр. чл. 51, ал. 2 от СПНУЗТ на гр. Варна и предвиждат оформяне на урегулираните поземлени имоти по имотните им граници и сключено застрояване, така както е показано със зелен, син и червен цвят в ситуациите, разрезите и силуетите. Посочено е, че съгласно чл. 36, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ са предвидени намалени с до 1/3 от изискващите се разстояния между сградите и не се спазва изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници. В заповедта е посочено, че допуснатите отклонения от регламентираните със СПНУЗТ на гр. Варна, одобрен със Заповед на МРРБ, ДВ бр. 88/1999 година, параметри за застрояване (височина, плътност, кинт) са във връзка с чл. 51, ал. 2 от същите и са обусловени от характеристиката на наличното културно-историческо наследство и спецификата на третираната територия – компактна територия на културно-историческо наследство.

Видно от заповедта, вкл. и от графичната и част, за имот с пл. № 9 е отреден УПИ VІІ-9, като регулационните му граници съвпадат с имотните, предвидено е запазване на съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда и надстрояването и при етажност за УПИ от 3-4 етажа, височина на застрояването – 11-15 метра (13,50 м.), т.е. средно застрояване, при плътност 64 %, кинт „2,7“ и озеленяване от 20 % от площта на УПИ.

За имот пл. № 8 е отреден УПИ VІІІ-8, като регулационните му граници съвпадат с имотните, предвидено е запазване на съществуващата в имота сграда на три етажа и надстрояването и с още два етажа и мансарден етаж при етажност за УПИ от 5 етажа и мансарден етаж, височината на застрояването е 15,60 м. – средно застрояване при плътност 88 %, интензивност (кинт) „3,1“ и озеленяване 20 % от площта та УПИ.

За имот пл. № 7 е отреден УПИ ІХ-7, като регулационните му граници съвпадат с имотните, не е предвидено запазване на съществуващата в имота сграда, предвидено е изграждане на жилищна сграда от 5 етажа и мансарден етаж, височина на застрояването – 15,60 м., т.е. средно застрояване, при плътност 90 %, интензивност (кинт) „4,3“ и озеленяване от 10 % от площта на УПИ. Заповедта не е връчена на жалбоподателите, както и същата не е била предмет на съдебно обжалване.

За тези три имота е предвидено свързано сключено застрояване.

За имот пл. № 7а е отреден УПИ Х-7а, като регулационните му граници съвпадат с имотните, предвидено е запазване и частично надстрояване на съществуващата в имота двуетажна сграда и изграждане на жилищна сграда в УПИ от 5 етажа и мансарден етаж, височина на застрояването – 15,60 м., средно застрояване, при плътност 79 %, кинт „2,7“ и озеленяване 10 % от площта на УПИ.

С Решение № 11477/20.12.2005 година, постановено по к.адм.д. № 6371/2005 година, състав на Върховния административен съд е обявил нищожността на Заповед № РД-12-557 от 30.12.1981 година на първия заместник министър на Министерство на строителството и архитектурата, с която е приет Квартално-застроителния и силуетен план /КЗСП/ за централната част на гр.

Варна. Т.е. към момента на издаване на акта е налице предходен действащ план.

С

Определение № 285/03.02.2017 година, постановено по адм.д. № 3366/2016 година на Варненския административен съд, оставено в сила с Определение № 2996/13.03.2017 година, постановено по ч.адм.д. № 2793/2017 година на Върховния административен съд на Република България е прекратено производството по жалбата на Ц.Т.Б. и Х.Г.Б. срещу Заповед № Г-186/30.08.2004 година на заместник кмета на Община Варна. За да постанови този резултат съдът се е позовал на влязло в сила Решение № 115/21.02.2008 година, постановено по адм.д. № 1338/2005 година по описа на Варненския окръжен съд, поправено с Решение № 296/23.04.2008 година, с което е отменена Заповед № Г-186/30.08.2004 година на заместник кмета на Община Варна в частта, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ-9, ІХ-7 и Х-7а. Т.е. заповедта досежно УПИ VІІІ-8 не е била предмет на съдебна проверка.

Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Според ал. 2 непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

Жалбоподателите са собственици на имот с идентификационен № *** по Кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, който съответства на имот с планоснимачен № 7 от Кадастралния план-стар, за който е отреден УПИ

ІХ-7, видно от Нотариален акт № 27, т. ХІІІ, дело № 4172/1988 година (л.92 от делото) и Нотариален акт № 79, т. LVІІ, дело № 13846/1993 година (л. 90 от делото) и заключението на Съдебно-техническата експертиза (л.232 от делото).

Видно от заключението на Съдебно-техническата експертиза имотът на жалбоподателите е предмет на оспорената заповед – имот ІХ-7, като е предвидено „сключено застрояване“, включващо и четирите новообразувани имота – УПИ – VІІ-9, VІІІ-8, ІХ-7 и Х-7а. С оспорената заповед са допуснати намалени отстояния – намаление с до 1/3 на изискуемите отстояния между сградите и съответните имотни граници, като имотът на жалбоподателите не е засегнат от тези намалени отстояния. Променено е предназначението на имотите – от „за жилищно застрояване“ в „многофункционално застрояване“, с преобладаващо обществено обслужване“.

Предвид горното съдът намира, че жалбоподателите са активно легитимирани да оспорват заповедта досежно УПИ VІІІ-8, арг. чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ.

Конституираните като заинтересовани страни са собственици на УПИ VІІІ-8, вписани в Кадастралния регистър.

За разлика от договорите, нищожността на административните актове не е уредена в закон. В теорията и съдебната практика е прието, че нарушаването на някое или някои от специфичните и изрично предвидени в закон условия за валидност на административния акт е порок, който съобразно степента, в която засяга акта се квалифицира като основание за нищожност, респ. за унищожаемост. Изискванията за законност са пет : 1. Актът да е издаден от компетентен (надлежно овластен) орган; 2. В съответната форма; 3. При спазване на административнопроцесуалните правила; 4. При спазване на материалноправните предпоставки за издаване на акта; и 5. Да е съобразен с целта на закона. За да доведе до нищожност на акта порокът трябва да е особено съществен

Нищожният акт не поражда целените от автора му правни последици, поради което обявяването и има декларативно значение. Прието е, че нищожността е налице всякога, когато разрешеният с акта въпрос не е от компетентността на издателя му. Тук са разпознаваеми различни видове нищожност. Нищожен е актът, чието изпълнение би довело до извършване на престъпление. Нищожен е актът, чието изпълнение е невъзможно.

Издаването му е съпроводено с такива тежки нарушения на процедурата или на материалния закон, че по същество да липсва акт. Такива нарушения са неспазване на установената форма, нищожност е налице и когато актът е лишен от нормативна основа въобще, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт.

Заповед

№ Г-186/30.08.2004 година е издадена от заместник кмета на Община Варна.

Съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ (ДВ бр. 65 от 2003 година) ПУП се одобрява със заповед на кмета на общината.

С

Определение № 688/20.03.2017 година съдът е задължил ответника в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за надлежното оправомощаване на заместник кмета да одобрява ПУП- ПРЗ.

Съобщението е връчено редовно на ответника на 28.03.2017 година, ведно с препис от определението.