Решение № 44 от 02.06.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Й. М. Гр. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600010 по описа за 2022 година С присъда №14 от 22.11.2021г. по НОХД №367/2021г. Сливенският окръжен съд признал подс. ХР. СТ. М. за виновен в това, че 21.04.2021г. в с.

Мечкарево, община Сливен, причинил по непредпазливост смъртта на В. Р.

В., настъпила на 24.04.2021г. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в „загуба на слезка“ и „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“, поради което и на основание чл.124 ал.1 предл.1, вр. чл.128 ал.2 от НК, вр. чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата, на основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. ХР. СТ.

М. е бил задържан и е бил с взета спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража.

Със същата присъда подс. ХР. СТ. М. е осъден да заплати на всеки от частните обвинители СТ. В. В. и

Т. В. В. сумата от 6000 лева, представляваща направени разноски по делото.

Първоинстанционният съд осъдил подс. ХР. СТ. М. да заплати на ОД на 1

МВР – Сливен сумата 887,50 лева, представляваща направени разноски по делото.

Произнесъл се по веществените доказателства.

Постановената присъда е обжалвана от подс. ХР. СТ. М. с единственото оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода, което намира за завишено. В подкрепа на този довод изтъква чистото си съдебно минало и проявената от него непредпазливост при осъществяване на деянието, като не е желаел настъпването на смъртта на пострадалия.

Въззивна жалба срещу присъдата е подал и упълномощеният защитник на подс. ХР. СТ. М., с която прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода.

Претендира определеното по чл.54 от НК наказание да се намали от пет години лишаване от свобода на четири години, което след редукцията с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК да се фиксира на две години и седем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от четири години. Подчертава, че размерът на наложеното наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода не позволява условно осъждане, а ефективният престой в затвора ще попречи на подсъдимия да изпълни задължението си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по един бъдещ евентуален граждански иск, предявен срещу него от наследниците на пострадалия. Изтъква, че единственият източник на финансови средства за подсъдимия е полаганият от него труд по сключен с работодателя му трудов договор, като в случай на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода подсъдимият ще остане без работа, няма да получава доходи и няма да може да заплаща определеното по гражданските искове на пострадалите лица обезщетение за неимуществени вреди. Защитникът изразява недоволство и от присъдените в полза на частните обвинители разноски по делото, като намира същите в размер на по 6000 лева за всеки от двамата частни обвинители, т. е. общо 12 000 лева, за прекомерно завишени. Като се позовава на чл.13, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на обстоятелството, че конкретното дело не се характеризира с такава фактическа и правна сложност, която да налага определяне на адвокатски 2 хонорар в размер на по 6000 лева за всеки частен обвинител или общо 12 000 лева, която сума надвишава в пъти минимума по цитираната наредба, моли въззивният съд да измени присъдата в частта й досежно присъдените в полза на частните обвинители разноски за адвокатски хонорар, като ги намали до предвидения в наредбата минимум от 1500 лева за всеки частен обвинител.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивните жалби. Счита, че атакуваната от подсъдимия и неговия защитник присъда е постановена при отсъствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наред с това тя е законосъобразна и справедлива.

Намира, че наложеното наказание правилно е било индивидуализирано по реда на чл.54 от НК, като са били съобразени наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, причините и подбудите за извършване на деянието, както и неговата висока степен на обществена опасност, а също и ниската лична опасност на подсъдимия. Споделя извода на първата инстанция, че за извършеното престъпление по чл.124, ал.1, предл.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че решаващият съд необосновано не е отчел при индивидуализацията на наложеното наказание като отегчаващо обстоятелство алкохолното опиянение, в което се е намирал подсъдимият към периода на извършване на деянието и което обстоятелство, безспорно доказано от устните доказателствени средства, изисква определяне на наказание лишаване от свобода в по-висок размер от постановения. Като отчита липсата на подаден от първоинстанционната прокуратура протест срещу присъдата, респективно липсата на законова възможност за въззивната инстанция да увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода, пледира да се потвърди обжалваната осъдителна присъда като справедлива и способна да допринесе за постигане целите на генералната и частната превенция. Солидаризира се с разбирането на първоинстанционния съд относно неприложимостта на нормата на чл.55, ал.1, т.1 от НК при индивидуализацията на следващото се на подс. М. наказание. Идентично становище изрази и касателно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, която урежда института на условното осъждане и в случая не може да се приложи поради отсъствието на задължителната законова предпоставка – размерът на наложеното наказание лишаване от свобода да не надвишава три години.

3

Обръща внимание, че с деянието си подсъдимият е реализирал обективните и субективните елементи на най-тежко наказуемия състав на убийството по чл.124, ал.1 от НК, причинявайки на пострадалия две тежки телесни повреди вследствие на множество умишлено и целенасочено нанесени удари с ръце и крака по тялото на пострадалия. Акцентира на обстоятелството, че пострадалият В. Р. В. е изпитвал много силни болки и страдания в продължителен период от време до настъпване на смъртта, като заяви, че този факт правилно е отчетен от съда като отегчаващо вината обстоятелство.

Намира за неоснователно възражението на защитника за прекомерност на присъдените в полза на частните обвинители разноски по делото. В тази насока изтъкна, че за разлика от ГПК, в НПК такова понятие не е уредено, нито има процедура, по която съдът да може да присъди в полза на частните обвинители разноски в по-малък размер от действително направения от тях.

В обобщение заяви, че обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива и като такава следва да се потвърди.

Частните обвинители С.В. и Т.В., редовно призовани, не се явиха в съдебно заседание и не изразиха становище, по въззивните жалби на подс.

Х.М. и на неговия упълномощен защитник.

Повереникът на частните обвинители С.В. и Т.В. е депозирал писмена молба, с която оспорва основателността на въззивните жалби на подсъдимия и неговия защитник. Намира първоинстанционната осъдителна присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива, поради което моли въззивният съд, на основание чл.338 от НПК, да я потвърди.

Защитникът на подс. Х.М. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й по съображенията, изложени в нея. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил всички смекчаващи отговорността обстоятелства, както и тяхното значение при индивидуализацията на наложеното наказание лишаване от свобода. Смята, че не са отчетени в достатъчна степен чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и оказаното от него съдействие за разкрИ.е на обективната истина. Намира също за несъобразени мотива и причината, заради които подсъдимият е предприел нанасяне на удари на пострадалия, а именно защото последният в пияно състояние е паднал върху трупа на починалия брат на подс. М., който се подразнил от този факт и започнал да нанася удари на 4 пострадалия. Изразява позиция, че ако близките на пострадалия бяха проявили веднага необходимите загриженост и заинтересованост за състоянието му, то той нямаше да търпи толкова дълго време болки и страдания, а при своевременно оказана медицинска помощ, животът му е могъл да бъде спасен. Изтъква, че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да вземе мерки за търсене на спешна помощ за пострадалия, тъй като е бил задържан. Като счита, че близките на пострадалия са проявили безотговорност към неговото тежко състояние, заяви, че това тяхно поведение при случилите се събития и отношение на неглижиране на техния тежко пострадал близък, не следва да се отчитат негативно при преценката относно следващата се на подсъдимия наказателна репресия. Отстоява тезата за несправедливост на присъдата, като намира определеното по реда на чл.54 от НК наказание от пет години лишаване от свобода за завишено. За такова приема и редуцираното с една трета и наложено наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. Посочва като справедливо и съответно на всички значими за наказанието обстоятелства наказанието от около четири години лишаване от свобода, което след намаляването му с една трета, на основание чл.58а, ал.1 от НК, обуславя налагане на наказание лишаване от свобода за срок от две години и седем месеца, позволяващо прилагането на условното осъждане по чл.66 от НК. Подчертава, че само в случай на отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, подсъдимият ще може да работи и да получава трудово възнаграждение, с което да заплаща присъденото в бъдеще в полза на пострадалите обезщетение за неимуществени вреди. Наред с това, смята, че в случая и посредством условното осъждане ще могат успешно да се постигнат целите на специалната и генералната превенция. Поддържа оплакването за прекомерност на присъдените в полза на частните обвинители разноски по делото, възлизащи общо на 12000 лева. Аргументира това свое становище с характера на конкретното наказателно дело, което не представлява фактическа и правна сложност и поради това не обосновава заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на по 6000 лева за всеки от частните обвинители. Позовавайки се на социалния статус на частните обвинители, изказва съмнение, че същите са разполагали с финансови средства, с които действително да са заплатили отразените в адвокатските пълномощни хонорари.

5

Подс. Х.М. изрази съжаление за случилото се. Поиска въззивната инстанция да намали размера на наложеното му наказание лишаване от свобода и да отложи неговото изпълнение.

Въззивните жалби като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от подсъдимия и от негов защитник, които имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.3 и ал.6 от НПК, са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивниците и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивните жалби са частично основателни.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации: